Определение № 2222 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20258003900998 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл.396, ал.2 вр. 274,ал.3 ГПК.

Образувано е по три частни касационни жалби: на „РД Сървисиз” ЕООД, представлявано от адв. Р. Г., на „Каза Съпорт” ЕООД, представлявано от адв. Р. Г., и на Й. Габровски, представляван от адв. Р. Г., срещу определение № 709 от 13.03.2025г. по ч.гр.д. № 675/2025г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение въззивният съд, след отмяна на определение № 3273 от 19.02.2025г. по ч.гр.д. № 1859/2025г. на СГС, ГО, е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.145 ТЗ на „Костал България Аутомотив“ ЕООД против Й. Габровски, гражданин на РГермания, с цена на иска 5 267 206,71 лева чрез налагане на запор върху дружествените дялове на бъдещия ответник от капитала на „Каза Съпорт“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник в посочените банки, както и чрез налагане на възбрана върху описаните в определението недвижими имоти на „Каза Съпорт“ ЕООД.

Частният жалбоподател „РД Сървисиз” ЕООД обжалва въззивното определение в частта, с която след отмяна на определение № 3273 от 19.02.2025г. по ч.гр.д.№ 1859/2025г. по описа на СГС, ГО е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.145 ТЗ на „Костал България 1

Аутомотив” ЕООД против Й. Габровски с цена на иска 5 267 206,71 лева чрез налагане на възбрана върху следния невижим имот, който е описан като собствен на „Каза Съпорт” ЕООД: самостоятелен обект в сграда с площ по документи 75,860 кв.м., обл. София/Столична, община Столична, гр. София, ет.3, ап.Г-06 с идентификатор ***. Частният жалбоподател твърди, че е закупил посочения имот на 15.02.2024г. с нотариален акт № 174, том XXX, дело № 7049/2024г. по описа на Служба по вписванията – София, а имотът не е собственост на ответника по бъдещия иск, нито на „Каза Съпорт” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е бъдещият ответник. Поради това намира, че не са били налице законовите предпоставки за допускане на обезпечение чрез възбрана върху посочения имот и моли обжалваното определение в тази част да бъде отменено и искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено.

Частният касационен жалбоподател „Каза Съпорт” ЕООД обжалва въззивното определение в частта, с която след отмяна на определение № 3273 от 19.02.2025г. по ч.гр.д.№ 1859/2025г. по описа на СГС, ГО е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.145 ТЗ на „Костал България Аутомотив” ЕООД против Й. Габровски с цена на иска 5 267 206,71 лева чрез налагане на възбрана върху посочените в определението недвижими имоти, собственост на „Каза Съпорт” ЕООД. Поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като противоречи на основни положения в гражданското процесуално право и практиката на ВКС. Сочи, че предпоставка за допускане на обезпечение е поисканата обезпечителна мярка да е подходяща, т.е. съответстваща на характера на спорното материално право. Поддържа, че обезпечителната мярка не може да ограничава правата на трети лица, които не са ответници по предявените искове. Намира, че допускането на обезпечение на бъдещ иск чрез възбрана върху неговите имоти - имотите на дружество, което не е страна в обезпечителния или бъдещия исков процес, е недопустима съдебна намеса в търговската дейност на трето лице и в правомощията на неговите управителни органи да вземат решения във връзка с имуществото му. Излага съображения, че обезпечителната мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда, когато пряко рефлектира върху патримониума на ответника – адресат на силата на пресъдено нещо на решението по обезпечения иск, и ищеца, в чиято полза е допусната, като мярката следва да е такава, че ищецът да може да упражни правата си по решението 2 непосредствено въз основа на нея. Намира, че обезпечителната мярка не може да има пряко ограничително действие по отношение на имуществените права на трето лице. Излага съображения, че въззивният съд не е взел предвид как би се уредила конкуренцията между кредитори на „Каза Съпорт” ЕООД, за чието удовлетворяване служи имуществото на дружеството, и молителя, който не би могъл да насочи изпълнение върху имотите на дружеството, нито да се удовлетвори от сумата от евентуалната им продажба, тъй като няма да разполага с изпълнителен лист. Моли обжалваното определение да бъде отменено и искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено.

Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, за който молителят не твърди да е собственост на ответника по бъдещия иск? Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение № 176 от 04.05.2022г. по ч.т.д. № 671/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 606 от 08.11.2018г. по ч.т.. № 2175/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 38 от 21.01.20219г. по ч.т.д. № 3077/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.

2. Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, за което молителят твърди, че е собственост на юридическо лице, притежавано от ответника по бъдещия иск?

3. Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, собственост на дружество с ограничена отговорност, включително еднолично такова, за гарантиране на по-висока стойност на дяловете, притежавани от ответника, респективно бъдещия ответник по иска? Частният жалбоподател поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Частният касационен жалбоподател Й. Габровски обжалва въззивното определение в цялост. Поддържа, че определението е вероятно недопустимо поради липса на международна компетентност и неправилно поради противоречието му с процесуалния закон. Твърди, че от представените с 3 молбата за допускане на обезпечение доказателства не може да се обоснове наличието на изискуемите от закона процесуални предпоставки за допустимост на иска – наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че именно г-н Андрейс Костал е оправомощен да прави изявления от името на едноличния собственик на капитала. Сочи, че не е представено и решение за освобождаването му от длъжността управител, от което да се установи дали е освободен от отговорност или не. Твърди още, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск не съдържа достатъчно ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава бъдещият иск, ясно формулиран петитум, който не противоречи на обстоятелствената част, и ясно посочване на цената на иска. Поддържа още, че дори и молбата за допускане на обезпечение да бъде приета за редовна, поисканата гаранция е твърде ниска предвид вероятната неоснователност на част от претенциите. В тази връзка сочи, че са вероятно неоснователни претенциите за претърпени вреди във вид на пропуснати ползи в размер на пазарната лихва, които бъдещият ищец би получил от предоставяне на заем; претенцията за вреди поради невъзможност предоставеният аванс от 1 000 000 евро да бъде прихванат от бъдещи фактури, като сочи, че напълно реалистично е било вредата да не настъпи, ако договорът с „Персо – Нау” ООД не е бил прекратен по инициатива на молителя; претенцията за вреда от 1 085 262,62 лева, като сочи, че установените несъответствия по отношение на състоянието на сграда 2 може да са настъпили и в резултат на действия на живеещите там, а помещенията в сградата се ползват, което е условие за заплащането на наемна цена. Излага подробни съображения, че наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти, собственост на трети лица, е неподходяща. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечение да бъде отхвърлена. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Представлява ли решението на общото събрание /едноличния собственик на капитала/ по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл.145 ТЗ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския 4 регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ при предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка? Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 152 от 13.01.2017г. по ч.т.д. № 2795/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 129 от 02.09.2016г. по т.д. № 1002/2-15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 115 от 27.11.2012г. по т.д. № 61/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 188 от 20.12.2016г. по т.д. № 1525/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 234 от 31.01.2017г. по т.д. № 3150/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Длъжен ли е съдът, сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК, да следи за индивидуализирането на бъдещ иск според изискванията на чл.127, ал.1 ГПК? Може ли съдът да допусне обезпечение при липса на редовно формулиран петитум на бъдещ иск?

Как следва да процедира съдът, сезиран с молба по чл.390 ГПК, при констатиране на неясноти и противоречия между обстоятелствената част на бъдещия иск и неговия петитум? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с определение № 826 от 01.12.2013г. по ч.т.д. № 3887/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 583 от 12.10.2017г. по ч.т.д. № 2358/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 363 от 31.07.2018г. по ч.т.д. № 1224/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.

3. При молба по чл.390 ГПК, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен, представлява ли това основание за оставяне на молбата без уважение?

4. Как следва да процедира съдът при молба по чл.390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, с който се претендира обезщетение за вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период?

5. Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен?

5

6. Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период?

7. Представлява ли факт по чл.155 ГПК обстоятелството кое лице има качеството на представляващ юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на друга държава членка на ЕС?

8. При молба по чл.390 ГПК, с която се иска обезпечение на бъдещ иск по чл.145 ТЗ въз основа на решение на едноличен собственик на капитала, взето без нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, когато към датата на завеждане на молбата по партидата на дружеството вече е вписан друг едноличен собственик на капитала в ТРРЮЛНЦ, следва ли молителят да представи доказателства за достоверност на датата на взетото решение? Частният касационен жалбоподател поддържа, че последните шест въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.