Решение № 7323 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7323 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100511377 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Р. М., срещу решение № 14151 от 21.07.2025 г. на СРС, 37 състав, по гр. дело № 28070/2025 г. Счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображенията си, поради които моли да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за издаване на заповед за защита.

Въззиваемата страна М. Р. С., с подаденото възражение, счита въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по 1 силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 16.05.2025 г. М. Р. С. е поискала да се издаде заповед за защита срещу А. Р. М., който е неин син, с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН, описвайки следните актове на насилие по отношение на нея, извършени на 13.05.2025 г. от А. Р. М..

С решение № 14151 от 21.07.2025 г. по гр. дело № 28070/2025 г. , СРС, 37 състав е издал заповед за защита, срещу А. Р. М., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Р. С., забранил му е да приближава М. Р. С., на разстояние по-малко от 100 метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата й, и местата за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на решението. Предупредил е ответника за последиците от неизпълнение на заповедта. Осъдил е А. Р. М., да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер от 25 лева.

За да постанови решението си СРС е приел, че на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице, следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като декларацията индивидуализира актовете на насилие, извършени спрямо М. Р. С. на тези дати по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н.

В случая молителката С. в декларацията е посочила всяко едно от тези обстоятелства. С декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се докавза извършено физическо, психическо и емоционално насилие от ответника спрямо молителката М. Р. С. на 13.05.2025 г., тъй като на посочената дата се твърди, че е нямало свидетели очевидци. Приел е, че ответникът М. не оспорва твърденията на молителката.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

В жалбата са наведени доводи, че неправилно СРС е приел, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗДН е доказателствено средство, че декларацията индивидуализирала актовете като в редовна молба за защита (молителката е 2 описала всяко едно от тези обстоятелства), че първоинстанционния съд неправилно е интерпретирал представения от ответника протокол- да, ответника не отрича стълкновение с майка си на тази дата, но причината е друга- системна употреба на алкохол от страна на молителката и отправяни от нея към сина й упреци и обиди. Ответникът само се е опитал да задържи майка си да не излиза и да не звъни по вратите на съседите, тъй като той се срамува от това й поведение.

Тези доводи СГС счита за основателни.

Относно твърдяното домашно насилие, извършено на 13.05.2025 г. спрямо М. Р. С. от А. Р. М., настоящия съдебен състав приема за установено следното:

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, както неправилно е приел първоинстанционния съд, тъй като декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия и т. н.). В декларацията не е посочена нито дата, нито час- точен или приблизителен, не е посочено място на извършване на насилието, още по-малко- са посочени конкретни действия на ответника, изречените от него заплахи и т.н.- т.е.- в какво точно се е изразявало насилието.

Неправилно СРС е приел и че ответикът М. не оспорва твърденията на молителката. В открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2025 г. ответникът е заявил: “На 13.05.2025 г. такова нещо не се е случило. Тя вечер си обича да пие.“ Извънсъдебно признание от страна на ответника е налице единствено относно обстоятелството, че на процесната дата е имало разправия на висок глас между страните, при което молителката е тръгнала да излиза да уведоми съседите. Това е подразнило ответника и той е хванал майка симолителка в производството, за ръката, за да не излезе от жилището и да започне да звъни на съседите. Оспорва да е отправял заплахи за убийство и да е нанасял побой.

С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да 3 проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).

При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 14151 от 21.07.2025 г. по гр. дело № 28070/2025 г. на СРС, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. С., ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Р. М., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Р. С., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5