Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1364 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1756/2024
Вид
Решение № 1364
Подписан
21.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501756 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. И., ЕГН ********** от гр.П**, чрез пълномощника си адв.А. Б. от АК Пловдив срещу решение № 1717/16.04.2024г. по гр.д. № 15323/2023г. по описа на РС Пловдив, І брачен състав, с което е разрешено на ненавършилата пълнолетие Й. Б. Д., ЕГН **********, родена на ***да пътува за период до 10 дни годишно за срок от пет години считано от влизане на решението в сила извън пределите на Република България до страните от Европейския Съюз, Великобритания, Турция, Сърбия и Швейцария, придружена от своя баща Б. Г. Д., ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласието на майката М. И. И., ЕГН **********, като разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска. Сочи се, че в решението не са съобразени интересите на детето и неговата сигурност.

Напротив, заплашва се здравето и развитието му. Сочи се, че бащата има укорими прояви в миналото, които поставят под заплаха дъщеря му, съобразно 1 което са и факт издаваните заповеди за защита по ЗЗДН. Сочи се, че бащата никога не е гледал дъщеря си и не е полагал грижи за нея в продължителен период от време. Сочи се, че същият не е познавал нуждите и потребностите на детето. Претендират се разноските по делото.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба . В съдебно заседание пълномощника на въззиваемия Б. Д., чрез пълномощника адв.Н. Д. иска да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Не се претендират разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е установил, че непълнолотното дете Й. Б. Д. е дъщеря на Б.

Г. Д. и М. И. И.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че родителите са в силно влошени взаимоотношения. Липсва между двамата нормална комуникация включително и относно въпроси, касаещи интересите на Й.. Били са образувани между тях не малко производства по ЗЗДН и относно общото им дете. Определен е към момента режим на лични отношения на бащата с детето по одобрено споразумение с решение № 4458/07.11.2023г. по гр.д. 2071/23г. на ПРС.

РС Пловдив е установил, че при изпълнение на режима проблеми възникват най-вече при контакт между двамата родители при предаването и връщането на Й.. В интерес на детето е, ако родителите не могат да контролират поведението си, детето да се предава и връща в тяхно отсъствие от други близки. Относно времето прекарано от момичето заедно с баща й не се установи да съществуват проблеми. Двамата се разбират и обичат. Срещите макар и да са редки и кратки, не се установи да не са в интерес на момичето.

Й. не е преспивала при баща си, както и двамата не са ходили на почивка в страната.

2

ОС Пловдив е приел по въззивното дело нов социален доклад на АСП, ДСП, ОЗД гр.Пловдив от дата *** от който е видно, че към момента базовите потребности на детето се посрещат от майката. Същата изпитва страх от това бащата да извежда детето извън пределите на страната, защото той системно злоупотребява с алкохол и може да качи Й. на камион, когато е в нетрезво състояние. В доклада е установено, че детето Й. желае да се среща с баща си и двамата да прекарват време заедно, макар и от април 2024г. да не го е виждала. Доколкото не е наблюдаван контакт между бащата и детето, защото бащата е шофьор на камион и работи в чужбина и ОЗД Пловдив не може да изрази становище относно изградена емоцинална връзка между баща и дъщеря.

Според настоящият въззивен съд правилен е извода на РС Пловдив, че при липсата на съгласие от страна на майката, респективно - от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, реално биха се накърнили основни права на детето като пълноправен гражданин на страната. В тази връзка ПРС се аргументира с уреденото в законодателството на страната изконно право на всеки български гражданин да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. ПРС от тази гледна точка и с оглед интересите на детето е намерил, че следва да бъде дадено необходимото разрешение за пътуване на детето в чужбина.

Следва да се посочи от настоящия съд, че липсата на редовна лична връзка на детето с баща му, която е и обективно обоснована от работата му като ****, не е основание да се откаже правото на детето да осъществи такава лична среща с баща си и извън пределите на България.

В тази връзка въззивният съд намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателката, че не са съобразени интересите на детето и неговата сигурност, а напротив, заплашва се здравето и развитието му. В хода на делото не се събраха доказателства бащата да заплашва здравето и сигурността на дъщеря си. Сочените две решения по ЗЗДН са за актове на домашно насилие извършени обаче само срещу личността на майката на детето, но не и срещу него. Такива заплахи за сигурността на детето не са посочени и в новия социален доклад представен пред настоящата инстанция.

Но все пак за да се охранят в максимална степен правата и сигурността 3 на детето, то следва разрешението за пътуване в чужбина да се ограничи само по отношение на държавите членки на Европейския съюз, като от списъка на страните се изключат Великобритания, Турция, Сърбия и Швейцария, които не са членки на ЕС, което предпоставя по-неефективна защита на правата на детето там. Освен това следва изрично да се уточни, че посочените 10 дни, следва да бъдат по времето, в която бащата има предоставен режим на лични отношения с детето съгласно решение № 4458/07.11.2023г. по гр.д. 2071/23г. на ПРС. В тази насока следва да се измени обжалваното решение, а решението в останалата му част да се потвърди като законосъобразно.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В казуса е удовлетворено искането на ищеца, като въззивната жалба не е уважена, а само малко коригиран е режима на пътуванията в чужбина, за които е дадено разрешение.

Право на разноски има въззиваемия Б. Д., но същият не претендира разноски за тази инстанция и такива не се присъждат.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1717/16.04.2024г. по гр.д. № 15323/2023г. по описа на РС Пловдив, І брачен състав, В ЧАСТТА С КОЯТО е разрешено на ненавършилата пълнолетие Й. Б. Д., ЕГН **********, родена на *** да пътува за период до 10 дни годишно за срок от пет години считано от влизане на решението в сила извън пределите на Република България до Великобритания, Турция, Сърбия и Швейцария , придружена от своя баща Б. Г. Д., ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласието на майката М. И. И., ЕГН **********, като се уточнява в обжалваното решение, че посочените 10 дни, следва да бъдат по времето, в което бащата има предоставен режим на лични отношения с детето съгласно решение № 4458/07.11.2023г. по гр.д. 2071/23г. на ПРС., като:

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5