Решение № 214 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. П., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Въззивният съд е сезиран с жалба от И. Г. В., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20208870400070 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 и район на действие – Пазарджишки окръжен съд, чрез адв.И. Б. от АК-П., със съдебен адрес гр.П., ул.“И. В.“ № 8, ет.2, против отказа на ЧСИ Д. да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В жалбата се твърди, че за да откаже, ЧСИ е приел, че от момента на образуване до момента на предявяване на искането за прекратяване поради перемпция взискателят е бил активен и е искал да бъдат извършени изпълнителни действия през 2020 г., 2021 г. и през 2022 г. Жалбоподателят счита обаче, че не може да се приеме, че изпълнителни действия са извършвани, защото независимо от отправените искания, ЧСИ не бил предприел нищо за осъществяването им. Искането е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело да бъде отменен като неправилен.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ЧСИ който намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във 1 въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20208870400070 по описа на ЧСИ Д., е образувано на 24.02.2020 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 1252 от 2019 г. на РС- В. и изпълнителен лист, издаден на 09.01.2020 г. от РС- В. на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 1252 от 2019 г. на РС- В. и Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 1251 от 2019 г. на РС- В. и изпълнителен лист, издаден на 09.01.2020 г. от РС- В. на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 1251 от 2019 г. на РС- В. със страни:

„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 - взискател и длъжник И. Г.

В., ЕГН **********..

С разпореждане на ЧСИ от 16.03.2020 г. са извършени следните действия:

1/ наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изп. дело И. Г. В., ЕГН **********, получавано от „ВЕЛИ СПЕД“ ЕООД, ЕИК 205398318, до размера на дълга по делото.

2/ наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети на длъжника И. Г. В., ЕГН **********, открити в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, до размера на дълга по делото.

3/ наложен запор на следното МПС, собственост на длъжника по изп. дело И. Г. В., ЕГН **********, а именно:

-Мотопед, марка: „П.“, модел: „НРЖ“,рег. МРА **** М“.

4/ наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело И. Г. В., ЕГН **********, находящ се в гр. В., общ. В., обл. П..

На 21.05.2021 г. е депозирана е молба от взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, с искане за извършване на справка и налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и за извършване на справка за банкови сметки и налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Тази справка е извършена от ЧСИ, но не са открити данни за секвестируемо имущество.

2

На 05.04.2022 г. е депозирана нова молба от взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, с искане за извършване на справка в НАП и налагане на запори и възбрани върху установеното имущество на длъжника.

След извършване на справката ЧСИ отново не е открил данни за новооткрити банкови сметки спрямо които да бъде насочено принудителното изпълнение и да се наложи запор.

На 22.03.2023 г. е депозирана молба от длъжника по изп. дело И. Г. В. чрез адв. И. Б., с искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане на ЧСИ от 24.03.2023 г. е извършен отказ да се прекрати изпълнителното производство поради липса на процесуално и материално основание.

При тези данни въззивният съд намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

На съдебния състав е известна противоречивата практика на съдилищата по спорния въпрос от кога следва да се брои изтичането на 2годишната преклузивна давност по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – дали от момента на поискването да се извърши изпълнително действие или от момента на самото му извършване, но решаващият съдебен състав приема, че двугодишният преклузивен срок следва да се брои от датата на поискване от взискателя да бъде извършено валидно изпълнително действие.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност, а разпоредбата на чл. 115, б. "ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се отнася до производство пред съда. Без правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействието на последния не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било поискано да бъде извършено или е предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност или са изминали повече от две години, в които взискателят е бездействал и не е предприемал 3 никакви изпълнителни действия, за да настъпи перемпция. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС пък е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.

116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен 4 способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

Анализът на практиката на ВКС до този момент сочи, че е даден приоритет на активността на взискателя и за поддържане висящността на изпълнителното дело е от значение единствено и само фактът на предприемане на действия от негова страна, защото активната страна в изпълнителното производство е именно взискателят. Да се обвърже негативният резултат от поисканите от взискателя и предприети от съдебния изпълнител действия със санкцията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК би означавало взискателят да бъде лишен от възможността да реализира вземането си, макар и в един по-късен момент, независимо, че не е преустановил активността си по водене на изпълнителното дело и въпреки демонстрираното желание да получи изпълнение. От друга страна длъжникът пък би черпил права от собственото си неправомерно поведение и би бил толериран от закона да не плаща при наличието на законно закрепена възможност за това.

Въззивният съд споделя становището на голяма част от останалите съдилища в страната, че за начало на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се счита последното отправено до съдебния изпълнител от взискателя искане за предприемане на изпълнително действие без оглед на това дали то ще бъде изпълнено и дали ще бъде резултатно.

В конкретния случай от образуването на изпълнителното дело през 2020 г. до настоящия момент давността е прекъсвана от взискателя чрез подаване на молби за извършване на изпълнителни действия на 21.05.2021 г. и на 05.04.2022 г. и към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекъл двугодишен срок от последното поискано изпълнително действие, за да бъде прекратено изпълнителното дело порази перемпция.

Като е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело, ЧСИ Д. е 5 постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.03.2023 г., с което ЧСИ Д.Д., рег.

№ 887 и район на действие – Пазарджишки окръжен съд е отказал да прекрати изп.д. № 20208870400070.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6