Решение № 1594 от 20.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20212120103849 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес град Б., със съдебен адрес: гр. Б. - адв. В.Х. против „Стратеджия“ ЕООД, ЕИК 202761262, със седалище и адрес на управление: град Българово, ж.к. Индустриална зона Българово, представляван от управителя М.С., чрез пълномощника адв. Т.К.-П., със съдебен адрес: град Б., което дружество след приключване на съдебното дирене е преобразувано чрез промяна на правната форма в „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК 206649549, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от трудова злополука, настъпила на 11.11.2020 г., в резултат на която получил травма на конюнктивата и контузия на роговицата на лявото око, отстранена е по оперативен път лещата на лявото око и е поставена вътреочна леща - имплант, а зрението на лявото око е трайно увредено и намалено на 60%: сумата от 2 105,80 лева - обезщетение за имуществени вреди от злополуката - претърпени загуби, от които 2000 лева за закупуване на вътреочна леща имплант на лявото око, 100 лева за упойка и 5,80 лева заплатена потребителска такса, както и сумата от 104,71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2105,80 лева, считано от 04.12.2020 г. до 31.05.2021 г.; сумата от 135,10 лева обезщетение за имуществени вреди от злополуката - претърпени загуби, от които 18,70 лева за куриерски разходи и 116,40 лева - разходи за нотариална покана; сумата от 550 лева обезщетение за имуществени вреди от злополуката - пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода на временна нетрудоспособност 12.11.2020 - 03.01.2021 г. и полученото обезщетение по Кодекса за социално осигуряване за същия период, както и сумата от 30,86 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 550 лева от датата на увреждането - 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г.; сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от злополуката, както и сумата от 1 122,31 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20 000 лева от 1 датата на увреждането - 11.11.2020 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба - 01.06.2021г. до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковете и да присъди съдебно-деловодни разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с трудов договор от 08.05.2020 г. ищецът бил назначен на длъжността *** в ответното дружество, с място на работа цех за алуминиеви изделия в Северна промишлена зона, Бургас и основно трудово възнаграждение от 1548 лeвa. Договорени били и допълнителни трудови възнаграждения в размер на 0,6% от основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит по специалността, както и други допълнителни възнаграждения, определени от работодателя.

Твърди, че на 11.11.2020г., около 10:30 ч. при изпълнение на трудовите си задължения в цеха бил повикан от оператор по повод произведени некачествени изделия от машина за отливане на бомбета. При почистване на матрицата с въздушна турбина и телена четка, ищецът усетил силна болка в лявото око от забило се телче, което било извадено с ръка от колегата му А.Г.. След инцидента ищецът усетил неудобство в лявото око и виждал леко замъглено, но сметнал, че ще отшуми до сутринта. На следващия ден потърсил лекарска помощ, тъй като зрението му било намаляло, а окото сълзяло. При проведени три прегледа при различни специалисти се установила травма на конюктивата и контузия на роговицата на лявото око. Поради перфорация на очната леща на лявото око започнал процес на образуване на катаракта (перде), което следвало да се коригира по оперативен път чрез отстраняване на лещата на лявото око и поставяне на леща-имплант. Хирургичната интервенция била осъществена на 04.12.2020 г., като до тогава му били предписани няколко вида капки за очи и домашно лечение. За операцията ищецът заплатил 2000 лева за импланта, 100 лева за поставяне на упойка и 5,80 лева потребителска такса. Били му издадени болнични листи за домашно лечение за периода от 12.11.2020 г. до 03.01.2021г.

Ищецът изпитвал силни притеснения, че няма да възстанови зрението си и че няма да бъде пълноценен родител за бъдещото си дете. Изпитвал силни болки в продължение на две седмици след операцията, замъглено зрение и главоболие, особено при смяна на светлината. Зрението му не се възстановило напълно - 60-70%. Качеството му на живот се влошило. Зрението с лявото му око е мътно и непрестанно вижда няколко черни точки, които се местят при рязко движение на главата или очите. Изпитвал затруднения вечер, нощем и в сумрак, когато виждал светлините от светофарите неестествено уголемени и ярки, и избягвал да шофира по това време. Изпитвал и притеснения дали тялото му ще приеме импланта, както и за времето, когато срокът му на годност изтече.

Твърди, че по време на инцидента не носел предпазни очила, макар такива да били осигурени от работодателя, тъй като същите били запотени от маската и не можел да вижда.

Носенето на предпазни маски било задължително не само заради пандемията, но и поради спецификите на работата за безопасността на работниците, тъй като в средата имало изпарения от алуминий и графитни частици. Работодателят не осигурил спрейове против изпотяване на очилата и друго средство, което да позволява едновременното носене на маска и очила. Твърди се още, че ответното дружество обжалвало болничните листи, което допълнително забавило изплащането на така нужните му средства. Ищецът претърпял и вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 550 лв., изразяващи се в разликата между нетното трудово възнаграждение, което би получил за периода на временната нетрудоспособност 12.11.2020г. - 03.01.2021г. и полученото обезщетение по КСО, както следва: на 15.12.2020 г. - 186,21 лв., на 17.12.2020 г. - 248,28 лв., на 19.01.2021 г. - 403,92 лв. и на 26.01.2021 г. - 577,03 лв.

Ищецът отправил до работодателя покана за заплащане на сумите от 2100 лв. за имуществени и 20000 лв. за неимуществени вреди чрез куриер и нотариус, които били получени съответно на 02.03.2021г. и 16.04.2021г., но бил насочен да отправи претенциите 2 си към застраховател. За поканите ищецът заплатил 18,70 лв. за куриер и 116,40 за нотариални разноски, които също претендира.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, като предявеният иск е оспорен по основание и размер. Счита, че ищецът умишлено преувеличава емоционалния и психологически аспект на инцидента, с цел неоснователно обогатяване за сметка на работодателя. Прави възражение за съпричиняване в значителна степен, както и за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди. Моли в случай на изплатено застрахователно обезщетение, размерът му да бъде приспаднат от претендираните в настоящото производство вреди. Твърди, че злополуката е резултат единствено и само от собственото му грубо нарушение на безопасните условия на труд, при проявена груба небрежност.

Признава, че ищецът е работил в предприятието на посочената длъжност. Твърди, че извършил собствено разследване на злополуката от 11.11.2020 г., за което бил съставен протокол за трудова злополука и подал декларация вх.№ Д5101-02-84/24.11.2020 г. С разпореждане № Ц5104-02-81/01.12.2020 г. на ТП на НОИ - гр.Бургас злополуката била призната за трудова и същото не било обжалвано от работодателя. Твърди и, че не е оспорвал болничните листи, а листът за периода 05.12.2020 - 18.12.2020 г. е обжалван от директора на ТП на НОИ -Бургас.

По повод прекратяването на трудовото правоотношение на 04.01.2021 г. сочи, че това станало по писмена молба на ищеца от 31.12.2020 г., която ответникът уважил, а само девет дни по-късно - на 13.01.2021 г. ищецът сключил трудов договор с друг работодател, което сочело за доброто физическо и емоционално състояние на ищеца. Освен това работодателят предоставил на ищеца пълен комплект документи във връзка с реализиране на отговорността на застрахователя „Дженерали застраховане“ АД по застраховка „трудова злополука“, като към момента ответникът не разполагал с информация дали такова е претендирано и изплатено. Сочи, че по данни от последния медицински преглед от 11.05.2021г. зрението на лявото око на ищеца е 70-80%, а в епикризата било посочено, че операцията е преминала успешно и пациентът е изписан в добро състояние в същия ден.

Видно от експертното заключение ищецът е с временна неработоспособност от 5% за срок от 3 години, като може да работи като монтьор ел. оборудване без очен травматизъм.

Твърди, че на всички работници били осигурени предпазни средства, включително и очила и носенето им било задължително, с което ищецът бил добре запознат, тъй като работел в предприятието от 2019 г. Твърди, че ищецът е извършил грубо нарушение на трудовия ред и дисциплина, свързани с безопасните условия на труд, като проявил груба небрежност по време на работа и неговото собствено поведение е причина за нараняването на окото му. Позовава се на трудовия договор и длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Счита, че инцидентът не би настъпил, ако ищецът е носил предпазни очила, което той съзнателно не е сторил. Твърди се още, че уврежданията са в резултат на некомпетентната намеса на колегата, който с голи недезинфекцирани ръце извадил телчето от окото, което е причина за последвалата катаракта. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда и чл. 86 ЗЗД.

В случая по делото е безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 03.10.2019г., по което ищецът Д.Д. е първоначално е работил като „оператор преса“, а впоследствие от 08.05.2020г. е бил преназначен на длъжност „***“. Трудовото правоотношение е прекратено 3 по взаимно съгласие, считано от 04.01.2021г., по молба на ищеца от 31.12.2020г.

Не се спори и по отношение на настъпилата на 11.11.2020г. трудова злополука и поточно за характера й на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Установява се от доказателствата по делото, че работодателят е подал декларация за трудова злополука с вх.

№ Ц5101-02-84 от 24.11.2020 г. С разпореждане № Ц5104-02-81/01.12.2020г. на ТП на НОИ – Бургас декларираната злополука, станала с пострадалия Д. Н. Д. на 11.11.2020г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В същото е прието, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и по повод на извършваната работа.

По време на работа в цех за производство на алуминиеви детайли в Северна промишлена зона, ж.к. Славейков, гр. Бургас, около 10:30 часа началника на смяната Д.Д. е бил повикан от оператор и запознат с произведени некачествени изделия от машина за отливане на бомбета. За отстраняване на проблема и в хода на почистване на матрицата с въздушна турбина с телена четка, Д. е усетил удар от телче в лявото око, при което е получил травма на конюнктивата и контузия на роговицата. Разпореждането като необжалвано е влязло в сила. Предвид това, съдът приема станалата на 11.11.2020г. трудова злополука за установена по надлежния ред, с влязъл в сила нарочен акт – разпореждане № Ц5104-02-81/01.12.2020г. на ТП – Бургас на НОИ.

Спори се по делото относно причините за настъпване на злополуката, приноса на увреденото лице, наличието на проявена от ищеца груба небрежност, водещи до изключването или намаляването на отговорността на работодателя, както и относно размера на дължимото обезщетение.