Определение № 369 от 10.09.2026, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 369/10.09.2026 г. по ЧНД № 508/2026 г. на СлОС Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.

Образувано е по молба на осъдената К. Т. М., понастоящем изтърпяваща наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Сливен, в която се твърди, че са налице всички законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с Определение № 47 от 13.02.2026 год. по ЧНД № 38/2026 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е заменено неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ наложено по НОХД № 1337/2025 год. по описа на Районен съд Русе - „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и седем дни при първоначален общ режим.

Прокурорът пледира, че е налице първата предвидена предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно - изтърпяване на повече от една втора от наложеното наказание, което по отношение на лишената от свобода М. е налице. Счита, че по отношение на втората предпоставка липсват достатъчно убедителни доказателства за нейното поправяне. Пледира, че искането на М. за условно предсрочно освобождаване е обосновано с една единствена причина, а именно да учи висше образование, който мотив не е достатъчен да се приеме, че осъдената следва да бъде освободена предсрочно. Посочва, че от приобщените по делото доказателства е видно, че осъдената по време на престоя в затвора нито е награждавана, нито е наказвана от органите на пенитенциарното заведение, който факт сам по себе си говори за липса на положителна промяна в поведението на М..

Счита, че молбата следва да се остави без уважение и да не се допуска условно предсрочно освобождаване.

Процесуалният представител на Началника на Затвора – Сливен поддържа неговото писменото становище като счита, че е налице формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като осъдената е изтърпяла повече от половината от наказанието си. Пледира, че липсват доказателствата за поправяне на осъдената – в условията на затвора се наблюдавала ниска самокритичност, имало случаи на неразбирателство с други осъдени, поддържала връзка с криминално проявени лица, не проявявала интерес към дейностите по осмисляне на свободното време.

Предлага да се остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода К. Т. М..

В съдебно заседание осъдената М. поддържа молбата си, моли за уважаването й и заявява, че през 2024 год. се записала да учи в университет и сега е в трети курс, като иска да продължи обучението си в университета.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи и съображения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Осъдената К. Т. М. е българска гражданка, родена в гр. *******, с настоящ адрес – гр. *******. Осъдената М. има завършено средно образование, неомъжена.

Осъдената К. Т. М. постъпила за първи път в Затвора - Сливен на 15.06.2026 год.

1

С влязло в сила на 05.09.2025 год. Споразумение по НОХД № 1337/2025 год. по описа на Районен съд - Русе на осъдената М., за извършено от нея престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е определено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, чрез явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, „Включване в курсове за професионална квалификация“ за срок от една година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ сто часа за срок от една година.

С Определение № 47 от 13.02.2026 год. по ЧНД № 38/2026 год. по описа на Окръжен съд – Габрово на осъдената М. било заменена неизтърпяната част на наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и седем дни при първоначален общ режим.

Първоначално определения режим на наложеното наказание на осъдената М. е „общ“.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното съдебно заседание 10.09.2026 год. осъдената е изтърпяла фактически от наложеното наказание 3 месеца и 8 дни. Остатъкът за изтърпяване към 10.09.2026 год. е в размер на 29 дни.

По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъдената М. не е наказвана и не е награждавана.

По време на фактическото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода осъдената М. от 08.07.2026 е включена в полагане на доброволен неплатен труд за поддържане района на общежитието, но не излиза редовно – за м. юли 2026 год. от възможни 10 работни дни са отчетени, че излиза само 6; през месец август 2026 год. за периода от 03 до 21.08.2026 год. полага труд само през 7 от възможните 15 работни дни, като участието й не било в пълен обем в сравнение с това на другите осъдени, включени в същата трудова дейност. Осъдената не посочила основателни причини за неизлизането на работа.

Предвид завършена степен на образование по данни на осъдената М. средно образование, същата не била включена в общообразователен процес.

В хода на изтърпяване на наложеното наказание на осъдената М. била изготвена оценка на правонарушител, като рискът от рецидив е в границите на среден – 84 точки. При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са констатирани повишени стойности в няколко раздела: в Раздел 4 „Образование, обучение и трудова дейност“ е отчетена непостоянна трудова дейност, като продължително време реализирала доходи и от незаконни дейности, което било свързано с престъпното й поведение; в Раздел 5 „Управление на финанси и доходи“ – с непогасени задължения във връзка с административни наказания и към оператори на мобилни услуги; значителна част от доходите, които придобива са от незаконни дейност; в Раздел 7. „Начин на живот и обкръжение“ – начинът на живот на осъдената и изборът на социално обкръжение създават предпоставки за повторно въвличане в криминална среда и повишават риска от причиняване на вреди; в Раздел 8.

„Злоупотреба с наркотици“ е отразено, че осъдената е с ранен дебют на употреба в малолетна възраст, произвеждала и употребявала наркотици; два пъти осъждана за притежаване на наркотични вещества; в Раздел 11.

2

„Мисловни умения и поведение“ е отразено, че осъдената често взема необмислени решения, без да отчита възможните последици, което се установявало от извършените деяния, системното неизпълнение на пробационните мерки и начина, по който е разрешавала възникнали житейски ситуации; прояви на агресивно поведение в определени ситуации, както и че при възникване на конфликтни ситуации понякога реагирала бързо и импулсивно, без винаги да овладява първоначалната си реакция; в Раздел 12.

„Нагласи“ е отразено, че демонстрира привидна склонност към сътрудничество, но тя е по-скоро продиктувана от личен интерес за безпроблемен престой в институцията; както и че извършените през годините деяния сочат непоследователно зачитане на обществените норми и правата на останалите, като в определени ситуации поставя личния интерес над установените правила. При изготвянето на оценката са направени препоръки социално-възпитателната работа с осъдената да бъде насочена към формиране на критично отношение към извършените деяния, промяна на криминалните нагласи, овладяване на импулсивността и мотивиране за устойчива законна трудова реализация.

В приложеното по делото Становище на Началника на Затвора – Сливен във връзка с молбата на осъдената М. за условно предсрочно освобождаване е отразено, че се касае за млада жена с устойчива престъпна кариера и пренебрежително отношение към установените закони, норми и правила на поведение в обществото с наложени общо седем съдебни акта за разнородни престъпления. В становището е посочено още, че осъдената М. за краткото време на престой в затвора демонстрирала: устойчиви самооправдателни разсъждения и несъстоятелни тези за невиновност, както и ниска самокритичност и повърхностно отношение към важни области на живота; установени били случаи на неразбирателство с други осъдени, за което й били отправяни забележки; поддържала антисоциални връзки и контакти; съществувало разминаване между заявени способности и положени усилия от нейна страна; както и че имала ниска активност в поправителния процес. Според становището на Началника на Затвора – Сливен не са налице необходимите доказателства за настъпила положителна промяна и изпълнени цели на наложеното наказание, поради което молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената М. не следва да бъде уважена.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдената К. Т. М. за условно предсрочно освобождаване о т изтърпяване на остатъка на наказанието, наложено Определение № 47/13.02.2026 год. по ЧНД № 38/2026 год. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е заменена неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ наложено по НОХД № 1337/2025 год. по описа на Районен съд – Русе – „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и седем дни при първоначален общ режим е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по - малко от една втора от наложеното наказание.

В настоящия случай е налице първата от кумулативно предвидените 3 предпоставки в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената М . от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание с Определение № 47/13.02.2026 год. по ЧНД № 38/2026 год. по описа на Окръжен съд - Габрово в размер четири месеца и седем дни „Лишаване от свобода“, доколкото на осъдената М. към днешна дата тя е изтърпяла 3 месеца и 8 дни и е налице остатък в размер на 29 ден.

Съдът намира, че не е налице обаче втората предвидена предпоставка в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно със своето поведение осъдената М. да е дала доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК законодателят е посочил, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Освен това в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК е посочено, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.

155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от постъпването си в затвора до настоящия момент осъдената М . не участва системно в трудова дейност - за м. юли 2026 год. от възможни 10 работни дни са отчетени, че е работила само 6, а за м. август 2026 год. за периода от 03 до 21.08.2026 год. полагала труд само през 7 от възможните 15 работни дни, участието й не било в пълен обем в сравнение с това на другите осъдени, включени в същата трудова дейност и осъдената М. не е посочила основателни причини за неизлизането на работа. Освен това в провежданата индивидуално корекционна работа осъдената М . е демонстрирала устойчиви самооправдателни разсъждения и несъстоятелни тези за невиновност, като отклонявала вниманието от престъпното си поведение и антисоциални нагласи, акцентирала върху твърдения, че учи висше образование, очаквайки да създаде изцяло положително и благоприятно впечатление.

Безспорно е не само липсата на дисциплинарни наказания, но и липсата на награди.

Няма констатирани положителни промени в хода на изтърпяване на наказанието у осъдената М., които обосновават необходимостта от продължаване на корекционното въздействие спрямо нея. Към настоящия момент не са изпълнени целите определени при планирането на присъдата, а именно: преодоляване на рисковите фактори по Раздел 7 – „Ползотворно осмисляне на свободното време чрез мотивирано участие в трудова и културно-информационни дейности в общността и в Раздел 11 – „Спазване на правила и уважение към правата и емоциите на останалите“.