Решение № 2077 от 26.08.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2077

Кърджали, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700311 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.44, ал.1 и чл.40, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Н. Е./N. E., с [ЕГН], гражданин на [държава], роден на [дата], притежаващ Разрешение за пребиваване №[рег. номер], издадено от МВР - София, валидно до 17.07.2028 год., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез адвокат Д. Е. И., член на *** адвокатска колегия, против Заповед Peг.№292з-1163 от 28.04.2026 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на жалбоподателя Н. Е., на основание чл.44, ал.1 във вр. с 40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. България“ и на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок за доброволно напускане на страната - 15 дни.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок, на основание чл.46, ал.1 от ЗЧРБ, обжалва посочената заповед, като счита същата за незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за това, като най-напред твърди, че във връчената му Заповед Рeг.№292з-1163 от 28.04.2026 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, липсват последните символи на всеки един от редовете в дясната част на текста, т.е. липсва част от текста на всяка от страниците и освен че понякога се губи смисъла, в някои случаи липсата на текст представлява липса на точните разпоредби от закона, които административния орган твърди, че са нарушени от доверителя ми. Сочи, че конкретни примери могат да се видят на стр.1, ред 16 („обстоятелството по чл.40, ал.1, т....“); стр.1, ред 27 („съгласно чл.4...“); стр.3, ред 9 („съгласно чл.25, ал.“); стр.3, ред 12 („Съгласно чл.2...“); стр.3, ред 17 („въз основа на виза по чл.9а, ал.2, т.3 и ....“); стр.3, ред 39 („семейство на чужденец по чл.25, ал. ...“); стр.4, ред 41 („на основание чл.40, ал.1, т....“). Сочи също, че на стр.5, в т.2 от диспозитива на акта е посочено, че на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, на жалбоподателя е определен срок за напускане на страната „1 дни“, а цитираната разпоредба гласи следното: „В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане.“. Твърди се, че в резултат на горепосоченото, жалбоподателят бил в невъзможност да установи кои точно разпоредби на действащото законодателство са нарушени от негова страна, което го възпрепятства да упражни пълноценно правото си на защита и е налице напълно неясно волеизявление на административния орган (неразбираем диспозитив и липса на мотиви), което представлява съществен порок. Сочи се ,че съгласно АПК, ако административният акт е неясен и не позволява да се разбере действителната воля на органа, той е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда.

На следващо място в жалбата се твърди, че в обстоятелствената част на процесната заповед, административният орган не е посочил на какво основание е преценил, че жалбоподателят не принадлежи към категорията на уязвимите лица и че органът не е събрал достатъчно доказателства и не е извършил задълбочена справка преди да достигне до своите изводи, че той не попада в кръга на уязвимите лица. Твърди се, че в случая, възрастта и здравословните проблеми, които имал жалбоподателя, са били причина да не може да пребивава на територията на Република България. Излага се довод, че административният орган е бил длъжен да съблюдава законовите си задължения и ако има нарушения, да ги констатира и да предприеме действия, както и че самото бездействие на административния орган може да се квалифицира като процесуално нарушение, водещо до лишаване от адекватна защита и реализиране на законово право, от страна на жалбоподателя.

На следващо място, в жалбата се твърди, че в оспорената заповед не е описана фактическата обстановка и предвид кои обстоятелства е приложена принудителна административна мярка, както и че липсват посочени доказателствата, въз основа на които са установени фактите, като бланкетно били цитирани и правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Според изложеното в жалбата, процесната заповед не съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити, както и са допуснати груби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита. Твърди се също, че не са изпълнени и изискванията на чл.44, ал. 2 от ЗЧРБ, като при налагане на ПАМ административният орган не е извършил анализ на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба и че изложеното в процесната заповед тълкуване на цитираните правни норми по никакъв начин не ограничава възможността на чужденеца, получил разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България, да отсъства от страната.

С оглед на изложеното, жалбоподателят счита, че не са налице материалноправните предпоставки за налагането на процесната принудителна административна мярка, както и че при прилагането й, в нарушение на чл.35 от АПК, административният орган не е взел предвид относимите към случая факти и обстоятелства и следователно, допуснатото съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл.35 от АПК е довело до неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят моли, след като съдът разгледа настоящата жалба, да отмени изцяло Заповед Рeг.№292з-1163 от 28.04.2026 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с произтичащите от това правни последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Е./N. E. – гражданин на [държава], с [ЛНЧ], постоянно пребиваващ чужденец в Република България, с постоянен адрес в страната - [населено място], [община], [област], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк. М. П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Счита, че атакуваният административен акт е законосъобразен и че са налице материалноправните предпоставки за издаването му, а освен това, актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, както и с предвиденото съдържание и мотиви. Сочи, че не са допуснати процесуални нарушения, в това число - посочени са правни и фактически основания и същият е съобразен и с целта на закона, поради което моли съда да го потвърди, а жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (!?! – присъждане на адвокатско възнаграждение въобще не се претендира от жалбоподателя, а освен това, по делото няма и никакви доказателства такова да е било заплатено от него).

В съдебно заседание представям и писмени бележки с изложени по-подробни съображения относно законосъобразността на административния акт.

Административен съд - Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЧРБ, заповедите за налагане на принудителни административни мерки, т.е. заповедите по чл.44, ал.1 от с.з., каквато е и процесната заповед, могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че тези заповеди подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България”, по отношение на жалбоподателя Н. Е./N. E., видно от оформената към нея разписка/л.30/, му е връчена на датата 18.05.2026 год., с изписан текст: „Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея“, срещу подпис и в присъствието на заклет преводач, който също се е подписал.

Жалбата против Заповед №292з-1163 от 28.04.2026 год. за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, естествено, не е подадена по предвидения в АПК ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а е депозирана направо в Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№1950 на 29.05.2026 год., видно от положения върху жалбата и попълнен щемпел/л.2/. От горното следва, че жалбата е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след съобщаването на заповедта, т.е. спазен е предвидения 14/четиринадесет/-дневен срок за обжалването й. Жалбата, освен това, е подадена от лице - адресат на индивидуалният административен акт, чрез пълномощник – правоспособен адвокат и за което лице, този ИАА поражда неблагоприятни правни последици, т.е. в този смисъл пряко засяга негови законни права и интереси, като същата е подадена и в предвидената писмена форма и с изискуемото се съдържание, макар и не по предвидения в закона ред, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административният съд, след като извърши анализ и преценка на писмените и гласните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспорената в настоящото производство Заповед №292з-1163 от 28.04.2026 год. за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България”, издадена от директора на ОДМВР - град Кърджали/л.26-л.30/, на основание чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на Н. Е./N. E., гражданин на [държава], роден на [дата], [ЛНЧ], [ЕГН], паспорт №[рег. номер], постоянно пребиваващ чужденец в Р. България, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ и на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, му е определен срок за напускане на страната - 15 дни.

В мотивите към заповедта е посочено, че в група „Миграция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали е постъпило заявление с Вх.№40/27.02.2026 год., за издаване на удостоверителен документ, от E. N./Е. Н., гражданин на [държава], роден на [дата] в Република България, [ЛНЧ], [ЕГН], паспорт [рег. номер], постоянно пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ/л.61/.

Посочено е също, че по повод подаденото заявление за издаване на удостоверителен документ, е направена справка в АИС на МВР от 27.02.2026 год./л.59/, от които е установено обстоятелството по чл.40, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България, а именно - че в едногодишен срок от получаване на разрешението за пребиваване *** гражданин не се е установил и не пребивава на територията на страната, което е предпоставка за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“. Отразено е, че E. N./Е. Н. има разрешено постоянно пребиваване в Република България от 27.02.2023 год., на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ (чужденци, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната), но към момента не се е установил трайно в Република България и не пребивава на територията на страната.