Акт от 30.07.2012, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 5669

Номер

5669

Година

12.8.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

04.24

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова дело номер

20121210100808 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от Ш. В. Н., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Ч., с ЕГН [ЕГН] и С. В. Т., с ЕГН [ЕГН], и тримата със съдебен адрес: [населено място], ***, чрез адвокат А. Г., с която срещу А. Г. Т., с адрес: [населено място], *** В, Г. И. П., с адрес: [населено място], *** В, ет. 2, ап. 4, Г. М. Х., с адрес [населено място], ул.”Д.” №12, ет.2, Л. Г. Х., с адрес Б, ул.”В.” № Г. Х., с адрес: [населено място], ул. „Г.С.Р.“ № е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците в качеството на наследници на А. И. М., б.ж. на [населено място] починал 28.07.1954г., че общия наследодател на ищците Д. М. Ч. – бивш жител на [населено място] е била собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1956г. на основание нотариален акт за публично завещание № дело № г. на нива с площ от 0,550 дка, представляваща част от нива, находяща се в землището на [населено място], местността „К. д”, с площ от 3,800 дка при граници и съседи : К. С., път и път, попадаща в поземлен имот с идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД – /01.06.2012г. на изпълнителния директор на АК, ведно с всички законови последици от това.

Претендира се и присъждане на направените разноски по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Д. В. Ч. – бивш жител на [населено място], починала на г. Сочи се, че по силата на Нотариален акт за публично завещание № рег. № г. общата наследодателка на ищците е собственик на 1/2 идеална част от нива, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д“, с площ от 6,000 /шест/ дка, при съседи: С. М., М. И., шосе за [населено място] и път. Твърди се, че през 1956 г. Д. В. Ч. е влязла в ТКЗС в това число с нива с площ от 3,800 дка /три декара и осемстотин квадратни метра/, представляваща част от гореописаната нива, при граници и съседи: К. С., път и път. Сочи се, че като забележка срещу имота е записано, че 1 /един/ дка от нивата е оставен за частно ползване. Твърди се, че първият от ищците – Ш. Н., в качеството му на наследник на Д. В. Ч. – бивш жител на [населено място], е подал Заявление с вх. № Г от 27.01.1992 г., с което е поискал от Поземлена комисия – [населено място] да бъдат възстановени земеделските имоти, принадлежащи приживе на общия наследодател на ищците, включително и процесната нива с площ от 3,800 дка /три декара и осемстотин квадратни метра/ находяща се в местността „К. д” с площ от 3,800 дка, при граници и съседи : К. С., път и път, част от нива от 6 дка. Сочи се, че с Решение № 2831/15.08.2011 г. на ОбСЗ – [населено място], е отказано да се възстанови правото на собственост на ищците в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д“, представляваща имот с пл. № който попада в имот о/ по кадастралната карта на [населено място], собственост на ответниците А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х., при съседи: север – имот № /, изток – улица –общинско, юг – имот № 900100 /деветстотин хиляди и сто/ - Б, запад – улица /общинско/, който имот представлява част от описаната нива от 6 дка.

В исковата молба се твърди, че в предвидения законов срок ищците са обжалвали горепосоченото решение в частта, а която им е било отказано възстановяването на процесната нива с площ от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/, вследствие на което Районен съд – [населено място] е отменил същото, като незаконосъобразно и е върнал преписката на ОбСЗ – [населено място] с указание към заинтересованите страни да разрешат спора за материалното право по отношение на процесния имот. Сочи се, че частта от 0,550 дка /петстотин и петдесет квадратни метра/от имот обозначен с номер № 900100- А попада в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], който имот е записан в кадастралния регистър на основание Нотариален акт № . на ответниците А. Г. Т., Г. И. П. и Е. Г. Х. и е възстановен на наследници на А. И. М. по преписка № 836/08.01.1992г. в ПК.

Твърди се, че впоследствие въз основа на разпоредителни сделки – нотариален акт за дарение № г. на нотариус Искра К., с район на действие РС Благоевград, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №. на нотариус М. Г. – К., вписана в НК под рег.№ 501, Нотариален акт № 5, дело № от 2006г. по описа на М. Г. – К., с рег.№ в НК, с район на действие РС Б ответниците са вписани като собственици на имот в действащата кадастрална карта на [населено място] одобрена със Заповед № РД –/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК Благоевград, а именно имот с идентификатор , с площ от 973 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, стар идентификатор кв.3, пл.№ 7145 при съседи на имота имот с идентификатор .

Твърди се, че горепосоченият недвижим имот никога не е бил собственост на наследодателя на ответниците, а дори напротив общата наследодателка на ищците е придобила процесния имот по силата на публично завещание и именно с този имот е влязла в ТКЗС, като се уточнява, че останалата част от имота е възстановена. Предвид гореизложеното за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като препис от исковата молба и доказателства е изпратен на ответниците за отговор в едномесечен срок. В законоустановения срок за отговор ответниците са депозирали писмен отговор по заявената искова молба, с който предявеният от ищците иск се оспорва като недопустим, а по съществото си като неоснователен. Твърди се, че от приложената към исковата молба Опис – декларация за имотите на наследодателката Д. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място], се установява, че при образуването на ТКЗС същата е декларирала три недвижими имота, които са различни от възстановения с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] имот на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М.. Сочи се, че с цитираното решение на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. М. в съществуващи стари реални граници на следния имот: нива с площ от 1,000 /един/ дка, десета категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Д п“, пл. № 7145 /седем хиляди сто четиридесет и пет/, кв. III /три/ от Кадастралния план на [населено място], при граници /съседи/: С. М. Л., С. В. Н. и наследници на Н. Я. Н., съгласно констативен акт за непълноти в одобрен кадастрален план от 22.10.1993 г. и приложена скица, и установен с Емлячен регистър 113 /сто и тринадесет/. Предвид гореизложеното се твърди, че както местността, в която се е намирал процесният имот към момента на кооперирането му в ТКЗС е различна от местността, в която се е намирал възстановеният на ответниците имот към момента на кооперирането му в ТКЗС, така са и различни съседите на двата имота. В тази връзка се сочи още че в Опис – декларацията за имотите на наследодателката Д. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място] не фигурира имотът, който е възстановен на наследниците на А. И. М., в чийто граници ищците претендират, че попада процесният имот. Твърди се, че в Нотариален акт за публично завещание № 21, рег. № 687/1948 г., с който ищците установяват правото си на собственост фигурира само 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на [населено място], в местността „К. д, с площ от 6,000 /шест/ дка, при съседи: С. М., М. И., път и път. По изложените съображения се посочва, че липсва правен интерес за ищците от водене на настоящото производство, поради обстоятелството, че заявените за възстановяване пред Поземлена комисия – [населено място] имоти от страна на наследниците на Д. Ч. имоти са различни от заявените за възстановяване и възстановени с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] имоти на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М.. На следващо място се твърди, че в представената от ищците Опис – декларация от „Държавен архив“, с която същите установяват правото си на собственост върху процесния имот към момента на кооперирането му в ТКЗС, е посочено името – Д. В. Ч., което е различно от името на общата наследодателка на ищците – Д. М. Ч., т.е. отнася се за различно от наследодателка на ищците лице. Сочи се, че не може да се направи извод за идентичност между двете лица дори и от приложеното към исковата молба Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 05.03.2012 г., тъй като в него не фигурира името – Д. В. Ч.. По изложените съображения ответниците отправят искане към съда за прекратяване на настоящото производство, поради липсата на абсолютна предпоставка, а именно – поради липсата на правен интерес от водене на настоящото дело. Оспорва се и исковата молба като нередовна, като се изразява становище, че не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като от страна на ищците липсва подробно изложение на обстоятелствата, от които произтичат исковите им претенции.

В писмения отговор на следващо място се сочи, че като наследници на А. И. М. - бивш жител на [населено място], починал на 28.07.1954 г., ответниците в настоящото производство се явяват собственици на процесния недвижим имот, тъй като техния общ наследодател е бил собственик на посочения имот към момента на образуване на ТКЗС. Твърди се, че последното обстоятелство се установява с приложените към исковата молба декларации за притежавани непокрити земеделски имоти от „Държавен архив“ – [населено място], от които е видно, че наследодателят на ищците – А. И. М. към момента на образуване на ТКЗС е декларирал четири недвижими имота, между които и нива, находяща се в Горна Д., местността „Делвински път“, с площ от 1 /един/ дка. Твърди се, че посочените декларации представляват годно доказателствено средство и установяват правото на собственост на А. И. М. върху процесния имот преди кооперирането му в ТКЗС по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че по подадено заявление с вх. № Г /08.01.1992 г. от С. А. Т. – бивш жител на [населено място] /наследодател на ответника А. Т./ с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: нива с площ от 1 /един/ дка, десета категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Д п“, пл. № 7145, квартал III /трети/ от Кадастралния план на [населено място], при граници /съседи/: С. М. Л., С. В. Н., наследници на К. М. М. и наследници на Н. Я. Н., съгласно констативен акт за непълноти в одобрен кадастрален план от 22.10.1993 г. и приложена скица, и установен с Емлячен регистър 113 /сто и тринадесет/. По сега действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД –/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, горепосоченият недвижим имот е отразен като имот с идентификатор / кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 кв.м./, записан като собственост на ответниците. С оглед на гореизложеното се твърди, че изложените в исковата молба доводи, че гореописаният недвижим имот неправилно е бил възстановен на ответниците с Решение № 32/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място], като наследници на А. И. М., както и че правото на възстановяване върху този имот по реда на ЗСПЗЗ принадлежи на ищците, в качеството им на наследници на Д. Ч., са напълно необосновани. Твърди се, че недвижимият имот, собствеността на 1/2 /една втора/ идеална част, от който принадлежи на общата наследодателка на ищците – Д. Ч., по силата на Нотариален акт за публично завещание № г., е различен от имотът, възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на А. И. М., с Решение № 2/29.10.1993 г. на Поземлена комисия – [населено място], както по местонахождение, така и по граници, респективно съседи, т.е. не следва да се приеме, че посочения в цитирания нотариален акт имот попада в границите на възстановения на ответниците имот. Твърди се, че в подкрепа на последния извод е и приложената към исковата молба Опис – декларация за имотите на Д. В. Ч. от „Държавен архив“ – [населено място], с която ищците установяват собствеността върху имота към момента на кооперирането му в ТКЗС. Видно от посоченият документ при образуването на ТКЗС общата наследодателка на ищците е декларирала три недвижими имота, находящи се в местностите: „К. дере“, „А.“ и „Клечовките“, като в нито един пункт от цитираната по – горе декларация не е деклариран имот, находящ се в местността „Д п“, като са различни и границите на имотите, включително и тези по нотариалния акт за публично завещание.