Решение № 7055 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7055 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

М. В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100510998 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10998/2025 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №15374 от 08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав , изменено с определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав в частта за разноските ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че М. П. Б. дължи сумата от 211,68 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 1282,92 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №30830 от 17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС ,35 състав ;

-по въззивна жалба на П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №15374 от 08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав , изменено с определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав в частта за разноските ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че П. С. Б. дължи сумата от 70,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 427,63 лева представляваща 1 стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №30830 от 17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС ,35 състав ;

-и по частна жалба на М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София срещу определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав ; в частта , с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да се присъди по-нисък размер от 126,74 лева разноски за исковото производство пред СРС .

Въззивниците излагат във въззивните си жалби доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Считат , че по отношение на общите фактура не е приложим чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / , защото отчитането , изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е след предвидения 45-дневен срок за плащане . Липсва и надлежна покана до въззивниците по чл.84 ал.2 ЗЗД , както и не е издадена фактура по чл.32 ал.3 ОУ .

В частната си жалба М. П. Б. излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Счита , че разноските в полза на ищеца не са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете . Голяма част от задълженията са били погасени чрез плащане и затова исковете са отхвърлени т.е. ищецът не е трябвало да завежда исковете .

Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби и частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС.

Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД гр.София не взема становише по жалбите .

Въззивните жалби и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 16.08.2024 г, поради което въззивните жалби от 28.08.2024 г са подадени в срок . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС.

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя М. Б. на 08.06.2025 г , поради което частната жалба от 11.06.2025 г е подадена в срок .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за 2 забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин и визира настъпване на различни факти .

Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .

Налага се извод , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната част .

Определението по чл.248 ГПК е законосъобразно в обжалваната част . Правилно първоинстанционният съд е констатирал , че е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК , а не такова по чл.414а ГПК . Освен това е била представена разписка от „Изипей“ АД , в която не е извършено уточнение кои точно вземания се заплащат . Това е направено едва във възражението и могат да възникнат спорове с ищеца дали действително са погасени именно посочените от ответника вземания . Отделно самото плащане е извършено на 07.11.2023 г , а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.09.2023 г т.е. жалбоподателят е дал повод за образуване на съдебното производство . Същият трябва да понесе частта от разноските не само съобразно уважената част от исковете , но и тази , в която исковете за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение са били отхвърлени поради плащане .

Налага се изводът , че решението и определението по чл.248 ГПК на СРС трябва да се потвърдят в обжалваната част.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултски възнаграждения .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15374 от 08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав , изменено с определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав в частта за разноските ; в частта , с която е признато за установено по 3 искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че

М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата от 211,68 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 1282,92 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ;

П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 70,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 427,63 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №30830 от 17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС , 35 състав ; както и

М. П. Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 126,74 лева разноски за исковото производство пред СРС.

П. С. Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 42,25 лева разноски за исковото производство пред СРС

ПОТВЪРЖДАВА определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав ; в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София да се присъди по-нисък размер от 126,74 лева разноски за исковото производство пред СРС .

ОСЪЖДА всеки от М. П. Б. ЕГН ********** и П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София суми от по 200 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис” ЕООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4