Решение № 457 от 05.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Пазарджик, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201088 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. К. В., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „Г.Р.“ №9, ет.1, ап.5, против Електронен фиш Серия К № 5710107, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

В бланкетната жалба се твърди, че издаденият ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, съставен в нарушение на процесуалния и материалния закон, с искане да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, като лицето не е открито на посочения от него адрес в жалбата, а от връчителя на книжата е било установено, че на този адрес живее друго лице, като жалбоподателката В. е непозната на този адрес.

Поради тази причина производството пред въззивната инстанция е разгледано в отсъствие на жалбоподателя в хипотезата на чл.61 ал.4 от ЗАНН.

АНО- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

1

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 23.03.2022 г., в 16,43 часа в с. Б., обл. Пазарджик, на ул. „Първа“, е управлявала лек автомобил „Р.М.“ с рег. № ****, като се е движила с 85 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120 cd11. Системата отчела движение със скорост именно от 85 км/час, т.е. превишение на скоростта от 35 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 32 км/час.

Въз основа на това на 25.03.2022 г. бил издаден атакуваният ЕФ (виж присвоените от АИС данни на снимките от АТСС- л.8-12 и Справка за нарушител/водач- л.16). ЕФ е връчен на жалбоподателката лично на 16.07.2022 г., видно от разписка за връчването му (л.13). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда от лично от санкционираното лице на 27.07.2022 г., когато е била входирана в деловодството на ОДМВРПазарджик, поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката по чл.182 ал.1 т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на С. В. е ангажирана като собственик на МПС- Р.М.“ с рег. № ****, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че В. е собственик на цитирания л.а. се установява от приетата по делото Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.5). То зи факт не се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената 2 от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателката, а тя директно е обжалвала фиша пред съда. Поради това, с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е била санкционирана, в качеството й на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционираната е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Така е и в настоящия случай.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 23.03.2022 г., в 16,43 часа, в с. Б., обл. Пазарджик, на ул. „Първа“. Индивидуализирано в пълна степен е и управляваното МПС, чиято скорост е била засечена от техническото средство. Посочена е установената стойност на скоростта и превишението й при отчетен толеранс от минус 3 км/час, както и разрешената стойност на скоростта от 50 км/час.

По-нататък в ЕФ е посочено, че движението на автомобила е заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11, като е отразено и в каква посока е е било насочено същото.

В ЕФ е дадена и правната квалификация на нарушението, която съответства на неговото словесно описание, размера на наложената глоба, както и възможността, реда и сроковете за обжалване на ЕФ, респ. заплащане 3 на глобата.

Поради всичко това съдът не намери процесуална порочност в издадения ЕФ.

Следва да се отбележи, че р азминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 85 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 82 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.

На следващо място, работният режим на използваното АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.6), видно от който е че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС, приложено към Удостоверението за одобрен тип средство за измерване (л.31-38) е указано, че същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване.

По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж цитираното приложение). Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били и приближаващите се, и отдалечаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за използване на АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по ул. „Първа“ в с. Б. в посока към гр. Пазарджик, като на снимките ясно се вижда, че автомобилът е бил засечен след неговото отдалечаване от АТСС, което е било насочено в посока към гр. Пазарджик и че на пътното платно се движи само този автомобил, като самото МПС като марка модел и рег. номер е ясно разпознаваемо. Освен това системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена скорост.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване 4 на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване- л.31 и протокол от проверка на л.14-15).

Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от същия (л.6) е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТС, броя на регистрираните нарушения. Протоколът е изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата и от проверилия го ПИ.

Вярно е, че в Протокола от оператора на системата не е попълнено полето относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя, като не е вписал името си, както и че не е посочил номер на първото и номер на последното изображение, но този пропуск не може да бъде приет за процесуално нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че в по-долната графа е посочена фамилия на полицейския служител и същия се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPSкоординати на всяка една от снимките.

Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола, като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и снимката на разположение на АТСС.