Определение № 3149 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 25.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502719 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. В. Т. срещу Определение № 1843/ 17.09.2025г. по т.д.№ 2672/2021г. на СГС, ТО, 8с-в, с което е оставена без уважение подадената от В. Ц. Д. молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока по чл.82 ГПК за депозиране на искане за освобождаване на внесената на 14.10.2022г. гаранция за допуснато обезпечение на иска с Определение №3203/13.10.2022г. на Софийски градски съд в размер на 10 000 лева.

Поддържа се в частната жалба оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението поради съображенията които са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба. Искането към съда е да се отмени обжалваното Определение № 1843/ 17.09.2025г. по т.д.№ 2672/2021г. на СГС, ТО, 8с-в и вместо него да се постанови друго, с което да се възстанови срока по чл.82 ГПК за депозиране на искане за освобождаване на внесената на 14.10.2022г. гаранция за допуснато обезпечение на иска с Определение №3203/13.10.2022г. на Софийски градски съд в размер на 10 000 лева В срока по чл.276, ал.1 ГПК другата страна „Автостъкла“ООД е представила отговор на частната жалба, подадена чрез особения й представител адв. К. П., от съдържанието на което не става ясно какво е действителното становище на другата страна по искането на жалбоподателя.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на Чл.64,ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установен 1 от закона или определен от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства/напр. природни стихии, внезапно тежко заболяване, бедствия и т.н./, които тя не е могла да преодолее.

В конкретния случай настоящият състав на съда споделя като правилни изводите на първостепенният съд, че такива не са налице, тъй като макар и в Определение № 3133/09.12.2022г., постановено по ч.т.№ 3433/2022г. на Апелативен съд София да е действително налице допусната очевидна техническа грешка както в мотивите, така и в диспозитива, по отношение на съдебния акт на първоинстанционния съд, който подлежи на отмяна- определение № 3203/13.10.2022 г. по т.д.№ 2672/2021 г. СГС, TO, VI-8 състав, тази грешка впоследствие е била отстранена от същия съд с последващо определение №15/04.01.2023г., в който е правилно отразен съдебният акт който подлежи на отмяна и това е определението на първостепенният съд с което е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл.74, ал.1 ГПК при внасяне на парична гаранция в размер на сумата от 10 000 лева. Тъй като както определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.396, ал.1 ГПК, така и това за поправката му не подлежат на обжалване, то по отношение на същите съдът няма задължение за връчването им на страните и за това за последиците от постигнатия стабилитет е ирелевантно обстоятелството кога страните за узнали за тях. И двете определения, считано от постановяването на първото- на 09.12.2022г. представляват окончателен и стабилен съдебен акт, следователно от тази дата, а не от 04.01.2023г. както неправилно счита първостепенният съд, е започнал да тече едногодишният процесуален преклузивен срок от който страната която е инициирала производството по чл.389 ГПК е могла да поиска възстановяването на внесената от нея парична гаранция в размер на 10 000 лева.

Независимо от това, правилни са и следва да бъдат споделени правните изводи на съда, че въпреки посоченият грешен номер на подлежащия на отмяна акт на първия съд, в депозирания по ч.т.д.№ 3433/2022г. на САС отговор на частната жалба от страна на молителя В. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. В. Т., последната ясно и недвусмислено е посочила, че възразява именно срещу частната жалба против Определението с № 3203/13.10.2022г., следователно страната, респ. процесуалният представител би следвало много добре да знаят кой точно акт в производството по тази частна жалба е подлежал на отмяна. Следователно допускането на грешка от страна на въззивния съд в постановения от него съдебен акт не може да се счита за такава непреодолима пречка, която да е довела до това, че молителят да не е разбрал кое точно определение подлежи на отмяна и съответно че срокът за искането за възстановяването на внесената гаранция да е започнал да тече от тази дата- 9.12.2022г.

Независимо че горното е напълно достатъчно да се приеме неоснователност на искането за възстановяване на срок по отношение на претенцията по чл.82 ГПК само за пълнота на изложените мотиви следва да се посочи и това, че са принципно правилни изводите на първоинстанционният съд, че с изтичането на срока по чл.82 ГПК гаранцията не подлежи на възстановяване тъй като същата вече се счита, че се намира в приход на 2 държавния бюджет, като дали правилно е усвоена или не е въпрос на облигационни отношения между държавата и вносителя по повод спор за правилното й усвояване в публичния бюджет, които спорни отношения между тях са извън предмета на делото и следователно извън правораздавателната решаваща дейност на съда по решаването на конкретния правен спор.

Въпреки че нямат пряко отношение към изхода на настоящото производство по възстановяване на срок, неоснователни са и доводите в жалбата, че изискуемостта на притезанието на молителя за възстановяването на внесената от него гаранция възниквало от датата на влизането в сила на осъдителното решение. Това е така, защото в настоящата хипотеза, както правилно е отразил и първостепенният съд в предходоното си определение от 27.05.2025г., с което се е произнесъл по молбата по чл.82 ГПК, неотносимо към искането на посоченото основание е изразеното от жалбоподателя тълкуване на чл.82 ГПК в ТР № 6/23.10.2015г. на ВКС по тълк.дело № 6/2014г. на ОСГТК, тъй като към момента на влизане в сила на решението по предявения от ищеца иск- 31.03.2025г. допуснатото обезпечение вече е било отменено.

По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че молбата за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК се явява неоснователна на посоченото по-горе основание, поради което и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1843/ 17.09.2025г. по т.д.№ 2672/2021г. на СГС, ТО, 8с-в, с което е оставена без уважение подадената от В. Ц. Д. молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока по чл.82 ГПК за депозиране на искане за освобождаване на внесената на 14.10.2022г. гаранция за допуснато обезпечение на иска с Определение №3203/13.10.2022г. на Софийски градски съд в размер на 10 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4