Решение № 171 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500317 по описа за 2024 година

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 от същия, и е образувано по жалба от П. Г. А. против отказ на ЧСИ Станев, рег.№ 895 да прекрати изпълнителното производство по дело № 1419/2023 година и против Разпореждане за разноски.

В жалбата се изразя становище, че след като задълженията на Длъжника са били изплатени и самия той е депозирал Вноска бележка за сумата от 475 лева от 31.08.2023 година за тази цел, няма пречка изп.производство да бъде прекратено, т.к. вече е бил и извършен въвода във владение. Приема, че всички останали разноски са останали недоказани и не следва да се заплащат от нея. Моли съдът да постанови решение, с което задължава ЧСИ да прекрати производство и да приеме, че всички задължения по него са вече платени от Длъжника.

В отговор на въззивната жалба, Взискателя по делото, в лицето на Н.

Н., чрез адв. Б., намира, че жалбата се явява неоснователна; че разноските генерирани в процеса се дължат на неизправно поведение от страна на Длъжника и че преди производството да бъде прекратено те следва да бъдат заплатени в полза на Взискателя, т.к. са били извършени.

От мотивите на ЧСИ Станев става ясно, че намира жалбата за неоснователна, като излага и правни аргументи в тази насока.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано под № 1419/2023 година, по описа на ЧСИ Станев по молба на Взискателя Н. Б. Н. по извършване на 1

Въвод във владение в ПИ, находящ се в село Близнаци, община Аврен, област Варненска.

Не е спорно, че Длъжника е получил ПДИ на 04.07.2023 година, както не е спорно също така и, че е бил извършен Въвод във владение на 25.07.2023 година. За целта е била използвана и услугата на Ключар погасил, за което се представя и Разходен документ за сумата от 150 лева /вж.л.51/.

Наред с горното по искане на Длъжника адв.хонорар на Взискателя е бил определен за сумата от 400 /четиристотин/ лева.

Виждането на съда е следното:

В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на Длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс , съгласно който текст държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона з а частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Доводите на жалбоподателя, че след като е заплатил задължението си, което по негови сметки възлиза на сумата от 475 лева не дължи такси и разноски, не се споделя от закона и от съда. Изпълнителния процес може да приключи едва след заплащането и на дължимите такси и разноски.

По отношение на задължението за ползване на ключарска услуга – видно е от материалите по делото, че същото е в размер на 150 лева. Прави впечатление, че ключарската услуга е била ползвана именно защото Длъжника не се е явил на Въвода във владение, не е оказал съдействие и това е наложило ползването на специализирана помощ. В последна сметка, тази сума – 150 лева е заплатена от Взискателя, в рамките на изпълнителното производство и за тази цел той е представил доказателство.

Ето защо тя се дължи от Длъжника и самото производство не може да бъде приключено без да е заплатена.

Оспорва се още и адв. хонорар, като е видно, че същия е бил определен за сумата от 400 /четиристотин/ лева. Съобразно чл.10 т.1 от НМАВ само процесуалното представителство е в размер на 200 лева, а извършените 2 действия по Въвод в имота са правилно определени на допълнително от още 200 лева, или общо от 400 лева. Без да бъдат заплатени тези суми няма как изпълнителния процес да приключи, още повече изпълнението е било спряно и с Определение на ВКС.

При тези данни, ВОС намира, че жабата не съдържа годни основания и редно да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 02008 от 24.01.2014 година на П. Г. А., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 да прекрати изпълнителното производство по дело № 1419/2023 година и да намали размера на разноските.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3