Решение № 10449 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10449 гр. С, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110117688 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЗД БУЛ ИНС“ АД срещу С. А. К., за осъждане на ответника на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 1927,65 евро /3770,16 лева/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 06.02.2022 г., при което са причинени вреди на пътна инфраструктура, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.02.2022 г. в района на гр. П, АМ С при 15 + 300 ляво посока гр. С е реализирано ПТП с участието на л. а. „Ф С М“ с рег. № *******, собственост на „Т.Т. С“ ООД, управлявано от С. А. К., който шофира с несъобразена скорост, губи контрол, отклонява се вляво и се удря с предната част на автомобила в еластична ограда, вследствие на което са нанесени материални щети на ОПУ – П, а именно: деформирана (унищожена) 20 метра еластична ограда, 5 бр. платна х 4м металоеластична ограда (мантинела) и колове към тях. След настъпилото ПТП било установено, че водача на л.а. „Ф С М“ с рег. № ******* С. А. К. е с количество алкохол в кръвта над допустимото, а именно 3,14 промила. Сочи, че между собственика на л.а. „Ф С М“ с рег. № ******* и ищцовото дружество е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с който в ищцовото дружество била заведена застрахователна претенция № ****** г., по която било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество – ОПУ – П в размер на 3 745,16 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Ответникът не заплатил претендираната сума, поради което се моли за осъждането му за изплатеното застрахователно обезщетение и 1 сторените ликвидационни разноски, ведно с лихва за забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Моли за назначаването на САТЕ и ССчЕ. Направено е искане да бъде изискана цялата административно-наказателна преписка, образувана във връзка с ПТП настъпило на 06.02.2022 г., обективирано в Протокол за ПТП № ********* от 06.02.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се механизмът на ПТП, както и протоколът за ПТП. Оспорва се дължимостта и размерът на застрахователното обезщетение, както и причинната връзка. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования.

Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и др.

При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните 2 специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.

Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).

По така предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. четвърто КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; причинените от него вреди; причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно - че ответникът е шофирал с алкохол в кръвта над допустимото. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно, л. а „Ф С М“, с peг. № ******* е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото дружество, валидна към датата на процесното събитие, във връзка с която е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3745,16 лева на ОПУ – П

Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от приетия протокол за ПТП № ********* от 06.02.2022 г., съставен от автоконтрольор при ОДМВР - П, от приетия Акт №*****/07.02.2022г. за установяване на административно нарушение, както и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че на 06.02.2022 г., л.а. „Ф C М“, с рег. № ******* се движи по АМ „С“, с посока към гр. С, и в района на км 15 +300 водачът губи контрол над управлението на превозното средство и реализира ПТП, като самокатастрофира в предпазна мантинела.

Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, 3 участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В настоящия случай изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават от приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка с описания протокол за ПТП, както и от експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза. От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че виновен за процесното произшествие е ответникът С.

А. К., който при управление на МПС „Ф С М“, с рег. № ******* с несъобразен скорост, загубил контрол и се блъска с предна част в еластична ограда, реализирайки ПТП, нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че всички описани в представените от ищеца писмени доказателства щети върху мантинелата, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.02.2022г. ПТП. Съгласно вещото лице стойсността, необходима за възстановяване на 20 метра увредена мантинела, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 3961,14 лева.

Следователно размерът на дължимото обезщетение е 3961,14 лева. Към посочената сума следва да се прибави сумата от 25,00 лв. ликвидационни разноски, поради което стойността на обезщетението за уврежданията по мантинелата е 3770,15 лева, колкото е и заплатено от ищцовото дружество в полза на ОПУ – П.

Относно основанието за възникване на регресното право на ищеца срещу ответника, съдът намира следното.

От приетата по делото административнонаказателна преписка се установява по несъмнен начин наличието на специалната предпоставка по чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ. От приложените АУАН № *****/07.02.2022 г., талон за медицинско изследване № ****, протокол за медицинско изследване и експертна справка № 16/09.02.2022 г. на НТЛ при ОДМВР – П се установява, че след настъпване на процесното ПТП на ответника е извършена проверка за употреба на алкохол, като последвалото химическо изследване на кръвна проба е установило концентрация на етилов алкохол в кръвта от 3,14 промила.

Посочените документи представляват официални удостоверителни документи, издадени от компетентни органи в кръга на тяхната служебна 4 компетентност, поради което се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Същите не бяха опровергани по надлежния процесуален ред от ответника. Напротив, от приложената докладна записка от 28.02.2022 г. се установява, че въз основа на резултата от химическата експертиза административнонаказателната преписка е изпратена на Районна прокуратура – П поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, именно поради установената концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно липсата на доказателства за управление на МПС след употреба на алкохол. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта значително над нормативно допустимата, а именно 3,14 промила. Следователно е налице предвидената в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предпоставка, пораждаща правото на застрахователя да търси от виновния водач възстановяване на изплатеното на увреденото лице обезщетение.

Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер, на разглеждане подлежи релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност.