Решение № 3993 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3993 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110211641 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. В. Н., чрез адв. Р. Н. от САК, срещу електронен фиш /ЕФ/ серия *****, издаден от СДВР, с който на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като се твърди, че същият е неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат се конкретни съображения – че в ЕФ не е посочен собственика, на когото е регистрирано превозното средство, така както изисква чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а е жалбоподателят е само ползвател и няма основание да се презюмира, че той е управлявал автомобила, а това подлежи на доказване. Сочи се още допусната грешка на материалния закон при определяне на размера на наложеното наказание, който е определен в условията на повторност, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия ******, а това било погрешно, тъй като с атакувания ЕФ е наложено наказание за превишение на максималната разрешена скорост в населено място, а с цитирания по-стар ЕФ е наложено наказание за превишение на максималната разрешена скорост извън населено място, което били два различни състава на административни нарушения. С оглед на това в условията на евентуалност се иска изменение на ЕФ като наказанието глоба се намали от 1

100 на 50 лв. Претендира разноски в размер на 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В постъпила молба от адв. Н. се иска гледане на делото в нейно отсъствие, поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и иска потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Лек автомобил ***** с рег. № ****** към 28.06.2025 г. бил собственост на В. В. Н., а жалб. В. В. Н. бил вписан в свидетелството за регистрация на МПС като негов ползвател. От приложените материали по АНП безспорно се установява, че на 28.06.2025 г., в 11:07 ч. лек автомобил ***** с рег. № ****** се е движил в гр. *** по бул. *** с посока на движение от бул. *** към бул.

***, като до *** е била измерена скорост на движение на автомобила 72 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета скорост от 69 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, валидна за населено място. Скоростта била измерена с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1192. Нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия ******, влязъл в сила на 20.08.2024 г., с който жалбоподателят Н. е бил санкциониран за същото по вид нарушение – по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 28.06.2025 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, от който се установява мястото на контрол – бул. *** до ***, посоката на движение на контролираните МПС, както и че средството е работило в стационарен режим.

Техническото средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1192 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 13.06.2027 г.

Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като системата е преминала периодична (последваща) проверка на 18.07.2024 г. От приложения по делото протокол № 101-СГ-ИСИС/18.07.2024 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ е видно, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип 2

Кордон М2 сер. № МД 1192 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 17.07.2025 г., като на 28.07.2025 г. била подадена жалбата в СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 28.06.2025 г., протокол № 101-СГ-ИСИС/18.07.2024 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ, справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения образец със заповед на Министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се 3 съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно и конкретно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Непосочването в ЕФ на собственика на МПС не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е абсолютно наясно с това обстоятелство.

Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената снимка към процесния ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила е била 72 км/ч, в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 69 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.

"толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 69 км/ч, т. е. отчетено е превишение от 19 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (действаща към датата на процесното нарушение) електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.

188, ал. 1 или 2, а съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП: „Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.“. Видно от справката за собственост, а и от представеното от жалбоподателя копие на СРМПС – част 2, автомобилът, с 4 който е било извършено нарушението е собственост на В. В. Н., но като негов ползвател е регистриран (вписан в свидетелството за регистрация) жалб. В. В.

Н.. Ето защо и съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно ЕФ е бил издаден на ползвателя. Същият след получаване на ЕФ не е депозирал декларация, в която да сочи друго лице, че е управлявало автомобила на посочената дата и място.

Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без същият да е извършил административното нарушение. В случая жалб. В. В. Н., който е регистриран ползвател на автомобила, не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в изискуемия срок, в която да посочи действителния извършител на нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. В този смисъл са и решенията на АССГ по адм. д. № 13851/2019 г., адм. д. № 12047/2020 г., адм. № 7799/2022 г. и адм. д. № 9268/2023 г.

За изясняване на коментираните обстоятелства са извършени и изменения на множество разпоредби в ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.05.2026 г., в т. ч. и тези на чл. 189, ал. 4 и 5 от ЗДвП, които добавят изрично регистрирания ползвател като директен субект на нарушението.