Решение № 298 от 10.06.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Пещера, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100603 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молби от 28.10.2024 г. и 11.11.2024 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу Б. Е. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Б. Е. С. дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сумата в общ размер на 3 917.84 евро по Договор № 006LD-R001947/22.07.2011 г. за банков кредит, сключен между „Първа Инвестиционна Банка" АД и длъжника Б. Е. С., което вземане е прехвърлено от страна на „Първа Инвестиционна Банка" АД по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 08.06.2021 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, от която сума: 1 930.29 евро — непогасена главница, представляваща сбор от 84 месечни вноски за периода от 08.08.2011 г. до 08.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 1 399.84 евро — непогасена договорна възнаградителиа лихва, представляваща сбор от 81 месечни вноски за периода от 08.11.2011 г. до 08.07.2018 г.; 587.71 евро - наказателна лихва по т. 10 от договора за банков кредит, начислена за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера.

Ищецът сочи, че страни по заповедното производство по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера са „Първа Инвестиционна Банка" АД (Банката), в качеството й на кредитодател и Б. Е. С., в качеството му на кредитополучател. Сочи още, че след образуване на заповедното производство вземането, предмет на същото, е прехвърлено от Банката на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г.

1

Твърди, че уведомлението за цесия е изпратено на ответника с препоръчана пратка на „Български пощи" АД, като пощенската пратка, съдържаща уведомление за цесия, е получена на 13.07.2021 г. в 14:30 часа от Ф.Г. — свекърва със задължение същата да бъде предадена на ответника.

Счита, че на основание чл. 46 ГПК връчването е надлежно и ответникът е уведомен за цесията на 13.07.2021 г. В случай, че ответникът възрази, че пратката не му е била предадена, моли съда при размяна на книжата по чл.131 ГПК да връчи на ответника изготвено за целите на процеса уведомление за цесия, като в този случай счита, че най-късният момент, в който ответникът ще узнае за цесията, ще бъде от момента на връчване на исковата молба ведно с приложеното към нея уведомление.

Ищецът твърди, че между ответника Б. Е. С. и „Първа Инвестиционна Банка" АД е бил сключен договор за банков кредит № 006LD-R-001947, по силата който кредитодателят е предоставил на кредптополучателя кредит в размер на 1950.00 евро, който е изцяло усвоен еднократно със заверяване на сметката му, открита в „Първа Инвестиционна Банка" АД с номер IBAN:

BG6SFTNV91501015046769.

Ищецът сочи, че по предоставения кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва, чиито размер е уговорен в раздел. II, т. 4 от договора за банков кредит и който се състои от два компонента: базов лихвен процент за евро (към датата на сключване на договора е в размер на 7.99%) и надбавка от 10.01 %., като годишният процент на разходите е 21.21 %. Сочи се още, че в раздел II, т.10 от договора е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредптополучателя в Банката, се отнасят в просрочие, като за времето за забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху размера на просрочената сума, което е в размер на договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Излага твърдения, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 3505.37 евро на 84 анюитетни месечни вноски с падеж на първата вноска - 08.08.20211 г., а на всяка следваща на 8-то число от съответния месец. Сочи, че крайният срок на договора е настъпил на 08.07.2018 г., като ответникът не е погасил задълженията си към Банката в този срок, като кредитът е в просрочие считано от 08.08.2011 г. Поддържа, че считано от датата на падежа на договора (08.07.2018 г.) целият кредит е изискуем, като банката не се възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем преди крайния му срок.

Претендира че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 11.09.2019 г. вземанията за главница и договорна лихва са били изискуеми поради настъпил краен срок на договора за банков кредит. Твърди, че приложима по отношение на задължението на кредптополучателя за връщане на предоставената по договора за банков кредит сума е общата петгодишна 2 давност по чл. 110 ЗЗД, като давностният срок започва да тече от уговорения краен срок за погасяване на кредита — 08.07.2018 г., като в полза на твърдението си цитира тълкувателна практика на ВКС.

Ответникът не е погасил задълженията по процесния договор за кредит, поради което за събирането на вземането Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера, срещу която длъжникът е подал възражение, което обуславя правния интерес от иницииране на настоящото производство.

Ищецът моли съда да установи съществуването на вземането по заповедта за незабавно изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника Б. Е. С. и на назначения му особен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител, който без излагане на доводи е оспорил предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник – юрк. Ваня Цвяткова, с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В открито съдебно заседание ответникът Б. С. се представлява от адв. Н.

И., назначена за особен представител в резултат на предоставена правна помощ на ответника, която поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В хода на устните състезания адв. И. заявява, че е изтекъл петгодишният срок от който вземанията са станали изискуеми. В допълнително депозирана писмена защита намира предявеният иск за недопустим и неоснователен, доколкото не са налице доказателства, че искът е своевременно предявен и че ищецът е частен правоприемник на заявителя. Позовава се на погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.

От приложеното към делото ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед № 444/24.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 601/24.09.2019 г. в полза на кредитора „Първа инвестиционна банка" АД против длъжника Б. Е. С. за парични суми, 3 дължими по Договор № 006LD-R-001947/22.07.2011 г. за банков кредит, сключен между „Първа Инвестиционна Банка" АД и длъжника Б. Е. С., както следва: 1 930.29 евро — просрочена главница, 1 399.84 евро — непогасена договорна възнаградителиа лихва; 2135,41 евро - наказателна лихва, начислена за периода от 08.08.2011 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за 213,79 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, доколкото от длъжника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от правоприемника на заявителя в заповедното производство. В депозираните писмени бележки е направено възражение от страна на особения представител на ответника, че не са налице доказателства, че искът е своевременно предявен, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. От материалите по приложеното заповедно производство се установява, че с Разпореждане № 260014/25.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено от заявителя – „Първа инвестиционна банка“ АД на 07.05.2024 г., а искът за установяване на вземанията по издадената заповед е предявен на 07.06.2024 г. от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, т.е. в рамките на едномесечния срок. Следва да се отбележи, че доколкото заповедният съд е бил уведомен за извършената цесия на процесното вземане от страна на новия кредитор - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с писмо в вх. № 03.04.2024 г. по описа на Районен съд – Пещера (пришито в кориците на в.ч.гр.д. № 372 по описа на Окръжен съд – Пазарджик – л. 34), същият погрешно е дал указания за предявяване на иск на предходния кредитор - „Първа инвестиционна банка“ АД, вместо на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Оттук следва изводът, че доколкото на ищеца не са дадени указания за предявяване на иска, то срокът за същия не е започнал да тече, което означава, че исковата молба, без значение кога е подадена, ще е в срок. Следва да се отбележи, че съгласно т.10.б. от Тълкувателно решение № 4/2013 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. В процесния случай едномесечният срок се явява спазен, като искът е предявен именно от правоприемника на заявителя, поради което настоящото производство е допустимо.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.

4

422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен между „Първа Инвестиционна Банка" АД и ответника с твърдените параметри; изпълнение на задълженията на „Първа Инвестиционна Банка" АД да предостави сумата по отпуснатия потребителки кредит и усвояването на суми от страна на длъжника; размерът на непогасения остатък от главницата по кредита; лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост; съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество; надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията; съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

По делото е приложен договор за прехвърляне на вземания от 08.06.2021 г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, в качеството му на цесионер, свои вземания, сред които и посоченото в списъка по Приложение № 1 към договора вземането си към ответника по Договор № 006LD-R001947/22.07.2011 г.