Решение № 1400 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110200656 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

О. А. А., с ЕГН: ********** с вх. № 421392/30.12.2024г., подадена на регистратура чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ МУ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ В.

К., СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ ПО ЗМВР с рег. № 227 зз – 1812/13.12.2024г . , издадена от М. П. Ц. НА ДЛЪЖНОСТ ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В 03 РУ-СДВР, с която е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 07 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ О. А. А., с ЕГН: **********.

В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ О. А. А., ПОДДЪРЖАНА ОТ

УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ В.

К., и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА О. А.

А. - М. П. Ц. НА ДЛЪЖНОСТ ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В 03 РУСДВР, РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ СЕ ЯВЯВА. Поддържа пред съдебния 1 състав чрез надлежния си процесуален представител становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на издадената заповед по ЗМВР. Прави искане съдът да остави жалбата на жалбоподателя А. без уважение като неоснователна. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14

(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 27.12.2024г. по електронен път и след това подписана в съдебно заседание с подписи от жалбоподателя и неговия защитник; от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 13.12.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

I V . ) . РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО

- ЖАЛБАТА

Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ О. А. А., с ЕГН: ********** към 13.12.2024г. бил осъждано лице за различни по вид престъпления - основно кражби и грабежи. Срещу него са били образувани множество досъдебни производства.

Имал е влошено имуществено положение. Не притежавал доходи. Към 13.12.2024г. служители от 03 РУ-СДВР следвало да извършат съвместна полицейска операция по издирването и задържането на лица, съпричастни към кражби на вещи от автомобили в гр.София. Полицейските служители от 03 РУ-СДВР, сред които бил и въззиваемата страна М. П. Ц., са имали само оперативни данни, като са били наблюдавали видеозаписи на част от кражбите. Сред тези полицейски служители била и свидетелят Е. Е. Д. На 13.12.2024г. жалбоподателят А. и свидетеля С. Е. З. пребивавали в гр.Костинброд. Служителите на 03 РУ-СДВР и свидетеля Д. по оперативен път разбрали, че двете лица - жалбоподателя А. и свидетеля З. се намирали в гр.Костинброд. Насочили се към тях за извършване на полицейска операция по задържането им. При пристигането им на място, свидетелят З. и жалбоподателят А. забелязали насочващите се към тях полицейски служители и се разбягали. Свидетелят Д. догонила жалбоподателя А. и го хванала. На 13.12.2024г. жалбоподателят А. е бил задържан. Срещу него била издадена в 2

17:10 часа писмена заповед за задържане на лице с рег. № 227зз1812/13.12.2024г. на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във връзка с образувано ДП № 227 ЗМК - 2399/2024г. по описа 03 РУ-СДВР за престъпление чл.195 от НК. В заповедта не били записани никакви фактически основания или фактическо описание на случая по чл.195 от НК.

При обиска на жалбоподателя А. у него не били намерени предмети и/или забранени от закона вещи. Същият е бил настанен в помещение за настаняване на задържани лица под № 2 при 03 РУ-СДВР и е освободен на 14.12.2025г. в 17:05 часа. Жалбоподателят А. не е бил привлечен като обвиняем и срещу него не е било образувано образуваното в по-ранен момент ДП № 227 ЗМК - 2399/2024г. по описа 03 РУ-СДВР за разследваното престъпление чл.195 от НК. Жалбоподателят А. оказвал съдействие.

Сътрудничел е на разследващите длъжностни лица, действащи под надзора на прокурора. В дома на жалбоподателя А. не били установени инкриминирани вещи от евентуално престъпление по чл.195 от НК.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в административното производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за съдимост, справките от СДВР, докладите и други) са единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Доказателствената стойност на писмените доказателства по делото е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на тълкуването и формалната логика.

Фактическите данни, залегнали в издадената заповед за престъплението по състава на чл.195 от НК не се подкрепят от писмените доказателства по делото и не водят до обоснован извод, че жалбоподателя А. е извършил престъплението, за което е бил задържан от въззиваемата страна Ц. на 13.12.2024г. в 17:10 часа. Свързаността на жалбоподателя А. към евентуалното престъпление по състава на чл.195 от НК (съдът отчита, че прокурора е запознат с фактите и доказателствата по ДП) влиза в пряка колизия с правното основание на издадената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, а именно, че според ответника по жалбата М. П. Ц. (който не е бил запознат с фактите и доказателствата по ДП към момента на издаването на заповедта), жалбоподателят А. е разбивал леки автомобили и отнемал движими вещи от тях.

По делото са налице и сериозни индикации, съгласно показанията на свидетеля С. Е. З., които съдът няма основание да не кредитира, за упражнено от полицейски служители от 03 РУ-СДВР при задържането му физическо насилие спрямо жалбоподателя О. А., в нарушение на правата му и правото му на защита. При установяването на фактите съдът приема като критерий за доказателство за употребата на полицейско насилие спрямо жалбоподателя А. принципа „извън всякакво основателно съмнение“ (Ирландия срещу Обединеното кралство (Irlande c. Royaume-Uni), 18 януари 1978, § 161 in fine, серия A № 25). Все пак такова доказателство може да е под формата на 3 съвкупност от улики или на необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и припокриващи се (Салман, горецитирано, § 100). Съдът подчертава в мотивите на съдебния си акт, че по делото съгласно показанията на свидетеля Захариев, според които се извежда, че жалбоподателя А. е бил пострадал при задържането си с нанесен му побой, при което показанията на свидетеля Дамянова в частта им за липсата на упражнено полицейско насилие спрямо А. остават изолирани (или иначе казано съмненията, че не е било упражнено насилие, остават изолирани).

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още поподробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V II.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна М. П. задържането на жалбоподателя О. А. А. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР.

СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила на АПК. В момента на фактическото задържане на жалбоподателя А., не му е било съобщено реално в този момент - от началото на извършваните по ДП процесуално-следствени действия, а не от 17:10 часа на 13.12.2024г., когато е бил издаден индивидуалния административен акт и след това, какви са били фактическите и правни основания за задържането му.

На ответника по жалбата Ценов според съдебния състав е било разпоредено да задържи по ЗМВР жалбоподателят А.. Тази преценка за задържането на последния не е била обусловена по самостоятелно решение на полицейския орган и то при строгото зачитане на основанията по ЗМВР.

Полицейският орган по ЗМВР има своята оперативна самостоятелност в това качество, когато издава подобен вид индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Полицейският орган Ц. не е бил запознат с фактите и доказателствата по ДП или най-малкото този административен орган не е възприел лично и непосредствено дали жалбоподателят А. е имал лична свързаност с реализирано възможно престъпление по чл.195 от НК. Без значение е, че в момента на фактическото му задържане в гр.Костинброд и при връчването на издадената заповед за задържане на 13.12.2024г. в 17:10 часа (а не в момента на конвоирането му в сградата на 03-то РУ при СДВР или при последващото попълване на писмената документация по делото) на жалбоподателя А. не е била осигурена реална адвокатска помощ при 4 действително практическо приложение, след като фактическото му задържане и ограничение на правото му на свободно придвижване са започнали в поранен момент на същия ден. Съдът приема, че на жалбоподателя А. не му е била осигурена реална адвокатска защита чрез свободна и ненадзиравана комуникация с адвокат с възможност за достъп до материали или доказателства по случая, нито възможност да се свърже с избран от него адвокат, на който би имал доверие, нито са му били разяснени неговите възможни права - например, че има правото на (пълноценна) адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление или в административно нарушение; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган Ц. от задължението му да съобщи на жалбоподателя А. в момента на ограничаване на правото му на свободно придвижване, а не само в часа на издадената заповед по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР в 17:10 часа, какви са били основанията за задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.

Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d7978bd-4ce0-4b34-a377-896b56929198