Решение № 2291 от 17.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5666/2023
- Вид
- Решение № 2291
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 21, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал.1 и ал.3 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2291 гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110105666 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е в първа фаза, по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба на А. Л. Полихронова, ЕГН **********, с адрес гр.
Кърджали, ул.“*****“ №1, вх.А, ет.2, ап.3 срещу Г. Г. Р., ЕГН ********** с адрес с.
Тръстиково, ул. “******“ № 90, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следната вещ: недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 35кв.метра и с разгърната застроена площ от 88кв.метра, ведно с припадащото се за жилищната сграда право на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ № XV-164 в кв.9 по плана на с.Тръстиково ул."******" № 90, Варненска област, цялото с площ от 1340кв.метра, при граници на дворното място: улица, улица, УПИ I - общински, УПИ II - 156 и УПИ XIV-163, при квоти от ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за ответника.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба:
С бившия си съпруг – Г. Г. Р. по време на брака са придобили процесния имот в режим на СИО. След прекратяването на брака по между им с влязло в сила решение № 714/06.03.2023г. по гр.д. № 14845/2022г. по описа на ВРС, имотът – семейно жилище бил предоставен на ответницата. Към настоящия момент страните не можели да постигнат съгласие за доброволна подялба на имота, което обосновава интерес от подаване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излагат се твърдения за неоснователност на исковата претенция в частта за допускането на делбата при равни квоти.
Твърди, че между страните не е налице съсобственост. Сочи се, че имотът е закупен единствено със средства осигурени от родителите на ответника за сумата от 20хил.лева.
Твърди, че сумата е преведена по банкова сметка на ищцата на 01.02.2016г., поради липса на 1 банкова сметка на ответника. Уговорката между ищцата и родителите на ответника била сумата от 20хил. лева да й бъдат предоставени в заем, като родителите му изтеглят кредит, който тя впоследствие да обслужва или да върне сумата.
В с.з. ищцата и ответникът чрез процесуалните си представители, поддържат исковата молба и отговора.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно, че с влязло в сила решение № 714/06.03.2023г. по гр.д. № 14845/2022г. по описа на ВРС, бракът между страните е прекратен и ползването на семейното жилище, находящо се в с.Тръстиково ул."******" № 90 е предоставено на ищцата.
С договор за покупко- продажба по НА № 35, том І, дело № 477/2016г. от 02.02.2016г.
А. Л. Полихронова и Г. Г. Р., по време на брака си, сключен на 20.10.2015г., са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда.
Посочено е в акта, че продажната цена на имота е 2622,70лв.
За доказване твърденията си, че апартаментът е закупен изцяло с лични средства на ответника по делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е водения от ответника свидетел Пламенка Р. /майка на ответника/. Св. Р. разказва, че парите за закупуване на къщата в с. Тръстиково са дадени от нея и съпруга й. Твърди, че са ги превели по банков път по сметка на ищцата, тъй като имали устен договор с нея, че след като тя изтегли банков кредит в размер на 40хил.лева, ще им върне дадените 20хил. а с отаналите ще извърши ремонт. Сочи, че парите са й дадени в заем, за закупуване на къщата която била харесана от семейството. Впоследствие парите не им било върнати, както и до настоящия момент.
От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.
Събраните и обсъдени горе писмени доказателства обуславят извод, че имотът е придобит от съделителите по време на техния брак, т.е. в режим на семейна имуществена общност. Бракът е прекратен след влизане в сила на СК от 2009г., поради което това е приложимият закон за уреждане имуществените отношения между съпрузите.
Ответникът по иска е направил възражение, че този имот макар и придобит по време на брака, това е станало изцяло със средства, осигурени от неговите родители, поради което и счита, че той е негова индивидуална собственост. Т.е касае се въведено правоизключващо възражение и в този смисъл доказателствената тежест за установяване на тези твърдения се носи от него.
Съгласно чл. 21, ал.1 и ал.3 СК вещните права придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. В случая ответникът е твърдял, че къщата е закупена изцяло със средства, осигурени от родителите му, т.е. е въведено възражение за пълна трансформация, поради което съдът следва да изследва същото, като дължи произнасяне и относно наличие на частична такава.
В чл. 22 СК, законодателят е посочил кое имущество е лично, в т.ч. са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение и прочие. Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по 2 време на брака изцяло с лично имущество. По възражение за пълна трансформация на лични, извънсемейни средства, правата на съсобствениците- бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ /ППВС№ 5/1972г. Ответникът е твърдял, че е получил 20хил. лева от своите родители и тя е послужила за плащане по сделката. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че сумата от 20хил.лева е предадена в заем на ищцата, т.е. е дадена за задоволяване нужди на семейството. Ирелаватно е за предмета на делото обстоятелството дали сумата е върната впоследствие или не. Затова настоящият състав намира, че презумпцията за съвместен принос не е оборена по категоричен начин. Проведено пълно и главно доказване влагане на суми, които имат личен характер в придобиването на имота не е налице. Следователно имотът е съпружеска имуществена общност, прекратена по силата на бракоразводното решение, а страните са съсобственици в режим на обикновена съсобственост при равни квоти.
Ищцовата страна е претендирала присъждане на разноски, но такива не й се следват, предвид характера на делбеното производство, арг. чл. 355 ГПК. Страните имат качество на ищци и ответници един спрямо друг. Затова и законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, но само по отношение на държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар остават за страните така, както са ги направили. Разноски на общо основание биха се дължали само по отношение на други искове съединени с този за делба, какъвто не е настоящият случай.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 ЗС на следната вещ:
1. Недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, със застроена площ о т 35кв.метра и с разгърната застроена площ от 88кв.метра, ведно с припадащото се за жилищната сграда право на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ № XV-164 в кв.9 по плана на с.Тръстиково ул."******" № 90, Варненска област, цялото с площ от 1340кв.метра, при граници на дворното място: улица, улица, УПИ I - общински, УПИ II - 156 и УПИ XIV-163, между съсобствениците и при квоти, както следва:
- ½ ид.ч. за А. Л. Полихронова, ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ул.“*****“ №1, вх.А, ет.2, ап.3.
- ½ ид.ч. за Г. Г. Р., ЕГН ********** с адрес с. Тръстиково, ул. “******“ № 90, придобит в режим на съпружеска имуществена общност прекратена с развод, по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 35, том І, дело № 477/2016г. от 02.02.2016г., на нотариус при ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3