Акт от 16.02.2018, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е № 60

Гр.Видин, 16.02.2018 година

ВИМЕТОНАНАРОДА

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

А. П.

Членове: при секретаря В. К. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.дело № 135 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането/отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищците К.М.В., с ЕГН **********,***; Г.С.В.,***.; К.Г.Л., с ЕГН **********,***; Ц.С.В., с ЕГН ********** *** и В.С.Е., с ЕГН **********,***; всички със съдебен адрес *** , чрез адв.Д. Б.

Ц. от ВАК са предявили искове против З. Б. И. АД, България , гр. С., бул.“Д. Б.“ № .., ЕИК ............., представлявано от С. С. П., с които искат да бъде осъден ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва :

За К.М.В. и Г.С.В. сума в размер на по ........... лева за всяка една от тях, ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите; за К.Г.Л.

– сума в размер на ............. лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното изплащане, за Ц.С.В.- сума в размер на ............. лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното й изплащане; и за В.С.Е. – сумата от ............ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 18.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

Поддържа се в исковата молба, че на 18.12.2014г. около 22:30 часа в гр.Видин лицето Т. С. Т. при управление на МПС - лек автомобил „Ауди", модел "..." срег.№ВН ........ ВВ, собственост на С. и М. Т., на бул. „П." след надлеза, движейки се от кръстовището с ул. „Ц. И. А. II" към „К.", водачът на автомобила е нарушил правилата за движение -чл.21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение в населено място се движел с превишена скорост от 116км/ч вместо с максимално допустимата скорост от 50км/ч и чл.20, ал.1отЗДвП- загубил контрол върху автомобила в нарушение задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост причинил:

Смъртта на С. Й. В.

Три броя средни телесни повреди на К.Г.Л..

Пострадалият е настанен в

МБАЛ Видин, първоначално в отделение ОАИЛ за времето от 18. до 22 12.2015г., където е установено следното: о. по лицето, з. на с., с. на р. Д. - от шесто до осмо р. В. и от пето до седмо р. В., б. К., п., п. Е. Д. Извършена е незабавна т. в дясно. След това е преместен в отделение Хирургия за времето от 22 до 24.12.2015г.

Повторно е настанен в МБАЛ

Видин за времето от 21.01.2015г. до 29.01.2015г., като е установен х. и в лява г. П. и му е извъшена т. в ляво.

Две средни телесни повреди и два броя леки телесни повреди на Ц.С.В..

Нараняванията са следните – ч. Р. на м. Г. на т. мускул на дясна п. с х., к., к. на главата, м. С., к. на лицето с р. Р. от около 35 мм. в областта на г. У. и на н., к. в областта на г. К.и г.

Три броя леки телесни повреди на В.С.Е..

Нараняванията са следните – х. в областта на г. К. и г., к. на левият г., к. на г., к. на лицето.

Излага се в исковата молба

, че деянието на Т. С. Т. представлява престъпление по чл.343, ал.З, предл.

Ш-то, б. „б", предл. I-во във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, б.

„в", въввр. счл. 342, ал.1 от НК въввр. счл. 373, ал.2отНПК, въввр. счл. 58а, ал.1 от НК, поради което с Присъда № 41 от 18.09.2015г. по нохд 167/2015г. по описа на ВОС е осъден на „Л. от с." за срок от ... години и ..... месеца. Виновният за настъпилото събитие водач Т. С. Т. попада в кръга на лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица ................ със валидно застрахователно покритие от 31.12.2013 г. до 30.12.2014г., сключена със З. „Б. И. " АД от собственика на автомобила – С. Т. Т.

Твърди се , че съгласно действащото към датата на ПТП законодателство, застрахователят дължи обезщетението вместо прекия причинител за всички суми, за които последният отговаря по българските закони.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач З. „Б. И." АД е извършил частични плащания по претендираните от ищците суми, както следва:

На К.М.В. и Г.С.В. изплати суми в размер на по .......... лв. от претендираните ..........лв.

/........ лева/, за всяка от тях.

На К.Г.Л. сума в размер на ......... лв от претендираните ....... лв. /............/, ведно със законнаталихва върху тази сума от датата на ПТП -18.12.2014 г., до окончателното изплащане на сумите.

За Ц.С.В. сума в размер на ........... лв от претендираните .......... лв. /.........../.

За В.С.Е. сума в размер на ............ лв от претендираните .......... лв. /.........../.

Вследствие на възникналото ПТП пострадалият С. Й. В. е получил телесни увреждания несъвместими с живота и е починал преди да бъде откаран в МБАЛ Видин. Неимуществените вреди, претърпени от първите две ищци-съпруга и дъщеря на С. В. се изразяват в силни д. Б. по внезапно починалия изключително близък човек, опора на семейството им, активно работещ и грижещ се за тях съпруг и баща, подробно описани в исковата молба . Неимуществените вреди на останалите ищци се изразяват в болки и страдания и също са подробно описани в ИМ.

По допустимостта на исковете.

Производството е за установяване на дължимостта на претендирани от пострадалите от ПТП лица против застраховател по застраховка „Гражданска отговорност " обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Производството по делото съдът квалифицира по чл. 226, ал. 1 от КЗ

(отм.), приложим на осн. § 22 от

ПЗР на КЗ, а не по реда на чл. 432 от КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. следва да бъдат разрешавани по реда на 4.IV от КЗ/отм./.

Относно факта на настъпване на ПТП на 18.12.2014г. с превозно средство, застраховано по застраховка ГО при ответника не се спори между страните, предвид представените писмени доказателства - влязла в сила присъда, проверка за сключена застраховка, като този въпрос и не е оспорван пред настоящата инстанция. Не е предмет на спора и факта, че при настъпване на посоченото ПТП ищците са пострадали. Спора в настоящето производство е свързан с наличието на причинно-следствена връзка между всички претендирани увреждания и настъпилото ПТП, както и относно интензитета на търпените болки и страдания, които подлежат на обезщетяване.

В отговора на исковата молба се излагат от ответника съображения по допустимостта и основателността на исковата претенция. Поддържа се от ответното дружество, че искът е недопустим, с оглед признанията на ищците за получено обезщетение, което ответното дружество било изплатило на ищците. Ответника счита, че с приемането на изплатеното обезщетение, ищците са упражнили правото си да искат обезщетение за посочените в исковата молба неимуществени вреди от застрахователя, поради което и вземането им е изцяло погасено чрез плащане. В случай, че съдът приеме, че вземането не е изцяло погасено, ответникът моли при определяне на обезщетението на ищците да бъдат взети предвид заплатените от застрахователя суми, прилага и доказателства за плащане.

Вярно е, че ответникът е предложил изплащане на обезщетение за всички вреди от ПТП, а ищците са получили тези пари по предварително предоставените от тях банкови сметки. Ищците обаче не са изразили изрично съгласие така определеният размер на обезщетение да бъде окончателен и не е налице тяхно изявление за отказ от търсене на допълнително обезщетение за претърпени от ПТП вреди. Съгласно чл. 365 ЗЗД, страните сключват спогодба като правят взаимни отстъпки. От кореспонденцията между страните е видно, че всеки от ищците е предявил претенция и е посочил банкова сметка, ***е да плати. Самото плащане е извършено по банков път и има характер на изпълнение, а не на договор между страните, защото в случая не е необходимо приемане на плащането. Поради изложеното съдът приема, че исковите претенции са допустими.

По основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата начл.

223, ал.1 КЗ и по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав начл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен фактически факт, елементи на който състав са деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.

В конкретният случай, от събраните доказателства по делото безспорно е установено следното:

На 18.12.2014 г. около 22.00 часа е възникнало ПТП на бул. ,П" след надлеза над ж.п. линията в посока „К." в гр. Видин. До административната сграда на„В.", водачът Ц. К. при управление на лек автомобил „Форд Ескорт" с per. № ВН........ВА загубил контрол над автомобила на ляв завой, излязъл вдясно от пътното платно, качил автомобилът върху тротоара, където се ударил в пътен знак „Б-2".

След получено съобщение в

ОДЧ на ОДМВР, на място бил изпратен патрулен автомобил с назначените в наряд като ДПТП мл. автоконтрольоли В.Е. и Ц.В.. Водач на патрулния автомобил е бил Е..

Той спрял автомобила плътно вдясно до бордюра на двулентовото платно на булеварда, с включени аварийни светлини. На местопроизшествието се били събрали хора - в отбивката за „В." и на тротоара. Спрели и още два автомобила с познати на катастрофиралият водач.

Полицейските служители и водача К. влезли в патрулния автомобил за изготвяне документите за ПТП, като Е. седнал на мястото на водача, В. на предната дясна седалка, а К. - на задната седалка. Понеже било студено, Е. стартирал двигателя за да затопли купето, изключил от скорост, включил габаритните светлини /аварийните светлини били вече включени/, включил сигналната лампа и започнали проверка на документите.

По същото време около

22.30ч. Т. С. Т. с лек автомобил „А.", модел „.", с per. № ВН..........ВВ /който бил взел от родителите си/ се движел по бул. „П." по надлеза над ж.п. линията в посока „К.". Като качвал надлеза Т. се движел със скорост превишаваща разрешената скорост от 50 км/ч. Като преминавал през низходящата част на надлеза, Т. още повече увеличил скоростта и в момента на навлизане в хоризонталната част на пътя, и в ляв завой със скорост около 116 км/ч /вместо разрешената от 50 км/ч./ загубил контрол над автомобила, който започнал неконтролируемо плъзгане по пътя в посока напред и вдясно.