Решение № 7551 от 13.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7551 гр. София, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110138497 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ., срещу Д. К. Г., ЕГН **********, и К. Н. Г., ЕГН **********, с която при условията на разделна отговорност са предявени осъдителни искове за следните суми: сумата от 760,20 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на сумата 74,72 лева за периода 15.09.2019 г. – 01.06.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на сумата 9,12 лева – главница и мораторна лихва в размер на сумата 1,09 лева за периода от 31.12.2019 г. – 01.06.2022 г. Сумите се претендират от ответниците при равни квоти – от всеки от тях по 1/2 част.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ., аб. № . за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответникът К. Н. Г., чрез адв. И., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца за сумата от 125,98 лева за главница за топлинна енергия са 1 обхванати от погасителна давност. Твърди, че е погасила задълженията си чрез плащане, като представя документи за извършените плащания. Счита, че не е изпаднала в забава за плащане на главницата, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за публикуване на общите фактури след края на отоплителните сезони.

Излага съображения, че ищецът не е легитимиран да претендира вземанията за дялово разпределение, след като трето лице е извършвало услугата. Моли исковете срещу нея да бъдат отхвърлени.

Ответникът Д. К. Г., чрез адв. С. К.а, оспорва исковете. Поддържа, че част от претенцията на ищеца за сумата от 125,98 лева е погасена по давност. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот, като в тази връзка излага съображения, че в договорно правоотношение с ищеца е другият ответник – К. Г., доколкото партидата се водела на нейно име. В тази връзка допълва, че при учредено право на ползване върху имота, вещният ползвател е задължен за разноските за ползване на вещта. Видно също така било, че К. Г. е подала молбадекларация партидата на имота да е на нейно име. Освен това Г. е заплатила задълженията за топлинна енергия за имота, с оглед което и исковете са неоснователни и на това основание. Оспорва да е изпаднал в забава с оглед липсата на доказателства за публикуване на общите фактури от страна на ищеца. Излага съображения, че за ищеца липсва легитимация да претендира заплащането на задълженията за услугата дялово разпределение. Моли исковете, предявени срещу него, да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по 2 силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища и други № 181, том IX, дело № 1804/1994 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, че със същия ответниците и трети за делото лица са учредили право на строеж в полза на СД „В.“ за построяване на масивна жилищна сграда със застроена площ 1060,80 кв.м. в парцели, както следва: дворно място с площ 276 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Златовръх“ № 63, съставляващо парцел XXII-401 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец“; дворно място с площ 265 кв.м., находящо се в гр. София, ., съставляващо парцел XXI-400 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец“; дворно място с площ 252 кв.м., находящо се в гр. София, ., съставляващо парцел XIX-396 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец“; дворно място с площ 245 кв.мм., находящо се на ул. „., съставляващо парцел XX-397 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец“, срещу задължението на приобретателя на правото на строеж да построи сградата, включващо задължение да построи за К. Н. Г. и Д. К. Г. апартамент № 23 на втори жилищен етаж и апартамент № 24 на втори жилищен етаж в сградата.

С нотариален акт № 13, том LXVI, дело № 12726/1997 г. на нотариус при Софийска нотариална служба СД „В.“ е прехвърлило на К. Н. Г. и на съпруга й Д. К. Г.

3 правото на строеж върху апартамент № 23 и апартамент № 24 на втори жилищен етаж , заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което същата е построена, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо парцел ХХII-401, 400, 397, 396 от кв. 176 по плана на гр. София, местността „Лозенец.

Прието като доказателство е и разрешение за ползване № 2249/02.04.1998 г., издадено от ДИТСК – София за жилищна сграда, находяща се на ул. „Златовръх“ № 6369, парцел XXII-401, 400, 397, 396, кв. 176 по плана на местността „Лозенец“, собственост на посочените в разрешението лица, в т.ч. и на К. Н. Г. и Д. К. Г.. Съгласно издаденото удостоверение строежът е бил изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж и одобрените работни проекти. Въз основа на същото съдът приема, че правото на строеж е било реализирано и ответниците са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 23.

Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства и признанието на ответника К. Г. съдът приема за установено, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот /ап.

23, находящ се в сградата на .“/, като с оглед последното е възникнало облигационно правоотношение между тях и ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за същия имот.

Като неоснователни съдът преценява възраженията на ответника Г., че през процесния период страна по договора с ищеца е била само К. Г.. Последното не следва от факта, че партидата за имота е на нейно име. Не се установява също така в полза на ответницата да е било учредено вещно право на полване, доколкото ответникът Г. не е ангажирал доказателства за тези си твърдения въпреки предоставената му от съда с доклада по делото нарочна възможност.

Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½ част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия период.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището на ответниците, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установява се, че през процесния период дяловото разпределение е осъществявано от „Т.. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В случая етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответниците, като етажни собственици в сградата, се явяват обвързани от взетото решение.