Определение № 2393 от 12.08.2022, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____________ гр. Варна,

2022г.

Варненският административен съд – двадесет и втори състав, в закрито заседание на 12 август две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1863 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 117, ал. 5 от КСО и е образувано по жалба депозирана от В.Р.А.,*** против решение № 2153-03-100/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на осн. чл. 117, ал.3 от КСО са оставени без разглеждане жалби с вх.№ 1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г., депозирани от А., срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г. с прекратено правоотношение на 16.08.2021 г.

С решението е прекратено производството по обжалване пред горестоящия административен орган по реда на чл. 117 от КСО.

В жалбата се поддържа, че А. в срок е оспорила разпореждане от 23.05.2022 г., както и последващите актове издадени от ответника. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно. Поддържа, че неоснователно ответника е оставил без разглеждане жалбите й, макар и да са депозирани в срок. Моли да се преразгледа решението и относно датата на която влиза в сила решението за обезщетение за безработица

Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – Варна, не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на ръководител на осигуряване за безработица е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а от КСО на В.А..

С разпореждане № 031-00-4138-6/23.05.2022 г. на ръководител на осигуряване за безработица е отменено разпореждане от 16.12.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО в размер на 74.29 лв. дневно.

Двете разпореждания са връчени на А. на 27.05.2022 г., което се установява от приложената по делото обратна разписка.

На 6.06.2022 г. е депозирана жалба вх. № 1029-03-1814-1 от В.А. срещу разпореждане №

031-00-4138-7/23.05.2022 г. В жалбата се поддържа, че разпореждането е невярно, абсолютно грешно е записано, че правоотношението е прекратено на 16.08.2021 г.

Счита разпореждането за неоснователно и моли да се преразгледа и поправи. На същата дата е депозиран и отговор вх. № 1029-03-1814 от А. във връзка с разпореждане за отмяна на разпореждане за отпускане на парично обезщетение.

Така посочения отговор по същината си представлява жалба.

На 15.06.2022 г. е изготвено писмо изх. № 1029-03-1814-3 от Директора на ТП на НОИ – Варна, относно запитване на А. за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не са представени данни за датата на връчване на писмото на А..

На 15.06.2022 г. е изготвено и писмо изх. № 1029-03-1814-2 от Директора на ТП на НОИ – Варна, относно запитване за необходими документи от компетентната институция в Германия. По делото не са представени данни за датата на връчване на писмото на А..

На 23.06.2022 г. е депозирана повторна жалба с вх. № 1029-03-1814-5 от А. относно разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. Жалбоподателата поддържа, че е в правото си да получи обезщетение за безработица, тъй като отговаря на условията за това, по изложените доводи моли въпроса да се реши справедливо и правилно.

На 23.06.2022 г. е депозиран отговор от А. с вх. № 1029-03-1814-4, в който сочи, че има право да получи парично обезщетение в България, а посочените три дни не могат да се пречка за това и трябва да бъде коригирана датата за начало на изплащане на обезщетението.

С обжалваното в настоящото производство решение № 2153-03-100/21.07.2022 г. директора на ТП на НОИ – Варна е оставил без разглеждане жалби вх. № вх. № 1029-03-1814-4 вх. № 1029-03-1814-5 от

23.06.2022 г. по съображения, че са просрочени. В мотивите към решението е посочено, че А. е получила оспореното разпореждане на 27.05.2022 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2022 г. по пощата. В чл. 117, ал. 2 от КСО е определен 14-дневен срок за обжалване на разпорежданията и срока е изтекъл на 10.06.2022 г., т.е. жалбата е просрочена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е решение на директора на ТП на НОИ, с което са оставени без разглеждане като просрочени жалби срещу разпореждане по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО. Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията на чл. 88, ал. 1 от КСО.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от КСО, в необходимата писмена форма.

Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица; подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им.

От данните по делото се установява по категоричен начин, че обжалваното разпореждане е надлежно връчено по пощата на А. на 27.05.2022 г.

На 6.06.2022 г. е депозирана жалба вх. № 1029-03-1814-1 от А., в която се твърди, че разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. е невярно и неоснователно, моли да бъде преразгледан и да се поправи.

Вместо компетентния орган да се произнесе по така депозираната жалба с акт по чл. 117 ал.3 от КСО, до жалбоподателката е изготвено писмо от 15.06.2022 г., в което е посочено, че е изготвено във връзка със "запитване" на А..

Отделно от това в писмото липсва произнасяне по наведените от А. доводи.

При тези установявания, съдът приема, че жалбоподателката е оспорила в срок разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г., с жалба депозирана на 6.06.2022 г., като в последствие е депозирала и още две жалби с вх.№ 1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г. Именно тези жалби ответника е преценил, че са просрочени, като не е преценил наличието на предходна жалба.

Предвид изложеното оспорения акт следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за произнасяне по депозирана от А. жалба входирана на 6.06.2022 г.

С оглед на характера и предмета на настоящото производство е недопустимо да се обсъждат доводите в жалбата относно незаконосъобразността на разпореждането.

Така мотивиран и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ решение №

2153-03-100/21.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на осн. чл. 117, ал.3 от КСО са оставени без разглеждане жалби с вх.№ 1029-03-1814-4/23.06.2022 г. и вх.№ 1029-03-1814-5/23.06.2022 г., депозирани от А., срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ – Варна за произнасяне по същество по жалба вх. № 1029-03-1814-1/6.06.2022 г. срещу разпореждане № 031-00-4138-7/23.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 65, ал.2 от Регламент 883/2004 г. на ЕС, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, по заявление вх. № 031-00-4138/8.09.2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: