Решение № 1426 от 02.10.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Плевен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430107008 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. Н., ЕГН **********, срещу К. Г. Б., ЕГН ********** и *** К. К., ЕГН **********, с което се иска да се обяви за относително недействителен по отношение на ищеца, на сключения между двамата ответници договор за дарение от 2020 г., обективиран в нот. акт №67, т.1, р.1062, дело 51/2020 г. на нотариус ***И..

Ищецът твърди, че неговият баща *** Н., ЕГН ********** от гр. Плевен е съсед на ответницата, като по нейно искане той е предоставил паричен заем в размер на 24 000 лв. Тя обаче не върнала на паричните средства и бащата на ищеца образувал гр.д.№2528/2007 г. по описа на РС Плевен и се снабдил с изпълнителен лист, на осн. издадена заповед за изпълнение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. Д.№453/2009 г. на ЧСИ П. *** и ИД №312/2019 г., в което ответницата се позовавала на несеквистируемостта на единственото си жилище – ¼ ид.ч. от ап. №2, в ***, състоящо се от хол, стая, кухня, бокс, сервизно помещение, мазе, с площ от 87,43 кв.м., пидобит по договор за покупко-продажба от 15.02.1990 г., ведно с прилежащото мазе от 14,39 кв.м. и 3,408 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с право на строеж върху терена. Въпреки това ответницата се разпоредила с това свое право, като прехвърлила чрез договор за дарение на А. К. К. с нот.ак.№67, дело 51/2020 г. Ищецът твърди още, че неговият баща образувал гр.д.№1303/2023 г. с предявен Павлов иск, но с Решение по гр.д.№923/2021 г. на ОС Плевен искът е отхвърлен, поради това, че паричното вземане, което притежава е цедирано на ищеца чрез договор за цесия от 06.06.2014 г., за която ответникът е уведомен с молба вх.№826/30.06.2014г. Бащата на ищеца образувал и гр.д.

1

№5626/2024 г. по описа на РС Плевен, но то било прекратено. Ищецът счита, че за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като имотът на длъжникът е прехвърлен с цел да се препятства публична продан по изпълнителното дело и да бъде увреден кредитора, който е ищеца. Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който считат предявения иск за неоснователен, тъй като липсвала активна материалноправна легитимация и вземане, обуславящо качеството кредитор на ищеца. Договорът за цесия не бил надлежно съобщен на ответницата Б., поради което не породила предвидените в закона последици съгласно чл.

99,ал.3 и 4 ЗЗД – от момента на съобщаването. По делото не били представени доказателства за надлежно извършено съобщаване на цесията. При предходното разглеждане на спора по гр.д.№1303/2021 г. на РС Плевен съдът приел, че бащата на ищеца не е носител на правото, а настоящият ищец не доказвал надлежно прехвърляне на вземането. Предявяването на искова молба не се счита за уведомяване, тъй като изхожда от новия кредитор, а законът изисква волеизявления от стария кредиор за да се защити длъжникът от двойно плащане. Ответницата Б. твърди, че никога не е връчвано съобщение за извършена цесия от 2014 г., изходящо от цедента съгласно изискванията на чл. 99,ал.4 ЗЗД. Поради това ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като няма качество кредитор и няма и правен интерес.

Ответниците въвеждат възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като атакуваната сделка е извършена на 30.01.2020 г., а искът е предявен на 21.11.2025 г., поради считат, че е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност. Срокът според ответниците започнал да тече от вписване на сделката в имотния регистър. Давностният срок не бил спрян или прекъснат от производствата по НОХД№1382/2020 г., гр.д.№ 1303/2021 г. с ищец *** Н. и гр.д.№5626/2024 г. на РС Плевен Ответниците твърдят още, че качеството кредитор произтича от запис на заповед, за която по НОХД №1382/2020 г. е установено, че не е подписана от ответницата Б., както и че сумата е платена на цедента по цесията – *** Н..

Считат, че са нищожни едностранните сделки при които липсва съгласие на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД. Освен това за дължимата сума били извършени плащания от ответницата Б. през 2005 и 2006 г. по банков път на сметка на ****Н. в ОББ.

Ответницата Б. твърди, че дължи лихви по разписки на ***Н., но не и суми по договора за заем, сключен с *** Н.“, БУЛСТАТ 11463085, с размер на заем от 24000 лв., на който се е подписала при нотариус ***, с рег. № 1831.

Ответницата Б. твърди, че е подписала запис на заповед през 2007 г. с дата на издаване 10.05.2006 г. и падеж 10.05.2007 г., под натиск, без да получи парична сума от 24 000 лв. от *** Н.. Ответницата Б. сочи, че е осъдена по ч.гр.д.№2528/2007 г. да плати на *** Н. 24 000 лв. по запис на заповед от 10.05.2007 г., който запис на заповед се оспорва, че ответницата Б. не го е подписала, както и другите 7 бр. запис на заповеди, находящи се в том 1 от НОХД №1382/2020 г. на РС Плевен.

Ответниците считат, че е настъпила перемпция по ИД, образувано през 2

2007 г., и то е прекратено на осн. чл. 433,ал.1,т.8 ГПК, а съгласно тълк. р.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС всички изпълнителни действия по прекратеното дело се обезсилвали с обратна сила. Поради това се формулира довод, че давността не била прекъсната и вземането е погасено по давност към датата на сделката през 2020 г. Така към момента на атакувания договор през 2020 г. ответниците не са имали съзнание за увреждане на кредитор и липсал субективния елемент „знание за увреждане“. Ищецът оттеглил иска си по което било образувано идентично дело през 2024 г., защото не желаел да плаща разноски за особен представител. Образуваните след 2020 г. от ищеца и неговия баща, били прекратени именно поради оттегляне, а настоящия опит представлявал процесуална недобросъвестност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявеният иск да бъде уважен, като претендира разноски.

В с.з. ответниците се представляват от адв. Н., като оспорват исковата молба, тъй като ищецът не е установил своята активна материалноправна легитимация, за което му е указано в доклада по делото, че не е представил доказателства. На ответниците не е връчен договор за цесия, а правото на иск било погасено поради изтекла 5 годишна давност. Претендира разноски според представения списък. В писмена защита формират подробни доводи по същество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.12.1990 г. в гр.

Плевен се установява, че *** Б. и К. Б. са закупили, първата ¾ ид.ч., а на втората ¼ ид.ч. от апартамента в гр. Плевен, ***, представляващ ап. 3, със застроена площ от 87,48 кв.м. с таванско помещение, избено помещение № 10 и 3,408% ид.ч.

От договор за дарение, обективиран в нотариален акт №67, том 1, рег. № 1062, дело № 51, от 2020 г. се установява, че на 30.01.2020 г. К. Г. Б. като дарител, дарява на А. К. К., нейна дъщеря, ¼ ид.ч. от ап. № 2 в ****, със застроена площ от 67,43 кв.м. с избено помещение № 10, и ид.ч. от 3,408% от общите.

Описаният по-горе обект, съгласно схема №15-299783-27.02.2026 г. на АГКК е вписан с идн. № *** в КККР на гр. Плевен, въз основа на Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК.

Видно от справка от АВ №882934/26.06.2026 г. е че по партидата на К. Г.

Б., на 30.01.2020 г. под № 979 е вписано прехвърляне чрез дарение на недвижим имот акт том № 2, №117, на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху жилище с площ от 67,430 кв.м., заедно с мазе №10 от 14,39 кв.м., на ул.

„**** с идн. № *** в полза на А. К. К..

С постановление от 18.08.2014 г. е прекратено ДП №Д-900/2014 г. на РППлевен водено срещу К. Г. Б. за деяние по чл. 209,ал.1 НК, поради недоказаност на обвинението.

3

С влязла в сила на 01.10.2021 г. Присъда №260030/2021 г. по НОХД №1382/2020 г. по описа на РС Плевен, К. Г. Б. е призната за невинна в това с цел да набави за себе си имотна облага да е поддържала у *** Н. от гр.Плевен заблуждение, че ще му върне дадени и през периода от 02.11.2005 г. до 29.12.2005 г. в заем от него парични суми в общ размер на 24 000 лв., отразени в записи на заповед от 02.11.2005 г., 09.12.2005 г. и 29.12.2005 г. и запис на заповед от 10.05.2007 г., за сумата от 24 000 лв. с издател К. Б., платима на 11.07.2007 г., и е оправдана за повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5 вр. чл 209,ал.1 НК.

С Определение от 09.08.2007 г. по ч.гр.д.№2528 / 2007 г. на РС Плевен е осъдена К. Г. Б. да заплати на *** Н. сумата от 24 000 лв. задължение по запис на заповед от 10.05.2007 г., ведно със законната лихва. Видно от съдебния акт е че е издаден изпълнителен лист за 24 000 лв. и 480 лв. разноски.

От съобщение на ЧСИ *** *** на л.122 по делото се установява, че изпълнително дело №453 е със статус прекратено от 16.12.2019 г. поради което е и унищожено. Видно от същото е че е образувано по молба на *** Н. на 23.09.2009 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

№2528/2007 г. като ответницата К. Б. декларирала на 12.10.2009 г., че жилището, обект на атакувания договор за дарение, е нейно единствено жилище. На 12.12.2011 г. взискателят *** Н. е уведомил съдебният изпълнител и е искал от него да установи точния адрес на длъжника за да му бъде връчен договор за цесия, с който вземането предмет на изпълнение е прехвърлено на В. Н. Н..

С молба от 31.03.2013 г. по изп. Д. №453 на ЧСИ. П. ***, взискателят *** Н. е поискал от съдебния изпълнител да връчи съобщение на длъжника К. Б. за прехвърляне на вземанията по чл. 99,ал.3 ЗЗД, като съгласно договор за цесия от 2013 г. вземанията, заедно с принадлежностите и изтеклите лихви се прехвърлят в полза на В. Н. Н.. Договорът за цесия е приложен към молбата без дата и подпис на страните – *** Н. като цедент и В. Н. Н. като цесионер, с предмет парично вземане срещу К. Б., и е възникнало съгласно влязло в сила съдебно определение по гр.д.№2528/2007 г., за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. Д. №453/2009 г. на ЧСИ П. ***, в размер на 24 000 лв. по запис на заповед от 10.05.2070 г. и 480 лв. разноски. Приложено е и съобщение за прехвърляне на цесията с конкретните данни на договора за цесия, подписано от *** Н. и адресирано до длъжника К. Б.. Приложен е и втори договор за цесия от 06.06.2014 г. със същото съдържание страни, но подписано от тях, ведно със съобщение за уведомяване на длъжника. Видно от върнатите съобщения е, че длъжникът не е открит за да му бъде връчен договора за цесия.

Със съобщение от 30.04.2026 г. ЧСИ П. *** е изпратил изп. Д. № 93, но уведомява, че няма образувано изпълнително дело №453/2009 г.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по горепосоченото ч.гр.д, е образувано изп. Д. №312 на ЧСИ П.*** през 2019 г. срещу К. Б.

С Решение №86/08.03.2022 г. по в.гр.д.№923/2021 г. на ОС Плевен е отменено решение №1046/01.10.2021 г. по гр.д.№103/2021 г. на РС Плевен и е 4 отхвърлен предявения от *** Н. срещу К. Б. и А. Б. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №67, том 1, рег. №1062, дело №51/30.01.2020 г.

От показанията на свид. *** се установява, че ответницата К. Б. е подписала заповед от 2007 г., но тя се притеснявала от ****Н., който дал средства тогава, защото я карал да подписа заповед за други пари.

От заключението на приетата и неоспорена СИЕ се установява, че по банкова сметка на *** Н. в „Банка ДСК“ АД и „ОББ“ АД са постъпили вноски от К. Г. Б. на общо стойност от 1785 лв., от които 985 лв. в „Банка ДСК“ АД и 800 лв. в „ОББ“АД. Установени са и вноски от *** Н./Н.а Н. на обща стойност от 7186 лв. по собствената му сметка във ФЦ Плевен при Банка ДСК и БО *** при Банка ДСК.