Решение № 457 от 19.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Сливен, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104939 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че на 31.04.2022 г. е сключен договор за паричен заем между Креди Йес ООД, като кредитодател, М. С. П., като кредитополучател,. Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за заем сумата от 3500 лв.

Сочи се, че ответника се е задължил да върне заемната сума, ведно с дължимата договорна лихва 1165.95лв. Посочено е, че М. С. П. не е изплатила задълженията си по договора за кредит и задължението й не е изпълнено към кредитора от Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД към рамков договор от 12.01.2024г., с приложение №1 към договора с който е прехвърлено вземането на Креди Йес ООД срещу М. С. П., всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството кредитор.Твърди се, че Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД е уведомило ответницата М. С. П. за извършеното прехвърляне на вземането. Сочи се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. С. П. и заповед за изпълнение е издадена и в дадения едномесечен срок е постъпило възражение от М. С. П.. В предоставеният едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителни установителни иск по чл. 415, ал. 1 , т. 1 от ГПК, Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД предявяват установителните искове, предмет на разглеждане на настоящото производство Поискано е, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 3183.91лв., представляваща непогасена главница, 933.24 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 249.99 лв., представляваща направени разноски по заповедното производство по заповедното производство.

Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск за главница по договора за паричен заем, като такъв с правно основание чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл.

1

240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД .

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между М. С. П. и Креди Йес ООД договор за паричен заем, предоставената сума по договора за паричен заем, изпадането в забава на М. С. П., факта на извършеното прехвърляне на вземането срещу М. С. П., уведомяването на М. С. П. за извършеното прехвърляне на вземането срещу нея,размера на незаплатената главница, договорна лихва и неустойка, е негова.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявения иск е допустим, но сключения договор за потребителски кредит е нищожен, поради неправилно посочване на ГПР.Изрично е заявено, че към момента на изпращането на писмото за извършената цесия задължението по договора за потребителски кредит е възлизало на 7173.53лв.Заявено е, че предявения иск е основателен само по отношение на главницата в размер на 2586лв.14лв, с оглед извършеното плащане и следва да бъде уважен за тази сума.Направено е възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в договора за паричен заем.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответникът М. С. П., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.Х., който моли да бъде уважен предявения иск само за главницана.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 31.03.2022г., сключен между Креди Йес ООД, като заемодател, и М. С. П., като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 3500лв,, с месечен лихвен процент в размер на 3.400%, с размер на погасителната вноска 274.47лв, плащане на 17 месечни вноски, като първото плащане е на 1.05.2022г., последно плащане 1.09.2023г..Като срок на договора е посочено 17 месеца, обща сума за плащане 4665.95лв, ГПР 49.142%.В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на заемодателя.В чл.8 от договора за заем е посочено, че с подписването на 2 договора за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 3103.05лв, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем. Договора за заем е подписан на 31.03.2022 г. от представител на заемодателя и от М. С. П..

Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл.8 от договора в размер на 274.47лв,разсрочена неустойка по чл.8 от договора в размер на 182.53лв и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от договора 457 лв.

В чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.В чл.14,ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем, съгласно чл.10,ал.2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателя държи на заемодателя неустойка , индивидуализира в договора за заем.

В исковата молба изрично е посочено, че са постъпили доброволно заплатени вноски в размер на 913.86лв от заемополучателя.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. Креди Йес ООД е прехвърлило Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД вземанията си. В договора е предвидено, че се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер към датата на сключване на договора.В приложение №1 е посочено под номер 4230 М. С. П. с посочване непогасена главница 3183.91лв, непогасена лихва в размер на 933.24лв, остатък неустойки 3056.38лв.

На 25.03.2024г. М. С. П. е уведомена за извършената цесия.

На 10.07.2025 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД срещу М. С. П. за следните суми

3183.91лв., представляваща непогасена главница, 933.24 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 249.99 лв., представляваща направени разноски по заповедното производство по заповедното производство.

На 11.07.2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата 3 на която е осъдена М. С. П. да заплати на Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД следните суми 3183.91лв., представляваща непогасена главница, 933.24 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 249.99 лв., представляваща направени разноски по заповедното производство по заповедното производство.

В предоставения едномесечен преклузивен срок е подадено възражение от М. С. П. срещу издадената заповед за изпълнение.

В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил положителни установителни искове предмет на разглеждане на стоящото производство При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл.

240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.Между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД са прехвърлени вземанията, които е имало Креди Йес ООД срещу М. С. П.. Тези вземания са по договор за паричен заем, по силата на който Креди Йес ООД, в качеството си на кредитор, е отпуснало парична сума в размер на 3500лв на М. С. П. съответните суми за главница, договорни лихви, неустойки.В производството се доказа, че ответника е подписал, както договора за паричен кредит и е получил сумата. С договора за цесия Креди Йес ООД и Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД са прехвърлили изрично вземанията станали ликвидни и изискуеми.Ответницата е уведомена за прехвърлянето на вземането. Иска е основателен и доказан за сумата от 300 лв., с оглед на събраните по делото доказателства.Установи се в производството, че ответникът е заплатила по договора за паричен заем сумата от 913.86лв, което обстоятелство изрично е признато в исковата молба.

С оглед на неправилното посочване на ГПР и начислената неустойка по договора за паричен заем, която е в размер на 3103.05лв за главница в размер на 3500лв и е начислена за 17 месеца. При пресмятане на ГПР се установява, че ГПР възлиза на 300 %, като се пресметнат в него месечните вноски начислената неустойка, която е предвидена, както в индивидуалния договор за паричен заем, така и в общите условия на Креди Йес ООД. Клаузите в ДПК за предоставяне на неустойка, годишен лихвен процент, ГПР са нищожни, поради което заемополучателя дължи само чистата получена сума по договора за потребителски кредит в размер на 3500лв, от която следва да се приспадне заплатената от заемополучателя сума в размер на 913.86лв от главницата по ДПК с оглед нищожността му и факта, че потребителя дължи връщане само на чистата сума по договора за кредит.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като частично основателен и доказан за сумата от 2586.14 лв, а за разликата до пълно предявения размер от 3183.91 лв да бъде отхвърлен като неснователен и недоказан.

По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението, съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

4

По предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл.

240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че М. С. П. дължи на Кредит инкасо инвестмънтс БГ ЕАД 933.24 лв., представляваща договорна лихва, съдът приема предявеният иск за неоснователен. Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на сключения договор за потребителски кредит Креди Йес ООД е предоставило на ответника М. С. П. сумата от 3500 лв. Установи се в производството, че Креди Йес ООД въз основа на сключения ДПК е предвидил неустойка в размер на 3103.05 лв., която да се заплати на 17 месечни вноски. В договора за паричен заем, ГПР не е сметната неустойката, която също е следвало да се плати на 17 месечни вноски, всяка в размер на 182.53 лв. с падеж по времето на месечните вноски на ДПК. При пресмятане на ГПР се установява, че ГПР възлиза на 300 %, като се пресметнат в него месечните вноски за неустойката, а не както е посочено в ДПК 49.047%. Клаузите в ДПК за неустойката, годишен лихвен процент, ГПР са нищожни.. Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин първоначално Креди Йес ООД е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.