Решение № 5046 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5046 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от З. А. З., ЕГН: ********** против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, уговорена в раздел III „Условия по заема“, предвиждаща за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1260 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1257, 60 лева по сключения между страните Договор за паричен заем № *****г., поради противоречието им със закона.

Ищецът твърди, че между страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1800 лева при ГПР 10,33 % и срок за погасяване на заема 12 месеца. Твърди, че съгласно договора, същият дължал сумата от 1260 лева за такса експресно разглеждане и 1257,60 за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Твърди се, че двете възнаграждения не са включени в размера на ГПР по кредита, поради което процесният договор е нищожен, от което следвала и нищожността на процесните клаузи.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, с който съшият оспорва исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че помежду им е сключен Договор за паричен заем № *****г., по силата на който ищецът е получил в заем от ответното дружество сумата от 1800 лева при ГЛП 10% и ГПР 10, 33% срещу задължението му да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски.

Установява се, че в раздел I I I „Условия по заема“, страните са договорили, че ищецът дължи на ответника такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1260 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1257, 60 лева, като заплащането на процесните такси ставало с месечните анюитетни вноски по кредита.

В договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, заемателят е избрал падежна дата, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Видно от предоставения на л. 13-14 от делото погасителен план, ответникът е начислявал на ищеца по 105 лева месечно за „такса експресно разглеждане“ и по 104, 80 лева за „такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и З. З., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1800 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 2 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, което не се оспорва и от самия ответник по делото.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза в размер н а 1800 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателят е над два пъти по-голяма.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

По отношение на разноските:

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от ЕАД Е. И., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 3

Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на ЕАД Е. И., съдът съобрази липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, като процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лв с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лева, които също следва да й бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З. А. З., ЕГН:

********** и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, че клаузата, уговорена в раздел I I I „Условия по заема“, предвиждаща за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1260 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1257, 60 лева по сключения между страните Договор за паричен заем № *****г., са недействителни, поради противоречието им със закона.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 да заплати на З. А. З., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца З. А. З., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4