Определение № 3094 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3094 гр. София, 18.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002100688 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7198/23.09.2022г., подадена от адв.А. Р. М. в качеството му на синдик на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност), срещу решение № 131/26.07.2022г. по в.гр.д. № 383/2021г. на Апелативен съд-П., 1-ви граждански състав в частта, с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като частично са уважени предявените срещу дружеството искове, а именно:

-„БМД-М“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 31, ал.2 ЗС на В. К. Ф., действащ като едноличен търговец с фирма „Д.-77-В. Ф.“ сумата от 3431.70 лв. обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от 10.141% от поземлен имот с идентификатор №....... с площ от 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 1295, кв. 167, парцел V-търговско-общ. дейности, за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018г.) до окончателното й изплащане;

-„БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на В. К. Ф., действащ като едноличен търговец с фирма „Д.-77-В. Ф.“, сумата от 618.04 лв. обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 идеална част от навес-сенник от общо 139 кв.м., подобрение към сграда с идентификатор №....... със застроена площ от 268 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №....... с площ 1200 кв.м. за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018г.) до окончателното й изплащане;

-„БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на А. А. В., действаща като едноличен търговец „Вида-А. В.“ сумата от 3431.70 лв.

1 обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от 10.141% от поземлен имот с идентификатор №....... с площ от 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 1295, кв. 167, парцел V-търговско-общ. дейности, за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018г.) до окончателното й изплащане;

-„БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на А. А. В., действаща като едноличен търговец „Вида-А. В.“ сумата от 618.04 лв. обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 идеална част от навес-сенник от общо 139 кв.м., подобрение към сграда с идентификатор №....... със застроена площ от 268 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №....... с площ 1200 кв.м. за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2018г.) до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК В. К. Ф., действащ като ЕТ “Д.-77-В. Ф.“ и А. А. В., действаща като ЕТ “Вида-А. В.“ са подали насрещна касационна жалба срещу решение №131 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д.№383/2021г. на Апелативен съд-П., 1-ви въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд присъдените в тяхна полза суми са намалени като:

-е отхвърлен предявеният от В. К. Ф., действащ като ЕТ “Д.-77-В. Ф.“ иск за осъждане на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати сумата над размера от 3431.70 лв. до размера от 5490.72 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от 10.141% от поземлен имот с идентификатор №....... с площ от 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 1295, кв. 167, парцел V-търговскообщ. дейности, за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г.;

-е отхвърлен предявеният от А. А. В., действаща като ЕТ „Вида-А. В.“ иск за осъждане на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати сумата над размера от 3431.70 лв. до размера от 5490.72 лв., представляваща обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от 10.141% от поземлен имот с идентификатор №....... с площ от 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 1295, кв. 167, парцел V-търговскообщ. дейности, за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г.;

-е отхвърлен иска на В. К. Ф., действащ като ЕТ „Д.-77-В. Ф.“ за осъждане на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати сумата над размера от 618.04 лв. до размера от 24 686.40 лв., обезщетение за ползването на собствената на ищеца Ѕ идеална част от навессенник от общо 139 кв.м., подобрение към сграда с идентификатор №....... със застроена площ от 268 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №....... с площ 1200кв.м. за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г.;

-е отхвърлен иска на А. А. В., действаща като ЕТ „Вида-А. В.“ за осъждане на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) да заплати сумата над размера от 618.04 лв. до размера от 24 686.40 лв., обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/2 идеална част от навес2 сенник от общо 139 кв.м., подобрение към сграда с идентификатор №....... със застроена площ от 268 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №....... с площ 1200кв.м. за периода от 28.01.2014г. до 28.01.2018г.

В подадената от „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) касационна жалба и в изложението към нея се поддържа на първо място, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на навессенник в частта по допуснатото от съда увеличение на тези искове за сумата от по 25001.00 лв. за всеки един от ищците, т.е. над първоначално заявения размер от по 4800 лв. за всеки един от ищците, обжалваното решение е недопустимо, тъй като за увеличената част от исковете не са представени доказателства да са били предявени пред съда по несъстоятелността в предвидените в ТЗ срокове и без да е дадена възможност на останалите кредитори в производството по несъстоятелност да направят възраженията си по чл. 690 ТЗ, т.е. без да са налице специалните процесуални предпоставки, отсъствието на които прави според касатора недопустимо увеличението на исковете. Поддържа, че от справка в Търговския регистър по партидата на „БМД-М“ ЕООД (в несъстоятелност) е видно, че ищците не са предявявали вземанията си в увеличените размери в производството по несъстоятелност и увеличените размери не са включени нито в списъците на приетите вземания, нито в списъка на неприетите вземания.

В тази връзка поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, касаещи процесуалните предпоставки, при наличието на които следва да бъде възобновено и/или разгледано исковото производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ, както следва:

1.Обвързан ли е съдът от посочения от кредитора размер на вземането, предявено пред синдика в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ и предявеният в исковата молба по чл. 694 ТЗ, респективно чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ размер на установяваното по съдебен ред вземане и ще се стигне ли до несъвпадане между вземанията, ако кредиторът увеличи размера на вземането си в производството по чл. 694, респ. чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ без да променя неговите правопораждащи факти и период, при положение, че не е предявил увеличения размер на вземането си пред синдика и преклузивните срокове за предявяване са изтекли?

2.Допустимо ли е продължаване (възобновяване) на спряното исково производство по чл.

637, ал. 3, т. 1 и сл. ТЗ при положение, че ищецът не е предявил в сроковете по чл. 685 и чл.

688 ТЗ целия размер на вземанията пред синдика в производството по несъстоятелност на ответното дружество, за което е открито производство по несъстоятелност по реда на ТЗ?

3.Допустимо ли е увеличение по чл. 214 ГПК на размера на предявен иск при възобновено исково производство по чл. 637, ал. 3, т. 1 и сл. ТЗ при положение, че ищецът не е предявил в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ увеличения размер на предявения иск, т.е. цялото си вземане, пред синдика в производството по несъстоятелност на ответното дружество, за което е открито производство по несъстоятелност по реда на ТЗ и че след така направеното увеличение вече няма да има идентичност между размера на двете вземания?

4.В производство по чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ приложима ли е нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК за 3 увеличение на размера на първоначално предявения иск при положение, че кредиторът не е предявил пред синдика (съда по несъстоятелност) увеличения размер на вземането си в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ и не е налице идентичност в размерите на предявеното вземане в двете производства?

5.Следва ли да се спази предвидената в ТЗ процедура по отношение на предявяването на увеличен размер на вземане на кредитор, който първоначално е предявил по-малък размер вземане, в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ и следва ли да бъде дадена възможност на кредиторите да направят своите възражения за увеличения размер по чл. 690 ТЗ и нарушават ли се правата на останалите кредитори, които не участват и не са знаели за увеличения размер на иска (вземането) в производствата по чл. 694 ТЗ, респективно чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ?

6.Отпада ли правният интерес и погасява ли се правото на иск на кредитор по отношение на претендирания по-висок размер на вземане в производството по установяването му по чл.

694 ТЗ, респ. чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ при положение, че увеличеният размер на вземането в исковото производство по реда на чл. 214 ГПК кредиторът не е предявил в предвидените в ТЗ преклузивни срокове пред синдика (съда по несъстоятелността) и след увеличението няма идентичност на предявените размери на вземането?

Поддържа, че така поставените въпроси са относими към допустимостта на исковото производство, тъй като продължаването му е предпоставено от приложението на специалните процесуални норми на ТЗ, от спазването на които зависи дали кредиторът ще може да ползва исковата защита за установяване на вземането си за увеличената му част или правото му на защита ще бъде погасено по аргумент от чл. 739 ТЗ, като счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №97 от 05.02.2010г. по ч.т.д.№742/2009г. на ІІ т.о. на ВКС; решение №91 от 15.07.2009г. по т.д.№19/2009г. на І т.о. на ВКС; решение №195 от 26.11.2010г. по т.д.№199/2010г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №706 от 23.07.2012г. по ч.т.д.№453/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; решение №178 от 22.01.2016г. по т.д.№1889/2013г. на І т.о. на ВКС; решение №3170 от 16.07.2015г. по т.д.

№3170/2013г. на І т.о. на ВКС; решение №185 от 10.12.2014г. по т.д.№3199/2013г. на І т.о. на ВКС; ТР №2 от 13.07.2020г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСТК на ВКС.

Според дружеството-касатор при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по следните правни въпроси, относими към правилността на обжалваното решение:

7.Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на спора да извърши самостоятелна проверка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в изготвените от него мотиви на въззивния съдебен акт?

8.Длъжен ли е съдът да базира своето решение на цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност?

9.Задължен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни 4 защитни доводи на страните?