Решение № 85 от 18.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Стара Загора, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500673 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. В. от гр.С.З. против Решение № 260001 от 17.07.2024г. постановено по гр.дело № 2073/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е извършена делба на допуснатия с влязло в сила решение по първата фаза на делбата недвижим имот. Във въззивната жалба се сочи, че решението се състои от две части: одобряване на план скица, оценка и възлагане на новообразуваните имоти.

Посочва се, че незаконосъобразно е одобрена план-скица за 2024г., тъй като производството е започнало със скица от 2018г. на ОГГК С.З., която е била одобрена от ВАС и незаконосъобразно съдът при висящо производство е разпоредил изработването на нова план-скица от 2024г.

Сочи се, че на скицата няма съвпадение на имотни и регулационни граници, което води до несъответствие на реално получените дялове с вещните права, което измества и новопроектираната регулационна линия върху сградата.

Сменено е предназначението и местоположението на сградата, което не е предмет на делото, а освен това и се твърди, че оценката е неправилна.

Взема се подробно становище по наведените оплаквания.

Моли съда да отмени решението и в двете му части и да върне делото за приемане на план скица, която отговаря на фактическото положение и нова оценка съобразно фактическото положение в имота, както го изисква закона 1 или да реши делото по същество.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна Б. Т. Д. и М. М. К., чрез адв.М. Г. от АК Стара Загора, в който оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна. Считат, че постановеното от първоинстанционнитят съд решение, с което е извършена делбата на процесния имот е правилно.При постановяването му съдът не е допуснал процесуални нарушения и изложените правни и фактически изводи са направени при правилна преценка на събраните във втората фаза на делбата доказателства. Излага подробни съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно.

Претендират присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивникът Д. Т. В., редовно и своевременно призован, явява се лично същият въззивник, който моли въззивния съд да уважи въззивната му жалба и да отмени първоинстанционното съдебно Решение в обжалваните му части, с което първоинстанционния съд е разделил на два самостоятелни имота процесния недвижим имот – само процесния УПИ – ДВОРНО МЯСТО БЕЗ СГРАДАТА В НЕГО, като незаконосъобразно.

Въззиваемите Б. Т. Д., и М. М. К., редовно и своевременно призовани, първата от тях не се явява, но втората се явява лично, като вместо тях се явява и адв.М. Г. от АК-Стара Загора, като процесуален представител по делото, които молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното съдебно Решение в обжалваните му от въззивника части, с което първоинстанционния съд е разделил на два самостоятелни имота процесния недвижим имот.

След като се запозна с изложеното във въззивната жалбата на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за изяснено следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата след допускането на делбата.

В първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:

С влязло в законна сила на датата 25.02.2017 г. Решение под № 109/01.02.2016 г., постановено по първоинстанционното гр. дело с № 2073/2016 год. по описа на РС-Стара Загора, по първата фаза на делбата, е допусната съдебна делба между ищецът и въззивник Д. Т. В. и ответниците и 2 въззиваеми Б. Т. Д. и М. М. К., на следния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайното предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), с номер по предходен план: 876, квартал 59, находящ се в гр. С.З., ***, с площ 337 кв.м, при съседи: ***, ***,

***, *** и ***, при квоти: 4/8 идеални части за ищеца Д. Т. В., 3/8 идеални части за ответницата Б. Т. Д. и 1/8 идеална част за ответницата М. М. К..

В първото по делото заседание, след допускане на делбата, пред първоинстанционния съд, ищецът Д. Т. В. е предявил възлагателната си претенция за поставяне в негов дял на допуснатия до съдебна делба между страните поземлен имот (л. 81-82 и 93). Понеже тази му претенция е направена в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, съдът следва да я разгледа съвместно с иска за делба.

В хода на делото по същество и също така с въззивната жалба ищецът и въззивник Д. Т. В. заема становище, че неправилно, с назначените по делото експертизи, с които изразява несъгласие, застроеният със сградата му делбен имот бил оценен, като незастроен, като било налице и несъвпадение между имотни и регулационни граници, и неправилно било променено, поради фактическа грешка, която не следвало да бъде санирана, а от отстранена преди извършване на делбата от АГКК, посоченото предназначение на сградата му в издадената от СГКК С.З. скица - проект за разделяне на делбения имот, което не водело до правилно решение, с което моли съда да му присъди разноските за назначените експертизи в това производство, с искания, възражения и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

Ответниците Б. Т. Д. и М. М. К. заемат становище с представена от пълномощника им молба в първото заседание след допускане на делбата, в случай на поделяемост на делбения имот, да получат общ реален дял, а в хода на делото по същество, чрез пълномощника си, заемат становище за извършване на делбата с разпределение на двата имота с проектни идентификатори според представената от СГКК С.З. скица - проект, като им се постави в общ дял имота с проектен идентификатор, завършващ с 677, а в дял на ищеца този с проектен идентификатор, завършващ с 676, като с решението се осъди ищецът да им заплати половината от направените от тях разноски за одобряване на изменението на плана за регулация, с искания, възражения и доводи, изложени подробно в хода на делото по същество, и в представена от пълномощника им писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

3

По ВЪЗЛАГАТЕЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ по чл. 349 ГПК :

Изискванията за възлагане са залегнали в чл.349 от ГПК и имат подчертано социален характер. От тях следва, че до такова може да се стигне само в случай, че делбеният имот е неподеляемо жилище и някой от съделителите е направил искането си за възлагането му своевременно, а случаят очевидно не е такъв (чл. 349, ал. 1, 2 и 4 ГПК). При него, макар и ищецът да направи това си искане за възлагане на процесния делбен имот своевременно, в първото заседание след допускане на делбата, същият имот не е жилище, а урегулиран поземлен имот (чл. 40 ЗУТ). Само на това основание тази му претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Всеки от ответниците по приетите претенции оспорват основателността на същите.

Въззивният съд намира, че в тази насока не е налице и оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя, поради което първоинстанционното Решение в тази му част е влязло в законна сила.

ОТНОСНО РЕАЛНОТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА ВЪЗЗИВНИЯТ

СЪД ВЪЗПРИЕ СЛЕДНОТО:

Действително основен принцип при извършването на делбата се явява всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.349 от ГПК; ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350 и чл. 352 от ГПК; и ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от ГПК.

За да се извърши преценката си за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.

Имотът би бил поделим, тогава, когато, при спазването на всички законови изисквания, позволява всеки един от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Безспорно по делото се установява, че процесният делбен имот е поделяем. От същия могат да се обособят дяловете, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните права. Всеки от съделителите може да получи реален дял, според правата си в 4 съсобствеността. Но пък е възможно приложението именно на способа на чл.

353 от ГПК за разпределение на имотите. Този способ може да намери приложение, когато делбената маса включва имотите, равни или повече на брой от броя на съделителите /или на някои от тях заедно/ и поради това, всеки един от съсобствениците може да получи реален дял, именно какъвто е и настоящият случай.

В тази връзка принципът за реалното й извършване е залегнал и в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, според която, всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите, които не могат да се поделят, се изнасят на публична продан.

В случая с горепосоченото решение по делото е допусната съдебна делба между страните по отношение на следния техен съсобствен процесен делбен поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: 4/8 идеални части за ищеца Д. В., 3/8 идеални части за първата ответница и въззиваема Б.

Т. и 1/8 идеална част за втората ответницата и нейна дъщеря М. М..

От т. 3 на приетото в първата фаза на делбата заключение на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице П., се установява още, че този имот, тогава с планоснимачен номер 876, е бил урегулиран за пръв път в УПИ XIV-876, в кв.

59, с регулационния план, одобрен със заповед № 2117/28.09.1988 г., при действието на ЗТСУ (отм.) (л. 54). От представената в първата фаза на делбата и актуална по този план, съгласно т. 5 от същото ЗСТЕ - скица под № 1348/09.06.2016 г. на Община С.З. (л. 30 от първоинст. дело), преценена съвкупно с възприетата от съда в тази й част т. 4 на заключението на назначената по делото във втората му фаза първоначална съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх.В., се установява несъмнено, че съгласно същата скица, площта на УПИ, според същия регулационен план, одобрен със заповед под № 2117/28.09.1988 г., при действието на ЗТСУ (отм.), е била 334 кв.м, а на имота - 330 кв.м, от които за улица се отчуждава 1 кв.м и се придават 5 кв.м от съседния ПИ 879 (л. 30 и 112). От същата т. 4 на ПЗСТЕ, изпълнено от вещото лице В., се установява още, че този регулационен план не е бил приложен до изготвянето на това заключение. Поради това същото вещо лице е приело в тази точка от същото, че площта на имота е 337 кв.м по кадастъра, защото няма данни за „урегулиране на регулационните отношения, описани в същата скица № 1348/09.06.2016 г., издадена от Община С.З.“ (л. 112).