Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 29.04.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 372/2023
Вид
Решение № 140
Подписан
29.04.2024
В сила
19.09.2025
Състав
Огнян Христов Гълъбов

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233 ал.1 изр.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Димитровград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100372 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.233 от ЗЗД- за дължимо от наемател обезщетение за вреди, причинени през време на ползуването на наетата вещ.

Ищецът З. П. З. твърди в искова молба, че през м.април 2021г. отдала под наем заведение, което притежавала, находящо се на Неделен автомобилен пазар в Димитровград.

Заведението представлявало дървена конструкция с прозорци и врата от алуминиева дограма и стъклопакет. Предназначението му било в пазарни дни да се продават различни храни и напитки. Ищецът закупила обекта няколко години по-рано от неговия собственик, като била направила подобрения в него. За ползването му заплащала наем на община Димитровград. Заведението било обзаведено с всякаква необходима за функционирането му техника, електрифицирано и подвързано към ВиК. Същото било отдадено под наем на ответника Б. П. П., с когото сключили договор за наем, като търговския обект бил изцяло оборудван. Месечната наемна цена, която ответникът трябвало да й заплаща, била в размер на 120 лева. Посочва, че на 26.02.2023г. по телефона й се обадил неин близък като я уведомил, че същия ден заведението й се запалило и изцяло изгоряло. По това време ищецът се намирала в Германия и нямала възможност да провери какво точно се е случило. След една седмица се прибрала в България, като провела разговор с наемателя. Същият се опитал да я убеди, че заведението е запалено умишлено от некоректна конкуренция. Поддържа ,че сигнала за пожара бил подаден в 15.04 часа на 26.02.2023г.-неделя, като обектът работел до скоро преди това. По това време в района имало още доста хора. От проведен разговор със служител на Пожарна служба-Димитровград, ищецът разбрала, че екипа, посетил произшествието нямал и най-малки подозрения за умишлен палеж, поради което не била уведомена полицията. Когато загасили остатъците от заведението, пожарникарите установили тлеещи въглени в печка на твърдо гориво. Освен цялото погинало заведение, в 1 него били предоставени за ползване и унищожени след пожара следните вещи: кафе машина на стойност 300 лева, 9бр.маси на обща стойност 405 лева, 36бр.столове на обща стойност 900 лева, витрина на стойност 200 лева, 2бр.котлони на обща стойност 60 лева, скара на стойност 250 лева, фритюрник на стойност 70 лева. Стойността на цялата унищожена постройка била 12000 лева. Общата стойност на всички погинали в пожара вещи и търговския обект била 14185 лева. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника в качеството на наемател на заведение на Неделен автопазар в Димитровград, да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в следствие на погиналата от пожара наета вещ в размер на 14185 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Б. П. П. представя отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявения иск е неоснователен. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени конкретно фактите и обстоятелствата, от които ищцата черпи правата си. Не бил индивидуализиран обекта, за който ищеца твърди, че е нейна собственост и била отдала под наем на ответника. Не се установявало, че ищецът действително е бил собственик на процесното заведение, както и на вещите, за които твърди, че са погинали в него при пожара. Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника са съществували наемни правоотношения, тъй като в представения договор за наем на заведение нямало посочена дата на сключване, срок на действие на договора, нито индивидуализация на обекта, който се отдава под наем. Оспорва твърдението и че на ответника са били дадени под наем и движимите вещи, тъй като в наемния договор те не били отразени като обект на наемното правоотношение. Алтернативно, оспорва размера на посочената в исковата молба стойност на описаните погинали вещи. Заявява, че действията на ответника не са довели до пожар в обекта, като нямало основание за ангажиране на неговата отговорност. Счита, че представеното Удостоверение от РСПБЗН-Димитровград не давало информация за причините и начина на възникване на пожара. Моли съдът да отхвърли така предявения против него иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното от ищеца Заявление вх.№20/01.12.2017г., същото е подадено на 24.11.2017г. от З. П. В. до директора на ОП“СПИОПТ“-Димитровград, като с него се иска да й бъде предоставена маса №15, сектор П-3 за упражняване на търговска дейност. Със Заявление вх.№62/09.03.2023г. З. П. З. е уведомила директора на ОП“СПИОПТ“Димитровград, че освобождава обект №ПЗ№15, с площ от 32 кв.м., считано от 09.03.2023г., тъй като заведението е изгоряло.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем на заведение на неделен пазар е, че същия е сключен между ищеца З. П. З., в качеството на наемодател, и ответника Б. П. П., в качеството на наемател. Съгласно предмета на договора, наемодателя предоставял под наем на наемателя заведение за хранене, намиращо се на Автопазар Димитровград за неопределен период от време. Наемателят се задължил да поддържа имота 2 в добро състояние за ползване; да заплаща разходите за ел.енергия, вода и наем; да заплаща на наемодателя наемната цена за съответния месец; след прекратяване на договора да предаде имота в първоначалното му състояние и без задължения. В договорът не е посочена дата на сключване, както и размер на дължимия наем. Същият е подписан от ищеца и ответника.

Съгласно Удостоверение рег.№745500-33/08.03.2023г., издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Димитровград, на 26.02.2023г. в 15.04 часа в РСПБЗН-Димитровград е съобщено за пожар в заведение – дървена постройка на Неделен пазар. Екипи на РСПБЗН-Димитровград са ликвидирали пожара за времето от 15.10 часа до 16.50 часа на 26.02.2023г. При пожара напълно било унищожено заведение- дървена постройка с адрес П 3-№15 на Неделен пазар Димитровград. Удостоверението е издадено на ищеца З. П. З..

Съгласно представено извлечение за периода от 01.09.2021г. до 26.06.2023г., издадено от „Банка ДСК“ЕАД, клон Димитровград, от 29.12.2021г. до 06.03.2023г. по сметка на З. П. З. Б. П. П. е превел общо сумата от 2040 лева, като с нея е заплащал наем за заведение за периода от месец ноември 2021г. до м.февруари 2023г.

От изисканата в хода на производство Справка от РС“ПБЗН“-Димитровград и приложените към нея справка и статистически лист за произшествие се установява, че пожарът е възникнал на 26.02.2023г. в заведение дървена постройка, обект намиращ се на автопазар в Димитровград, като съобщението за него е получено в 15.04 часа.

Предполагаема причина за възникване на произшествието е неправилно ползване на отоплителни уреди. Унищожени са сграда с разгърната площ от 80 кв.м.бяла, черна и комп.техника, до.имущество /дрехи, малоценни уреди, хранителни продукти и др./ Мястото на първоначалното запалване е било в зоната около печката. Причинител на пожара е нагревателен уред на твърдо гориво. Установено е наличие на жар в печката, прегорели димоотводни тръби и силен южен вятър, което е предпоставка за възникване на пожара.

Вероятната причитна за възникването му е неправилно ползване на отоплителни уреди.

Пожарът е бил ликвидиран в 16.50 часа.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит свидетелите К. Д. Д., А. П. П., В.Ж.К. и П.Б. П..

Според показанията на свид.Д., тя участвала в създаването на заведението, като в последствие през 2012г. или 2013г. то било продадено на ищеца З. З.. По-късно ищеца разширил заведението и го затворил с дограма и дърво, като имало между 8 и 9 маси, където хората консумирали храна. В заведението имало барплот, кухня и рафтове. Площта в заведението и кухнята била около 50 кв.м.Отпред ищецът изградила козирка. Предполага, че имало алуминиева дограма на прозорците отпред, като всичко друго било дърво. Виждала ,че има алуминиева дограма, там където ищеца заградила съществуващия от по-рано страничен навес. Подът бил направен с цимент.

От показанията на свид.П. се установява, че той работи като пожарникар и в тази връзка участвал в гасенето на пожара в процесното заведение. При пристигане на 3 местопроизщшествието почти половината заведение било изгоряло. Имало много силен вятър. Според него, пожарът бил тръгнал от печката на твърдо гориво, като в нея имало още жар. Печката била запазена като вещ. Имало още 2-3 хладилника и хладилна витрина, които били обгорели. Поддържа, че причина за пожара била небрежност прпи боравене с отоплителни уреди.

От своя страна свид.К. посочва ,че всяка неделя бил на пазара и знаел за ремонтите, които ищеца била направила в заведението. Тя сложила дограма и разширила заведението.

Имало кръгли маси с железни крака и пластмасови плотове. Вратата била от алуминиева дограма. Имало скари „Тефал“ и автоматична кафемашина „Саеко“. Имало и витрина за безалкохолни напитки /неелектрическа/. Наред с това в заведението имало фритюрник, както и два котлона „Тефал“. Свидетелят познавал хората на които З. отдала заведението под наем, като с тях бил в добри отношения. Твърди ,че всички уреди и вещи в заведението били купувани от ищеца, като наемателя не бил слагал свои неща вътре.

Според показанията на свид.П.- баща на ответника, заведението на пазара било наето преди 4 или 4,5 години, а договора за наем сключили около Нова година на 2022г.

Договорът бил сключен между страните по делото. Когато започнали работа в заведението то било буквално пред падане. В него имало 20 стола и 4 маси, една нефункционираща скара, стар неработещ хладилник и една кафемашина, която била отдадена под наем от хората, които зареждали с кафе. Поради това наемателят си закупил цялото оборудване за обекта. Закупила професионална газова скара, хладилник, фризер, миялна машина, две кафемашини, дюнер машина, хот-дог машина. Уреди с марка „Тефал“ нямало. Котлоните били газови, като се работело на тях със сачове. Фритюрник нямало, а те ползвали тенджера с олио върху газовия котлон. Отделно с9е наложило да закупят маси и столове, тъй като оставените им били негодни за употреба.В деня на пожара в заведението работел свидетеля, заедно с Б. Д. и тъща му. Приключили работа около 12.30 часа, като прибрали всичко и си тръгнали. Имали печка на твърдо гориво, която ползвали. Преди да приключат работа и да имало някаква угарка в нея тя била слаба. По късно същия ден, около 14.30 часа, свидетелят отново минал през заведението, за да вземе една газова бутилка, като в него нямало проблеми. Според свидетелят, печката имала отпред стъкло, което трябвало да се пръсне, ако пожарникарите били го напръскали с вода. Печката обаче си била цяла, а кюнецът като комин си стоял. Стената зад печката била запазена. Силният пожар бил от другата страна на заведението. За възникналия пожар още същата вечер уведомил по телефона собственика на заведението З. З.. Наемът на собственика плащали чрез Изипей или по банков път. Твърди ,че заведението не било оградено с алуминиева дограма и стъклопакет, а имало дървени рамки със заковани стъкла. Свидетелят подменил почти всички стъкла в обекта.

По искане на страните, за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-оценителна експертиза и на пожаротехническа експертиза.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, пазарната стойност на процесната постройка е 18200 лева, а стойността на описаните от ищеца вещи: кафе машина „Саеко“ е 140 лева, 9бр.маси- 170 лева, 36бр.столове- 480 лева, витрина не електрическа4 110 лева, 2бр.котлони- 30 лева, скара- 100 лева и фритюрник „Тефал“ 70 лева или общо 1100 лева. В устния си доклад в проведеното на 27.02.2024г. съдебно заседание вещото лице заявява, че не е виждала вещите, които е оценила. Нямала яснота за състоянието на движимите вещи към момента на пожара.