Решение № 1458 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300502903 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. А. Б., чрез пълномощника му адв.С. Х. от АК-Хасково срещу решение № 3915/08.08.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 15767/2024г. С обжалваното решение е осъден П. А. Б. да заплати на З. В. В. сумата от 14 000 лева, представляваща заплатена на 19.01.2022г. от ищеца в полза на ответника на отпаднало основание сума по развален Договор за поръчка от 2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Сочи се, че разпитаните свидетели Е. Г. и Й. С. са със съмнителна тежест, тъй като те не са преки очевидци на даването на пари, в посочения от тях размер; сочи се, че показанията на свидетелката С. са със съмнителна тежест и достоверност; сочи се, че твърденията за предаване на пари в плик противоречат на 1 житейската и на правната логика; сочи се, че договорът за поръчка между страните, не е доказано да се е осъществил; сочи се и, че ако съществува такъв договор, то след закупуването на автомобила, би следвало З. В. да продължи да заплаща вноските за автомобила; сочи се нарушение на нормата на чл.164 ал.1, т.3 ГПК, с допускане на двамата свидетели до разпит за посочените факти и обстоятелства. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от адвокат М., пълномощник на З. В., със становище за потвърждаване на решението като правилно и обосновано, и за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявен е иск с правна квалификация чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с развален договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД.

РС Пловдив приема за доказано следното. В периода 2021-2022г. между страните по делото съществувала интимна връзка. Установява се, че в началото на 2022г. ищцата В. възложила устно на ответника Б. закупуването на лек автомобил „Мерцедес ЕС-500“ на стойност 39 900 лева, предварително харесан от нея. За целта ищцата изтеглила сумата от 14 000 лева от сметката си в „Райфайзенбанк България“ ЕАД /видно от разписка на л. 9 от делото/ и на 19.01.2022г., в присъствието на свидетелите Е. Г. и Й. С., ищцата В. предала сумата от 14 000 лева на ответника П. Б.. След като взел парите, още на същия ден ответникът Б. отпътувал за гр.София, където от автокъща „НКС – АВТО МЕЧТИ“ ЕООД закупил на изплащане лек автомобил марка „Мерцедес“ ЕС500“, рег. № ****** за сумата от 5 184 лева на 36 месечни вноски, всяка от които по 144 лева. Установява се, че след закупуването на автомобила ответникът започнал ежедневно да го ползва като свой, както и да заплаща 2 дължимите месечни вноски. Впоследствие отношенията между страните силно се влошили. Ищцата В. на няколко пъти поискала Б. да й върне дадената от нея парична сума, но ответникът нито прехвърлил собствеността върху автомобила, нито й възстановил получената сума.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя П. Б., че е налице нарушение на нормата на чл.164 ал.1, т.3 ГПК, с допускане на двамата свидетели до разпит за посочените факти и обстоятелства. За да допусне до разпит двамата свидетели РС Пловдив се е позовал на тълкуването дадено в Решение №59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013г., IV г. о., ГК . Като в казуса договора за поръчка не е възмезден и неговата стойност не надвишава 5 000 лева, за да е налице ограничението по чл.164 ал.1, т.3 ГПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя П. Б., че разпитаните свидетели Е. Г. и Й. С. са със съмнителна тежест, тъй като те не са преки очевидци на даването на пари, в посочения от тях размер; сочи се, че показанията на свидетелката С. са със съмнителна тежест и достоверност; сочи се, че твърденията за предаване на пари в плик противоречат на житейската и на правната логика; сочи се, че договорът за поръчка между страните, не е доказано да се е осъществил.

Според въззивният съд свидетелките Г. и С. ясно със свои думи пресъздават съдържанието на един договор между страните за поръчка за закупуването на автомобил от гр.София. Също така торните две лиза са свидетели за точно дадената сума от 14 000 лева на посочената в исковата молба дата. Свидетелката Г. сочи ясно сумата 14 000 лева и 200 лева за телефон и 800 лева за разходи по колата, тоест общо предадена сума от 15 000 лева. Същата ясно е видяла как ответникът получава и брои голяма сума пари, без тя изрично да броила парите. Тези показания напълно съответстват на всички събрани писмени доказателства по това дело и въззивният съд ги намира за достоверни.

Въззивният съд следва да посочи, че получаването на тези пари от ответника Б. е доказано и от две негови извънсъдебни признания. Първото е обективирано в негов разпит като свидетел по досъдебно производство №49/2023г. по описа на КП при ОДМВР Пловдив на лист 34. Там ответникът признава, че е получил 15 000 лева от ищцата, но просто като подарък и не дължи връщане на парите. Второто признание е в електронен документ на 3 л.36-37 от делото,, където ищецът признава, че дължи на З. 14 200 лева, като вместо думата дълг употребява думата борч, което е синоним на дълг.

Въззивният съд не приема обясненията на ответника /л.41/, че този електронен документ е изпратен от неговия телефон, но е за задължения към други лица.

В документа пише, че това е дълг към З. и е изпратен на телефона на ищцата З. В., така че е нормално това да е дълг към тази З., а не към някаква друга З., за което по делото не са събрани никакви доказателства. Тези две признания на ответника са в пълен синхрон с показанията на разпитаните две свидетелки по делото и с разписката от търговска банка /л.9/, за изтеглени предния ден от ищцата в брой 14 000 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя П. Б., че ако съществува такъв договор за поръчка, то след закупуването на автомобила, би следвало З. В. да продължи да заплаща вноските за автомобила. Това е така, но не би могло да се иска от ищцата да плаща лизингови вноски, за автомобил който не е на нейно име, тя не ползва веща и е наличен отказ същия да й бъде прехвърлен от ответника Б.. В тази връзка следва да се посочи от настоящият съд, че изобщо по делото не е ясно ответникът Б. като е получил 14 000 лева от З. В., за каква цена и при какви условия е закупил процесния автомобил.

Това е така, защото в договора за покупко- продажба пише че колата се продава за 5 184 лева, а не за 39 900 лева, за колкото е обявена колата за продажба. При което и при получен аванс от 14 000 лева не е ясно за какъв остатък подлежащ на изплащане става дума, ако цената по договор е само 5 184 лева. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна З. В. следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Такива разноски са направени за адвокатски хонорар в размер на 900 лв. /л.26/ и следва да се присъдят с решението.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3915/08.08.2025г. на Пловдивски районен 4 съд, постановено по гр.дело № 15767/2024г.

ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ******* да заплати на З.

В. В., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 900 лева за разноски направени по въззивното дело.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5