Решение № 534 от 08.07.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Благоевград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210101033 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от В. В. А., ЕГН **********, постоянен адрес: с. П......... против ТП „ДГС С...... със седалище и адрес на управление: гр.С......ЕИК 201627506, представлявано от Б... Г... К... - Директор.

Иска се от съда да постанови решение, по силата на което:

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудов договор РД - 06- 1/19.02.2024г., издадена от Б...... К...... Директора на ТП ДГС С...... със седалище и адрес на управление гр. С........., с която е прекратено трудовото правоотношение. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на длъжност „Горски стражар“. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ да бъде осъден ответника ТП ДГС С.... със седалище и адрес на управление: гр.С........ЕИК - 201627506, представлявано от Б......Г... К.... - Директор, да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 6 000 лв. / шест хиляди лева/ считано от 19.02.2024г., както и законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В случай, че започне работа до произнасяне на съда се иска да бъде изменен периода, за който се претендира обезщетение.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът започнал работа при ответника на 10.08.2023 година по трудово правоотношение, възникнало на основание сключен Трудов договор № ТД - 00 - 13 / 10.08.2023г., на основание чл.71, ал.1, от КТ, на длъжност „горски стражар” с НКПД:5414-3011, като тази длъжност изпълнявал до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение - 19.02.2024г. Твърди, че основно задълженията по длъжността му се състояло в Охрана на имуществото на ТП ДГС С......., извършване на охрана на гори и 1 складове собственост на ТП ДГС С....... и др., като изпълнявал трудовите си задължения коректно и с необходимата отговорност и усърдие, без да нарушава трудовата дисциплина, като е изпълнявал винаги възложените му задачи, въпреки че в по- голямата си част били извън Длъжностната му характеристика.

Твърди, че на 19.02.2024 година му била връчена Заповед № РД - 06- 1/19.02.2024г., с която трудовото правоотношение му било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ без предизвестие, с посочено основание „Договора се прекратява в срока на изпитване“.

Ищецът твърди, че трудовия му договор е със срок на изпитване от шест месеца, който срок изтича на 10.02.2024г., а Заповедта на Директора на ТП ДГС С......е издадена и връчена на 19.02.2024г. Сочи, че срокът за връчване на заповедта за прекратяване на Трудов договор със срок на изпитване е до последния ден на шестия месец, в случая това е 10.02.2024г. и след изтичане на срока, Трудовият договор се транформирал в Трудов договор за неопределено време. Сочи, че трудов договор, който е сключен за неопределено време за посочената длъжност, се прекратява при прилагането на строго определени от законодателя изисквания, поради което се счита, че Заповедта за прекратяване на трудов договор с №РД06-1/19.02.2024г. се явява незаконосъобразна.

На следващо място се сочи, че в Заповед за прекратяване на трудов договор № РД-061/19.02.2024г. е посочено правно основание за прекратяването чл.71, ал.1, което според ищеца не е правното основание на което е прекратено трудовото правоотношение, което според ищеца води до немотивираност на атакуваната заповед, като по този начин се сочи, че съществено се накърнява правото на защита на работника.

Посочва, че от страна на ответника са причинени на ищеца затруднения, тъй като същият разчита единствено на доходите си от заплата. Твърди се, че А. съвестно, прецизно и всеотдайно е изпълнявал трудовите си задължения и връчването на Заповед за прекратяването на трудовото правоотношение, без реално да са налице преки причини за това, за него води до недоумение и силно притеснение. Сочи се, че стресът който е изживявал ищеца е голям, като и към настоящия момент за А. е трудно да си намери работа в с.П....... или гр.С....... Твърди, че към настоящия момент не получава обезщетение и от Бюрото по труда. Твърди се, че това незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, лишава В. А. от доходи необходими за посрещането на ежедневните нужди.

С разпореждане № 1225 от 22.04.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.

130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 07.05.2024 г. на Р...... Н......финансов конторльор.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който се оспорва предявения иск.

Твърди се, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е издадена в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, и не отговаря на твърдението на ищеца, че е незаконосъобразна.

Не се спори, че ищецът преди уволнението е заемал длъжността "Горски стражар", както и че със Заповед № РД-06-1/19.02.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда.

Не се оспорва, че Заповед № РД-06-1/19.02.2024г. с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е връчена на 19.02.2024г.

Сочи се, че всички изложени от ищеца твърдения в исковата молба са неправилни, подвеждащи, неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства.

2

Твърди се, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то се сочи, че съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни.

Сочи, че в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права - да провери доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, се сочи, че за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора.

В настоящия случай се твърди, че Договор №ТД-00-13 от 10.08.2023 г. е сключен при условията на чл. 70 КТ с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя.

Сочи се, че в срока за изпитване служителят е ползвал законоустановен платен годишен отпуск: 3 дни от 11.12.2023г. до 13.12.2023г. съгласно Заявление вх. №10-06-405/08.12.2023г. и Заповед №Рд-04-393/08.12.2023г., 2 дни от 28.12.2023г. до 29.12.2023г., съгласно Заявление вх. №10-06- 430/18.12.2023г. и Заповед №РД-04-416/18.12.2023г. и 3 дни от 14.02.2024г. до 16.02.2024г. съгласно Заявление с Вх. №10-06-31/13.02.2024г. и Заповед №РД-0430/13.02.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли" или общо 8 работни дни, като след 10.02.2024г. срокът за изпитване се удължава с толкова дни, колкото реално не са били отработени в календарните шест месеца.

Твърди се, че в настоящия случай срокът се удължава с още пет работни дни, поради което работодателят е спазил изискването на чл.70, ал.4 от Кодекса на труда „В срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът".

Сочи се, че работодателят разполагал с правото да прекрати договора едностранно до изтичане на срока за изпитване, поради което издадената заповед за уволнение по чл. 71. ал.

1 КТ според ответника е законосъобразна, и са спазени всички изисквания на материалния закон /Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. О., ГК/.

Навежда се, че по безспорен начин, от доказателствата по делото е доказано, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е именно по чл.71, ал.1 от Кодекса на труда, поради което не следва в заповедта да има изложени мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че въведените в КТ изисквания към работодателя при налагане на дисциплинарно наказание не могат да бъдат прилагани спрямо други основания за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е настоящия случай. Посочва се, че уволнението не е дисциплинарно, а на друго основание, което е предвидено от законодателя при самото възникване на трудовото правоотношение /Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., ГК/.

С оглед на гореизложеното се сочи, че заповед №РД-06-1 от 19.02.2024г. на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Симитли", с която на основание чл. 71, ал.1 от КТ е правилна и законосъобразна.

Възразява се срещу предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 6000 лева, считано от 19.02.2024г. както и законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като се сочи, че правният интерес не зависи от действителното съществуване на твърдените факти. Твърди се, че е необоснована претенцията за исканото обезщетение за оставане без работа на ищеца по трудово правоотношение за шестмесечен период след уволнението. Сочи се, че от 3 приложеното удостоверение с изх.№10-01- 19/21.05.2024г. за получено брутно трудово възнаграждение за м. януари 2024г. на В. А. се установява, че е начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 1350,00 лв., поради което се счита, че така предявената искова претенция е неоснователна, и като такава се иска да бъде отхвърлена.

По отношение твърдението за оставането на ищеца без работа се счита същото за неоснователно, като се сочи, че липсва доказателство в тази насока. Навежда се, че от посочените документи не се установява твърдението за оставане без работа през процесния период.

С Протоколно определение от 28.06.2024г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 8100, 00 лв.

Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК настоящото производство е разгледано по реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.

След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и другите искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.

146 от ГПК, е направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им е разяснил другите способи за доброволно уреждане на спора.