Решение № 262964 от 16.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети май, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5363 по описа на състава за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът И.П.Г. поддържа твърдение, че в рамките на образуваното по реда на чл. 417 от ГПК заповедно производство, по ч. гр. д. № 11079/2014г. съгласно описа на 61 с-в при Софийски районен съд, на 05.03.2014г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу него за изпълнение на следното парично притезание: за сумата от 26 626,47 лева – задължение по Договор за кредит за текущо потребление от

16.06.2009г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), за сумата от 1 867,90 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2013г. до

27.02.2014г., за сумата от 555 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., за сумата от 60 лева – такса на основание чл. 417, т. 2 ГПК, за сумата от

582,19 лева – държавна такса и за сумата от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу ищеца било образувано изпълнително дело №

20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.

№ 861 при КЧСИ. Хронологически последните изпълнителни действия срещу длъжника (ищец в настоящия процес) били осъществени на 18.11.2014г., чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от правото на собственост на длъжника по изпълнението

/ищеца/ върху дворно място и ½ ид.ч от правото на собственост върху двуетажна сграда собственост на длъжника по изпълнението. На 10.02.2015г. ответното дружество, „О.Ф.Б.“ ЕАД е поискало своето контитуиране, в каческтвото на взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се като правоприемник на взискателя, въз основа правните последици на Договор за цесия от 16.09.2014г.

Ищецът твърди, че предвид непредприемането на валидни изпълнителни действия срещу него в продължение на повече от две години - изпълнителното производство било прекратено по право. Според тезата на ищеца, едновременно с изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изтекла и погасителна давност, по отношение процесните вземания.

При изложените фактически твърдения, ищецът оспорва чрез иск правото на принудително изпълнение на на ответника за посочените по- горе вземания, които са предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.

№ 861 при КЧСИ и претендира да бъде признато за установено, че поради изтеклия в негова полза срок на погасителна давност към момента на предявяването на иска, той не дължи на ответника сумата от 26 626,47 лева – задължение по договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2009г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), сумата от 1 867,90 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата от 555,00 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., сумата от 60 лева – такса на основание чл. 417, т. 2 ГПК, сумата от 582,19 лева – държавна такса и сумата от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед очаквания положителен изход от процеса за него самия- ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД. Ответникът оспорва доводите на ищеца, както и твърдението, че процесното вземане било погасено по давност. Твърди се, че в периода 2015г. – 2020г. и в рамките на изпълнителния процес срещу ищеца

- регулярно са постъпвали парични суми суми за погасяване на задължението, а този факт е прекъсвал както срока чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така и срока на погасителната давност, на чиито правни последици се домогвал да се позове ищеца.

Ответникът поддържа теза, че по отношение на вземанията, произтичащи от договор за кредит, се прилага давностния срок по чл. 110 от

ЗЗД, чиято продължителност е пет години. Поддържа също и тезата, че считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение - по отношение на длъжника

(ищец в настоящия процес) е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/, понеже правните последици от влизането в сила на заповедта за изпълнение били идентични с тези на съдебно решение. В този смисъл ответникът оспорва тезата на ищеца и релевираните от него доводи за погасяване на процесните задължения по давност, като моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед очакванията, че съдът ще отхвърли иска – ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски в произвоството пред настоящия съд.

Съдът, след като прецени доводите на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като писмени доказателства документи, съдържащи се в приобщения към делото препис от изпълнително дело №

20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.с рег.

№ 861 при КЧСИ мотивират следните фактически изводи:

Ø Изпълнителното производство по изпълнително дело №

20148610400747 съгласно описа на ЧСИ Д.В.е било образувано срещу ищеца по молба на взискателя „Банка

ДСК“ ЕАД, въз основа на издаден в полза на това дружество изпълнителен лист от 05.03.2014г. за следното парично притезание:за сумата от 26 626,47 лева – задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2009г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), за сумата от

1 867,90 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2013г. до 27.02.2014г., за сумата от 555 лева – обезщетение за забава от 19.09.2013г. до 27.02.2014г., за сумата от 60 лева – такса на основание чл. 417, т. 2

ГПК, за сумата от 582,19 лева – държавна такса и за сумата от 741,10 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК.

Ø С

Постановление от 27.11.2014г. за налагане на възбрана върху недвижим имот е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в гр. София;

Ø На

20.02.2015г. е постъпила молба за конституиране на нов взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД, която е била уважена, а при това- конституираният нов взискател е поискал да бъде извършена справка за имотното състояние на взискателя и да бъде извършен опис на движими вещи.

Ø Приложеният на стр.70 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 08.10.2015г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.72 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 16.05.2016г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.74 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 04.01.2017г. е била внесена сумата от 75, 19 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.76 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 30.01.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.79 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 05.04.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.82 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 03.05.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Д.П.К., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.85 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 09.08.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.91 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 30.01.2017г. е била внесена сумата от 199, 20 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.94 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 14.11.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.97 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 05.12.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.100 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 14.11.2017г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.102 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 12.02.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.106 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 06.03.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.109 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 03.04.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.112 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 10.05.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.115 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 10.05.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;

Ø Приложеният на стр.118 от изпълнителното дело платежен документ мотивира извод, че за погасяване на процесните задължения, на 10.07.2018г. е била внесена сумата от 200 лева, от наредителя Е.П.П., която сума е била преведена на взискателя от съдебния изпълнител и използвана за частично погасяване на паричните задължения;