Решение № 174 от 17.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500100 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 248 от 22.10.2025 г., постановено по гр.д. № 249/2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман е осъдил на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във връзка с чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 240.53 лв., представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0300/22/403/500107, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 24.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 66.97 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 08.12.2022 г. до 23.01.2025 г., като е отхвърлил иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 30.11.2022 г. до 08.12.2022 г.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД сумата в размер на 930 лв. разноски в производство.

Срещу решението в частта му, с която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата необоснованост. В жалбата се поддържа, че ищецът не бил представил действащи към датата на ПТП – 24.04.2022 г., и сключване на застраховката – 28.01.2022 г., Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства 1 на ЗАД „Алианц България“ АД, доколкото представените такива били бланкетни и неотносими и не съдържали подпис на страните и дата. Това от своя страна водело до недоказан застрахователен риск, като решението в тази си част било немотивирано, който порок следвало да бъде отстранен чрез отмяна на решението или връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се поддържа, че не са налице безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП. Твърди се, че протоколът за процесното ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Същият бил непълен, неточен и противоречив. Сочи че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР на място, а последния е съставен на бензиностанция, едва след настъпване на ПТП. Също не е представен снимков материал от произшествието и причинилото го препятствие. Във връзка с горното посочва, че произшествието не се е случило в присъствието на съставилия протокола служител на МВР, поради което протоколът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и причинените вреди. Още повече, че протоколът не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните за него факти. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал представените с исковата молба частни документи, чието съдържание е било своевременно оспорено от страна на ответника и които не могат да допринесат за извода на съда, че произшествието е настъпило при твърдените обстоятелства, доколкото са налице съществени противоречия между показанията на свидетеля и описаното в документите. Счита, че по делото не е установено и с каква скорост се е движел водачът, поради което не би могло да се изключи и съпричиняването на вредоносния резултат поради управление с несъобразена скорост. Поддържа, че заключението по САТЕ не би могло да служи като доказателство за механизма и причинно-следствената връзка, защото то било изготвено на база описаното от водача на МПС, като било възможно механизмът да е друг и щетата да е причинена от бордюр или друга твърда неравност по-висока от терена, при преминаване през отводнителна шахта на пътя и др. Твърди, че застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие, както и че застрахователната полица не съдържала минимално изискуемите реквизити, като непредставянето на общите условия, водело до недоказан застрахователен риск. В тази връзка изтъква, че в самото решение съдът не е посочил в коя разпоредба от общите условия е обективиран конкретният застрахователен риск. Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, за извършена от ищцовото дружество проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача, което също било основание за изключен риск. Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр.

2 чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като твърди още че процесното ПТП не е настъпило, а щетите са в резултат на обикновеното ползване на МПС. Релевира възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на водача към причиняването на вредите, който може да се е осъществил чрез действие или бездействие, изразяващо се в рисково поведение, което е подлежало на установяване по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на РС - Ихтиман е обжалвано само от ответника, в осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част по отношение на иска с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За уважаване на иска за регресното вземане 3 ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД– вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възраженията си, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и че са се осъществили форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му. В случая за да уважи изцяло предявените искове първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за сумите предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за обезщетение за забава, с изключение на частта от него и за периода, в която част е отхвърлен.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 ГПК, като с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Във връзка с установяването на първата предпоставка по делото е представена Застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 220300/218/5000048, от която е видно, че към датата на осъществяване на инцидента за увредения автомобил марка „Киа“, модел „Соник”, с рег. № СВ 0128 ТВ, е действал сключен с ищеца ЗАД „Алианц България“ АД, договор за застраховка „Каско“.

Не се спори между страните, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на общо 240.53 лв., а това се установява и от представеното по делото платежно нареждане от 23.05.2022 г., от което е видно, че сумата е заплатена от ищеца на доверен сервиз „КИА България“ ООД

Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие.

Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по застраховка „Каско“ настоящият състав намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.

4

С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на процесните щети на автомобила.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1678647 от 24.04.2022 г. процесното произшествие се е осъществило на ПП I-8 около 138 км. в посока от с. М. към гр. М.П. водачът В.Й.Г., при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Соник“, с peг. № СВ 0128 ТВ попада в необезопасена, несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно, с което реализира пътнотранспортно произшествие. В резултат на произшествието на автомобила са нанесени материални щети, описани в протокола. Протоколът е съставен от служител при РУ - Костенец, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. В действителност по делото се установява, че длъжностното лице не е посетило местопроизшествието на място, а по-късно, когато водача на автомобила е установил, че гумата на автомобила е спукана, но длъжностното лице, въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало настъпилите имуществени вреди по автомобила. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила единствено за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно претърпените вреди. В случая доколкото местопроизшествието не е било посетено на място протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила за наличието на дупка на пътното платно и положение на процесното МПС спрямо нея, т.е. за механизма на настъпване на процесното ПТП.