Решение № 18 от 20.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600330 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК .

Образувано е по искане от адв. П. Д. защитник на осъдения П. И. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 531/2024г. на Плевенски районен съд, отмяна на постановената присъда и при условията на алтернативност или постановявяне на оправдателна присъда, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният или първия съд от стадия на съдебното заседание.

В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретиката в искането може да се сведе до оспорване авторството на деянието, като се твърди, че не са събрани безспорни доказателства за осъдителна присъда, липса на мотиви и несъобразяване на съда с наличните смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимият е реабилитиран към датата на деянието, не са взети предвид и 1 индивидуалните му характеристики.

В съдебно заседание осъденият П. П. се явява лично и със защитника си – адв. Д. и поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВТАП дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложеното в молбата за възобновяване и материалите по НОХД 531/2024г. на РС гр.

Плевен и тези по ВНОХД 492/2024 на ОС Плевен, намира за установено следното:

Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК – на 22.10.2024г. при влязъл в сила съдебен акт на 02.10.2024г., от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С Присъда № 89/07.06.2024г. постановена по НОХД № 531/2024г., състав на Районен съд Плевен е признал П. И. П. за виновен това, че на 25.11.2023 г. в гр. Плевен е управлявал МПС – електрическа триколка без регистрационни табели, нерегистрирана по съответния ред, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние; служил си е с табела с надпис TAIGARA която не била издадена от съответните органи; отказал е проверка за наличие наркотични вещества в кръвта, съгласно установения ред, предвиден в Наредба № 1/1907.2017г. след като бил наказван по административен ред за същото деяние, както и че държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – 0,062гр. коноп със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 16,39% съставляващи престъпления по чл. 343б ал.6, по чл. 343в ал.2, по чл. 345 ал.1 и по чл. 345 ал.2 и по чл. 354а ал.5 вр ал.3 от НК. За посочените деяния му били наложени следните наказания: За деянието по чл. 343б ал.6 от НК – наказание пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000лв.; за деянието по чл. 343в ал.2 от НК – две години лишаване от свобода и глоба в размер на 850лв.; за деянието по чл. 345ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от осем месеца; за деянието по чл. 345 ал.2 от НК – осем месеца лишаване от свобода 2 и за деянието по чл. 354а ал.5 от НК – глоба в размер на 600лв.

На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание измежду така наложените в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 850лв. На основание чл. 23 ал.3 от НК към това наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 600лв.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Присъдил е разноски по делото.

По жалба на защитника на подсъдимия срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 492/2024 г. по описа на ОС - Плевен. С Решение № 277/02.10.2024 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от там и на материалния закон са били предмет на извършената въззивна проверка, като в решението на съда им е даден отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав на ВТАС.

Централният въпрос от значение за съставомерността на всяко от деянията е бил правилно разрешен от съдилищата. Както първата, така и въззивната инстанция подробно са обсъдили възраженията на защитата за допуснати нарушения.

Не са допуснати и претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.

Още първата инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да събере доказателства както в подкрепа на всяко от обвиненията, така и ангажираните от него за оневиняването му/ уважени са болшинството от исканията на защитата/, които са били обсъдени обективно, според действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била постигната обективната истина по делото. Правомощие да установяват фактите по делото е дадено на двете инстанции и те са го изпълнили съобразно изискванията на НПК. Показанията на свидетелите по делото са обсъдени обстойно от съдилищата по фактите. Те са анализирани по отделно и в тяхната съвкупност.

Съдилищата са констатирали в тях логическа обвързаност, последователност и непротиворечивост. Въз основа на тях безпротиворечиво е установено, че осъденият е бил спрян за проверка управлявайки МПС – триколка и не е представил свидетелство за регистрация на управляваното от него ППС.

3

Управляваното превозно средство нямало регистрационна табела, имало закрепена табела в задната част с надпис TAIGARA, която не била издадена от съответните органи. Установено било, че П. управлява без свидетелство за управление на МПС, тъй като е бил лишен от правоуправление по административен ред. Поискали съдействие за извършване на тест за употреба на алкохол и наркотични вещества. При пристигнал втори екип, осъденият направил тест за алкохол, но отказал да му бъде извършена проба за наркотични вещества. Непосредствено преди да бъде спрян за проверка, осъденото лице П. пушил цигара, която хвърлил. При въпрос каква е цигарата, самият П. отговорил на проверяващите, че е марихуана за негово лично ползване и я предал доброволно с протокол. Всички тези обстоятелства съдилищата са извели не само от анализа на свидетелските показания, но и от анализа на обясненията на подсъдимия, които също са били подробно обсъдени и изключени в съвсем малка част. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимият са обсъдени и в съвкупност с установеното от назначената автотехническа експертиза, според която електрическата триколка TELSTAR подлежи на регистрация, тъй като попада в категория МПС триколесен мотопед за превоз на пътници. Изведен от съдилищата е законосъобразно извод, че триколката не може да бъде приета за индивидуално електрическо превозно средство, тъй като собствената му маса е над установеното от закона 50кг. В тази връзка исканията на защитата за допълнителна експертиза във връзка с установяване на обстоятелството дали триколката представлява МПС и дали следва да бъде регистрирана също са удовлетворени от съда и от тях безспорно е установено, че електрическата триколка развива скорост 27км/ч., и че тежи 150кг. На всички възражения в тази насока съдилищата са дали мотивиран отговор, като са се базирали и на изискани справки за регистрация на други електрически триколки, на разпита допълнително на свидетеля Чобанов, чиито показания са коментирани и са от съществено значение във връзка с наличието на субективна страна за деянието по чл. 345 ал.2 от НК

Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия са анализирани и в съвкупност с назначената и приета физико-химическа експертиза, която установява, че растителната маса в цигарата, хвърлена от П. представлява коноп/марихуана/ 0,062гр. със съдържание на тетрахидроканабинов 16,39%.

Гласните доказателства са съобразени изцяло с приобщените писмените 4 такива – установеното с НП № 23-1771-000768/07.07.2023г., влязло в сила на 17.11.2023г., че П. е бил наказана по административен ред за управление без съответната правоспособност; установеното и с

НП

23-0938002185/07.07.2023г.- също влязло в законна сила на 17.11.2023г. , за наказване по административен ред на П. за това, че отказал да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества в кръвта.

Ето защо посочената в искането липса на доказателствата при постановяване на съдебните актове не може да бъде възприета като основателна. По отношение на всички правно значими обстоятелства са събрани, проверени и подложени на анализ всички допустими и относими доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите изводи. Удовлетворени са исканията на защитата за събиране на доказателства, поради което съдилищата не могат да бъдат упрекнати, че са събирали само доказателства в полза на обвинението. В допълнение към това, събраната и обсъдена доказателствена съвкупност напълно позволява извеждане на стабилни фактически изводи, така че тези изводи не почиват на предположения.

Доколкото по принцип на възобновяване подлежи решението на въззивния съд, то следва да се отбележи, че към неговата дейност упреци не могат да бъдат отправени. Въззивният съд е изложил фактологията, която приема за установена. След което е направил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, а не се е задоволил единствено да изрази съгласие с изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд и направеният от него анализ на доказателствата. Подробно контролиращият съд е анализирал наличието на всички елементи от обективна и субективна страна на всяко едно от деянията, за които е повдигнато обвинение. Обсъдено е също дали първостепенния съд е дал отговор на всички възражения на защитата на осъдения. Освен констатацията, че такива са налице, въззивният съд и сам допълнително е изложил съображения по повод направените пред него възражения. С мотивите си въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да се приеме наличие на основанието по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

Доколкото проверката за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически 5 положения, то в тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че са осъществени както от обективна, така и от субективна страна съставите на посочените по- горе престъпления.

Настоящият състав не намира да е налице и основанието явна несправедливост на наложеното наказание. В искането за възобновяване общо са посочени обстоятелствата, които съдът не е отчел при определяне на наказанието – факта, че П. е реабилитиран. Не са посочени конкретно за всяко деяние неотчетени факти и обстоятелства. Внимателния прочит на двата атакувани съдебни акта сочи, че съдилищата не са подценили нито едно обстоятелство имащо значение за правилното определяне на обема от наказателна отговорност, който следва да понесе осъденото лице. Състава на районен съд Плевен е обсъдил за всяко деяние наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които е съобразил при определяне размера на наказанието. Взето е предвид доброто процесуално поведение на осъденото лице, както и обясненията, с които е признал приетата за установена фактология. Съобразен е и факта на настъпилата реабилитация. В този смисъл възражението на защитата е неоснователно. Всички обстоятелства са подробно обсъдени и от въззивния съд. В съдебният си акт съставът на съда изрично е посочил, че предишните осъждания на П. следва да се разглеждат единствено на фона на лоши характеристични данни и на фона на неговата обществена опасност, като я завишават. Ето защо настоящият състав не намира да са налице необсъдени от съдилищата значими за определяне на наказателната отговорност обстоятелства. Приложението на чл. 66 от НК е въпрос на преценка на съдилищата за всеки конкретен случай. Съдилищата са мотивирали необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанията с липсата на поправяне на осъденото лице, независимо от проявяваната към него снизходителност до този момент.