Определение № 29831 от 18.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4605/2026
- Вид
- Определение № 29831
- Подписан
- 18.08.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 53 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29831 гр. *** 18.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110104605 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 55080/19.02.2026 г. на *** ЕГН **********, гр.
*** ул. ***, действащ чрез адвокат П. П., със съдебен адрес: гр. *** бул. *** срещу „„***" АД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** п.к.1000, ***, представлявано от *** В срока за отговор е постъпил такъв по реда на чл. 131 от ГПК.
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл.57, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и чл. 86 от ЗЗД за сумата 4659,27 евро, в това число главница в размер на 4450,78 евро, представляваща 1/3 от сумите, налични по банкови сметки на покойния наследодател ***, ведно със законната лихва от деня на представяне на настоящата искова молба в съда до окончателното плащане, както и сума в размер на 208,49 евро, представляваща лихва за забава от 24,09.2025 г. (датата на представяне на искане до ответника за изплащане на сумите) до 19.02.2026 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2020 г. е починала ***, ЕГН **********, като нейни наследници по закон се явяват ****. Сочи, че в провелото се по чл.51 от Закона за наследството производство по ч.гр.д. 40141/2024 г. по описа на 117 състав, Софийски районен съд, наследниците *** били заявили, че приемат така оставеното наследство от покойната *** Твърди, че **** не са заявили приемане на наследството в дадения срок и съответно са загубили правото да наследяват. Поради тези обстоятелства, наследници на покойната *** и *** съгласно Определение 15434 от 02.04.2025 г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53 от Закона за наследството частта на загубилия правото да наследява уголемява дяловете на останалите наследници, т.е. останалите трима наследници получават по 1/3 от наследството на покойната ***
1
Във връзка с упражняване на наследствените права и с цел получаване на съответния дял от паричните суми по банкови сметки на покойната, ищецът в качеството му на наследник на починалата отправил на 24.09.2025 г. заявление по образец до ответника „***“ АД за изплащане на 1/3 от сумите по банкови сметки на покойната в съответната банка. Сумата не била изплатена от ответника, като вместо това на 05.12.2025 г. ищецът, чрез негов представител, получил от ответника искане за представяне на нови документи. Счита, че поисканите нови документи са напълно неотносими, с оглед на вече представените пред ответника удостоверение за наследници, съдебни актове по ч.гр.д. 40141/24 г. и съдебни удостоверения от особената книга на Софийски районен съд. Счита, че от изброените книжа било видно, че наследници на покойната ***- ** са единствено посочените трима в Определение № 15434 от 02.04.2025 г., постановено по ч.гр.д 40141/24 г. на 117 състав, СРС, един от които е ищецът ***.
Сочи, че съгласно Банково удостоверение изх.№ 0205-64-000875 от 30.01.2026 г. в банковата сметка на покойната имало сума в размер на 13352,35 евро, от която сума ищецът има право на 1/3, т.е. 4450,78 евро.
Моли съда да уважи исковата претенция и да й присъди разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като счита същия за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли. По отношение на наследствените права н а ищеца спрямо наследодателката – клиент на Банката, ответникът излага подробни съображения. Сочи, че от представеното удостоверение за наследници към заявлението до Банката и към исковата молба достига до следните фактически констатации, а именно: ***е починала на 12.08.2020 г., като към момента на смъртта си е била вдовица и не е оставила низходящи. Родителите на Наследодателката – *** (майка) и *** (баща) – са починали преди нея, а ***е била единствено дете на своите родители. По линия на майката (***) Наследодателката има роднини по съребрена линия: майката е имала трима братя и сестри – ***. *** (вуйчо на Наследодателката) имал двама сина – ***. *** (първи братовчед на Наследодателката, IV степен) е починал преди нея и е оставил две дъщери – *** (V-та степен). **** била жива към момента на смъртта на Наследодателката и е починала впоследствие, на 06.12.2020 г., докато *** е жива. В представеното от Ищеца удостоверение за наследници обаче липсвало категорична информация относно *** (IV-та степен) – не е установено дали към датата на смъртта на ***-** той е бил жив или не. Счита, че ако *** е бил жив към момента на откриване на наследството, той би бил най-близък по степен наследник и би имал право да наследи починалата, като би изключил по-далечните роднини.
Счита, че в подобна хипотеза наследниците от по-далечна степен не биха получили наследство пряко, освен при предпоставки за наследяване през права, произтичащи от лицата от по-близка степен.
Сочи, че *** (починала леля на Наследодателката) е имала един син – ***. Последният не е бил жив към момента на смъртта на наследодателката, но е оставил дъщеря – *** (V та степен).
По линия на бащата (***) Наследодателката има роднини по съребрена линия чрез сестрата на бащата – А***, която е имала две деца: *** са починали преди откриване на наследството, като са оставили съответно дъщеря – *** (дъщеря на ***) – и син – ищецът в настоящото производство *** (син на **) и двамата от V-та степен на роднинска връзка.
Счита, че тези обстоятелства, отразени или произтичащи от представените по делото документи, са от значение за определянето на кръга на наследниците и евентуалните дялове.
Счита, че остава открит въпросът за кръга на законните наследници на починалата А****, тъй като от представените пред Банката, така и с исковата молба документи не позволявали да се обоснове непротиворечиво принадлежността на ищеца към този кръг, нито да се установи размерът на полагащия му се дял от авоарите на покойната.
2
Ответникът се позовава на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, съгласно който, когато починалият не е оставил по-близки наследници (низходящи, родители, братя и сестри или техни низходящи), наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен изключва по-далечния. Счита за безспорно, че наследодателката не е оставила съпруг, деца или други низходящи, родители, както и братя и сестри, или техни деца, следователно към наследяване по закон се призовават роднини по съребрена линия до шеста степен, посочени по-горе. Счита, че в предоставеното удостоверение за наследници не е изяснен статутът на ***, който е по-близък по степен наследник на починалата – пръв братовчед (IV степен). Сочи, че в представеното от ищеца Определение № 15434 от 02.04.2025 г. по гр.д. 40141/2024 г. на СРС, *** е идентифициран като наследник, с констатация на съда, че за него „няма записи в НБДН“, без да съдържа яснота относно правното значение на тази констатация. Заедно с него в представеното определение като наследници б и л и идентифицирани и починали лица – *** *******, като тук обаче представеното удостоверение за наследници удостоверява, че същите са починали. Твърди, че отбелязването, че „няма данни“ относно жизненото състояние на *** и относно наличие на негови низходящи, не съставлява официално удостоверен факт за смърт, нито доказва безспорно отсъствие на наследствени права. Сочи, че факта на смъртта се установява с акт за смърт, съответно със съдебно решение за обявяване на смъртта, а липсата на низходящи – с надлежен официален документ, а процесното удостоверение за наследници сочи единствено, че липсват данни, но не и че такива лица категорично не съществуват. Твърди, че документи в този смисъл не са представени пред ответника относно ***, поради което основателно възниквало съмнение относно верността на твърденията на ищеца и относно точния му наследствен дял. Сочи, че Банката не може да приеме единствено въз основа на твърденията на ищеца, че *** не е жив или че не е оставил низходящи. Счита, че е необходимо представяне на официално свидетелстващи документи, удостоверяващи посочените обстоятелства, и/или документ, установяващ точно дела, който ищецът претендира като в тази връзка били отправените указания от страна на Банката, които ищецът не е изпълнил.
Това обуславяло отказа за изплащане на заявените суми, тъй като представените пред Банката съдебни решения или определения, с които ищецът и останалите наследници са призовани да заявят приемане на наследството на *** не удостоверяват нито броя на наследниците, нито размера на техните наследствени квоти. Без категорична информация за това Банката не може и не следва сама по своя преценка или по твърдения на наследниците да определя по размер и да изплаща суми от авоарите на покойната й клиентка *** Ответникът счита, че правната значимост на посочените неизяснени обстоятелства е съществена. При липсата на категорични данни относно статута на *** и евентуалното наличие на негови низходящи, не може да се направи еднозначен извод относно кръга на наследниците и съответно – относно размера на техните дялове. Счита, че при тези обстоятелства ответникът не е длъжен да приема за установени твърденията на ищеца.
Обратното би създало риск от неточно изпълнение, което не би имало освобождаващ ефект спрямо други евентуални наследници (арг. чл. 75, ал. 1 ЗЗД). Сочи, че отказът на Банката да изплати претендираната сума не произтича от оспорване на принципното право на ищеца да се легитимира като наследник, а от липсата на надлежни доказателства относно броя на наследниците и размера на техните дялове. При тези условия отказът представлява законосъобразно поведение, насочено към избягване на неправилно изпълнение и към защита на правата на всички потенциални наследници.
Сочи, че предявеният иск се явява недоказан и по отношение на претендирания размер.
Наследството било открито към датата на смъртта на наследодателя – 12.08.2020 г., към който момент общата наличност по сметките възлизала на значително по-ниска сума от претендираната (1503,86 евро), а ищецът основавал претенцията си върху значително по висока наличност, формирана от последващи постъпления по сметката след смъртта на наследодателката, чийто правен характер е неизяснен и които по принцип не съставляват 3 част от наследствената маса. Счита, че липсва яснота и относно начина, по който е формиран претендираният дял, както и върху коя конкретна база и към кой момент се изчислява същият, поради което искът се явява неуточнен и недоказан и в тази си част.
Оспорва и иска за лихва за забава. Счита, че вземането не е станало изискуемо и че банката не е изпаднала в забава, предвид това, че представеното от ищеца заявление от 24.09.2025 г. не можело да се приеме за валидна покана, доколкото към този момент не е било установено по безспорен начин нито, че ищецът е надлежен кредитор, нито какъв е размерът на полагащия му се дял. При липса на яснота относно кръга на наследниците и техните квоти, задължението на Банката не е било изискуемо в претендирания размер, поради което същата не е изпаднала в забава.
Моли съда да отхвърли исковата претенция и да им присъди разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: качеството си на наследник на починалото лице, квотата си от наследствената маса, размера на наследствената сума, останала след откриване на наследството по сметки, разкрити при ответната банка към датата на откриване на наследството, изпадането в забава на ответника, размера на претендираните лихви, както и всички положителни факти и твърдения, на които основава исковата си претенция, в това число и всички такива, от които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е и следва да докаже наличието на правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, както и всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.