Определение № 1504 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 807/2025
- Вид
- Определение № 1504
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1504 гр. Бургас, 09.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500807 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК .
Образувано е по частна жалба вх.№ 36/03.01.2025г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев- Изп. директор чрез юрк.
Наталия Атанасова Тонева,против Разпореждане № 547/14.04.2025г. по ч.гр.д.
№ 424/2025г. по описа на РС-Карнобат, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Г. Б..
В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Г. Б. ЕГН 1
**********, от тр.***, кв.*** № **, с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите от: 1000 лева представляваща главница; 232, 52 лева представляваща договорна лихва за периода от 25. 04.
2024 г. до 25. 03. 2025 г. ; 1132, 2 лева за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25. 0-4. 2024 г. до 25. 03. 2025 г.; лихва за забава по договор за заем в размер на 108, 79 лева за периода от 26. 04. 2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 49, 47 лева платена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението са изложени твърдения, че вземането на заявителят срещу длъжника по подаденото заявление, произтича от договор за заем MicroCredit № 905200176761 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 90520017676, сключен между „МикроКредит „ АД и А. Г. Б. на 21. 03. 2024 г., вземанията по който по силата на Приложение № 1 / 21. 08. 2024 г. към рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 30. 03.2023 г. са прехвърлени от „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК 203670940. Също се твърди, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „МикроКредит“ АД , с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/9052-00176761 от 23. 08. 2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента.
Цитираният по-горе договор за цесия между „МикроКредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,както и не е приложено доказателство относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.
РС-Карнобат е оставил без движение заявлението с указания,дадени в Разпореждане рег. 469 / 01. 04. 2025 г. до заявителя: да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „МикроКредит“ АД към длъжника, както и доказателства, че Б. е била уведомена за извършената цесия и на коя дата.
Разпореждането не е било изпълнено от заявителя, който е изложил съображения, че дадените указания са в резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, което е недопустимо и освен това нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е императивна и съдържа изчерпателно изброяване.
Твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно.
С обжалваното разпореждане РС-Карнобат е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, 2 вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.
Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи и договора за цесия и приложенията към него, които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени поради непредставяне на Договора за цесия и Приложенията към него, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
424/2025г. по описа на РС-Карнобат.
Определението е окончателно.
№
547/14.04.2025г. по ч.гр.д.№
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
Особено мнение на съдията Таня Ташкова Русева Маркова Изразявам особено мнение от становището на мнозинството на състава, като считам, че поставения отказ на първоинстанционния съд е незаконосъобразен по следните съображения:
На основание чл. 410, ал. 3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Целта в производството по чл. 410 от ГПК е проверка съгласно чл.
411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. Безспорно е, че проверката дали е основателно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК включва съответствието на искането с изискванията на чл. 410 от ГПК (дали искът е подсъден на РС, дали заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител, в който случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ). Безспорно е, че съдът следва задължително да следи дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави – в съответствие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това в съответствие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В конкретния случай - за да отхвърли заявлението, районният съд се е позовал единствено на неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от него нередовности по чл. 410, ал. 3 от ГПК. Според настоящата инстанция – посочената от страна на съда нередовност на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е налице и дадените указания от страна на съда за отстраняване на тази нередовност са неправилни, по следните съображения:
На основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е 4 в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Тези доказателства са необходими с оглед дължимата от съда служебна преценка за нищожност, респективно - недействителност на договора или отделни негови клаузи.
Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се сочи, че заявителят се легитимира като кредитор на претендираните вземания в качеството му на частен правоприемник (в конкретния случай – въз основа на сключен Договор за цесия), то в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заявлението е необходимо само да бъдат изложени конкретни твърдения за извършеното правоприемство и уведомяването на длъжника. За издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл. 417 от ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл. 418, ал. 2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника.
Действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по - конкретно - дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя, но наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материално - правната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В този смисъл, намирам, че неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от съда нередовности на заявлението, касаещи непредставянето на Договора за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника, не е основание за прилагане на последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като в заявлението са изложени конкретни твърдения за настъпило преди подаването на заявлението по чл. 410 5 от ГПК частно правоприемство на страната на кредитора – посочени са обстоятелствата по какъв начин е придобито правото, включително и на коя дата е уведомен длъжника за извършената цесия – тоест – налице са данни за твърдяната цесия и встъпването на заявителя в правата срещу длъжника, които са му били прехвърлени от първоначалния кредитор, индиция за което е наличието у заявителя на договора за кредит и Приложение № 1 към договора за кредит.
Разпечатката съдържа 48 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d77e51e-1f17-4fab-aad8-6aae935b0817