Определение № 1475 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 04.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Величка Борилова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501352 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Н. А. И. срещу Определение № 200 от 14.01.2025 г., постановено по търг.д. № 222/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, в частта, с която съдът е прекратил производството по делото по предявените от И. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД десет инцидентни установителни искове, както следва:

1. Иск за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г., сключен между ОББ АД и ответника, поради противоречието му със закона /чл.430, ал. 1 и 3 от ТЗ, чл.58, ал.2 от ЗКИ/, поради нарушаване на добрите нрави, поради наличието на множество неравноправни клаузи в тях, съществени за сключването му, както и поради липсата на съгласие по съществени условия на договора, като всяко едно от основанията за нищожност е предявено при условията на евентуалност.

2. Иск за признаване за установено, че конкретни клаузи от Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007г., сключен между ОББ АД и ответника са неравноправни, а именно клаузите на чл.5, ал.1, чл.5, ал.3, чл.6, ал.2, чл.7, ал.3, чл.7, ал.4, чл.8, ал.6, чл.12, ал.1, изр.1 и изр.2, чл.14, ал.2, чл.15, ал.2, ал.3, изр.1, 2 и 3, чл.17, ал.2 и чл.18, чл.19, чл.20 и чл.

1

22, ал.2.

3. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 1 от 10.11.2009 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.2 от Допълнително споразумение от 10.11.2009 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г. е неравноправна.

4. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 1А от 27.10.2011 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.2 от Допълнително споразумение от 27.10.2011 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12,2007г. е неравноправна.

5. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че клаузите на чл.чл.1, 3, 4, изр.3, 4 и 5, чл.5, чл.7 и чл.10 от Допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г. са неравноправни.

6. Иск за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г., сключен между ОББ АД и ответника, поради противоречието му със закона /чл.430, ал.1 и 3 от ТЗ, чл.58, ал.2 от ЗКИ/, поради нарушаване на добрите нрави, поради наличието на множество неравноправни клаузи в тях, съществени за сключването му, както и поради липсата на съгласие по съществени условия на договора, като всяко едно от основанията за нищожност е предявено при условията на евентуалност.

7. Иск за признаване за установено, че конкретни клаузи от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г., сключен между ОББ АД и ответника са неравноправни, а именно: клаузите на чл.5, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2, чл.7, ал.3 и ал.4, чл.8, ал.6, чл.12, ал.1, изр.1 и изр.2, чл.14, ал.2, чл.15, ал.2, ал.3, изр.1, 2 и 3, чл.17, ал.2 и чл.18, чл.19, чл.20 и чл.22, ал.2.

2

8. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 1 от 10.11.2009 г. към Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.2 от Допълнително споразумение от 10.11.2009 г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г. е неравноправна.

9. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 1А от 27.10.2011 г. към Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД.

10. Иск за признаване за установено, че Допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. към Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г., сключен между ОББ АД и ответника е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, че клаузите на чл.чл.1, 3, 4, 5, 7 и 10 от Допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. към Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 25.03.2008 г. са неравноправни.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 24.04.2025 г., а частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 29.04.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна, чрез процесуален представител адвокат С. Н. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.204 от първоинстанционното дело.

Жалбоподателят е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса с Определение № 671/13.12.2024 г. на първоинстанционния съд.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част по съображения подробно изложени в частната жалба.

Твърди се и противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС и СЕС подробно посочена в жалбата.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор е постъпил от ответната по 3 жалбата страна-ответникът по предявените установителни искове „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт Л. с надлежно учредена представителна власт по делото. Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по подробните съображения изложени в отговора.

От фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с искова претенция на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. А. И., с която са предявени осъдителни искове за суми, произтичащи от договор за цесия от 24.03.2024 г. и Приложение № 1А, ведно с конкретен договор за цесия от 04.04.2023 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер, по силата на който Банката е прехвърлила на ищеца вземанията си срещу ответника И. по два договора за предоставяне на ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и 25.03.2008 г.

В срока за отговор ответникът И. е предявил срещу ищеца десет инцидентни установителни искове, в условията на евентуалност, за установяване и прогласяване нищожността на договорите за предоставяне на ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и 25.03.2008 г., на допълнителните споразумения към всеки един от тях, както и на конкретни клаузи от договорите и споразуменията.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така предявените инцидентни установителни искове са недопустими, тъй като са били предмет на влезлите в сила съдебни решения по т.д.№ 107/2017 г. на СОС, Решение № 170/03.12.2019 г., в.гр.д.№ 970/2020 г. на САС, Решение № 10115/01.02.2021 г. и по гр.д.№ 2608/2021 г. на ВКС, Определение № 60758/24.11.2021 г., както и по т.д. № 128/2017 г. на СОС, Решение № 178/11.12.2019 г. по в.гр.д.№ 968/2020 г. на САС. Приел, че по посочените съдебни дела са разгледани направените от И. възражения за нищожност на процесните два договора за кредит и на допълнителните споразумения към тях, както и възраженията за неравноправност на клаузи от процесните договори, като съдът е посочил, че служебно е проверил действителността на клаузите от процесните договори. Приел, че по фактите касаещи валидността на процесните два договора за кредит или на клаузи от тях е налице влязло в 4 законна сила съдебно решение и е преклудирана възможността тези възражения да се правят в настоящото съдебно производство, предвид забраната на чл.299 от ГПК.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Съобразно практиката на ВКС и СЕС, на която се е позовал и частния жалбоподател (практиката на СЕС е обобщена в Решение № 491/23.07.2024 г., гр.д.№ 1767/2023 г., ВКС, ІV ГО), националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, трябва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Прието е, че правото на ЕС не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи.

С решението от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на сила на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение да провери неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя – след изтичането на срока за подаване на възражение – да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок. В същия смисъл и решението от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, с което СЕС е постановил следното: чл. 7, § 1 от Директива 5

93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи.

С оглед горната съдебна практика съдът следва да извърши проверка дали с влезлите в сила съдебни решения, с които са присъдени части от дължимите по двата процесни договора суми, съдът е извършил проверка в горния смисъл.

По отношение на договора ремонт/реконструкция от 21.12.2007 г. за предоставяне на кредит за

В случая с влязло в сила решение № 170/03.12.2019 г., т.д. № 107/2017 г. по описа на СОС, ТО, ІV състав, Решение № 10115/01.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 970/2020 г., не допуснато до касационен контрол с Определение № 60758/24.11.2021 г., гр.д. № 2608/2021 г. на ВКС, IV ГО, Апелативен съд – София, 2 състав като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено съществуването на вземанията на „Обединена Българска Банка“ АД срещу Н. А. И. по договор за ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и допълнителни споразумения към него, до следните размери, а именно: сумата от 5464,11 лв. главница по кредита, формирана от 54 падежирали и непогасени вноски, дължими за периода 25.04.2015 г. - 26.09.2019 г., с падеж на вноските 25-то число на текущия месец, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 10.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 9 410,19 лв. - договорна лихва за периода от 25.04.2015г. до 08.03.2016 г., както и сумата от 1 344,21 лв. - наказателна лихва за периода от 25.04.2015г. до 08.03.2016 г. С решението исковете за 6 разликата до пълните претендирани размери са отхвърлени, както са отхвърлени и предявените инцидентни установителни искове за установяване, че погасителните планове към договора за ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и трите допълнителни споразумения към него, са неистински /неавтентични/ документи.