Определение № 384 от 09.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Бургас, 09.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500313 по описа за 2024 година Делото е образувано пред Бургаски апелативен съд по повод жалба с вх.

№ 1975 от 26.03.2024 г., подадена от И. В. И. против съдебно решение № 73 от 07.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 65/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

В жалбата е отправено искане за цялостна отмяна на обжалваното решение, като са изложени оплаквания за незаконосъобразността му във всичките му части.

Жалбата е администрирана на БАС, като с Определение № 224/09.05.2024 г. по ч.гр.д. №182/2024г. по описа на Бургаски апелативен съд производството по делото е прекратено, а делото - върнато на Сливенски окръжен съд за извършване на дължимата проверка дали жалбата срещу решението във всичките му части подлежи на изпращане на въззивната инстанция или подлежи на връщане.

При повторното администриране на частната жалба Сливенският окръжен съд е констатирал частичната и недопустимост.

С разпореждане № 599 от 30.05.2024 г. Сливенският окръжен съд е върнал подадената от И. В. И. жалба в частта, с която съдът е оставил без уважение като неоснователна жалбата му против разпореждане от 19.12.2023 г. по изп.д. № 2136/2018 г. на СИС при Сливенски районен съд, с което е отказано предприемане на нов способ за изпълнение, поискан от взискателя на 23.10.2023г., поради несъразмерност.

Със същото разпореждане съдът е върнал и частната жалба, с вх. №3358 от 28.05.2024 г., подадена срещу Разпореждане № 536 от 15.05.2024 г. на съдията докладчик по в.гр.д. № 65/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

1

Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя, който го е обжалвал с частна жалба вх. № 3791 от 13.06.2024 г.

Частните жалби са допустими - подадени са в законоустановения срок, внесена е държавната такса за обжалването.

По основателността на частните жалби Бургаският апелативен съд намери следното:

В.гр.д. № 65/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд е образувано по жалба на взискателя И. В. И. срещу Разпореждане от 19.12.2023 г. на ДСИ при Сливенски районенсъд по изп. дело № 2136/2018 г. по описа на СИС при Сливенски районен съд, с което съдебният изпълнител не е приел предложените от взискателя с молба от 23.10.2023 г. способи за принудително изпълнение поради несъразмерност и е определена държавна такса за извършен опис в размер на 173.03 лв.

С обжалваното решение № 73 от 07.03.2024 г., постановено по делото, Сливенският окръжен съд е оставил без уважение като неоснователна жалбата на взискателя И. В. И. против разпореждането на ДСИ от 19.12.2023 г. по изп. дело № 2136/2018 г. по описа на СИС при Сливенски районен съд, с което съдебният изпълнител не е приел предложените от взискателя с молба от 23.10.2023 г. способи за принудително изпълнение поради несъразмерност.

Сливенският окръжен съд правилно е указал, че решението му в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като съобразно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на съда по жалба против действия на съдебен изпълнител не подлежи на обжалване.

В случая Сливенският окръжен съд е приел жалбата в тази и част за допустима и се е произнесъл по основателността и с решението си. При повторната проверка за допустимост на жалбата на взискателя И. против решението в тази му част, Сливенският окръжен съд е констатирал, че жалбоподателят поддържа жалбата си и в тази и част, поради което я е върнал с разпореждане № 599 от 30.05.2024 г.

Сливенският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на взискателя И. В. И. срещу Разпореждането на ДСИ от 19.12.2023 г. в частта, с която е определена и указана на взискателя за внасяне държавна такса за извършен опис на недвижим имот е неоснователна, тъй като разпоредбата на закона - чл. 437, ал. 4 ГПК ясно и конкретно указва, че решенията на окръжния съд са окончателни.

Взискателят И. е обжалвал горепосоченото разпореждане и в частта му, с която Сливенският окръжен съд е върнал частната му жалба с вх. №3358 от 28.05.2024 г. срещу Разпореждане № 536 от 15.05.2024 г. по в.гр.д. № 65/2024 г. С Разпореждане № 536 от 15.05.2024 г., в изпълнение на указанията на въззивната инстанция за изясняване волята на жалбоподателя относно обжалваните части от решението, Сливенският окръжен съд е оставил без движение жалбата и е дал указания на жалбоподателя да уточни изрично коя 2 част от решението обжалва, като съобрази указаната в него обжалваемост.

Това определение не подлежи на обжалване съобразно чл. 274 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона. При това положение, правилно и законосъобразно Сливенският окръжен съд е върнал тази частна жалба на И. В. И., тъй като е подадена срещу необжалваем съдебен акт.

С обжалваното решение № 73 от 07.03.2024 г., постановено по делото, Сливенският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на взискателя И. В. И. срещу Разпореждането на ДСИ от 19.12.2023 г. в частта, с която е определена и указана на взискателя за внасяне държавна такса за извършен опис на недвижим имот. В тази част съдът е прекратил производството по делото, поради което решението в тази част има характера на определение и съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд.

Сливенският окръжен съд правилно и законосъобразно е приел, че взискателят е обжалвал акт по движението на изпълнителното дело, който не подлежи на съдебен контрол и е извън действията, подлежащи на обжалване от взискателя, изброени в чл. 435, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Доколкото с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е определил размер на дължима такса за извършен опис на недвижим имот, чиято дължимост и размер се оспорват от взискателя, очевидно се касае за спор относно разноските по изпълнителното дело, който обаче е повдигнат не от длъжника, а от взискателя.

Законодателят е предоставил право на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноски, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, но такова право в чл. 435, ал. 1 ГПК на взискателя не е предоставено.

Това е така, защото съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изключенията, изброени в т. 1-3 на тази разпоредба. Таксите по изпълнителното дело са дължими от взискателя и той следва да ги заплати, но са за сметка на длъжника, поради което законодателят е предоставил само на длъжника право да оспори действия/актове на съдебния изпълнител, свързани с определяне на разноски. Правен интерес да оспори дължимостта на разноски по изпълнителното дело за взискателя възниква, ако съдебният изпълнител не ги е възложил за плащане върху длъжника и не ги е събрал от него в изключенията, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 1-3 ГПК, какъвто не е настоящият случай. За защита при незаконосъобразни и неправилни действия на съдебен изпълнител, в това число и неправилно определяне на дължими такси по изпълнението, взискателят разполага с други процесуални способи за защита.

По гореизложените съображения Бургаският апелативен съд намери частната жалба на взискателя И. В. И. в тази и част за неоснователна, а обжалваното решение, имащо характера на определение - за правилно и законосъобразно. Всички изложени в жалбите на взискателя И. В. И. оплаквания не са относими към конкретния предмет на обжалване, а още по3 малко към допустимостта на жалбата му.

Водим от горните мотиви, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 1975 от 26.03.2024 г., подадена от И. В. И. против съдебно решение № 73 от 07.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 65/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която Сливенският окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на взискателя И. В. И. срещу Разпореждането на ДСИ от 19.12.2023 г. в частта, с която е определена и указана на взискателя за внасяне държавна такса за извършен опис на недвижим имот и е прекратил производството по делото в тази му част като процесуално недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. В. И. против разпореждане № 599 от 30.05.2024 г., постановено по в.гр.д. № 65/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4