Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2714 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1204/2026
Вид
Решение № 2714
Подписан
01.06.2026
Състав
Александър Венков Точевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 5 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 75 ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4 · Закон за интеграция на хората с увреждания
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330101204 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 71 ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.

Ищцата М. Й. Г., ЕГН: **********, от *****************************, е предявила против „Български пощи“ ЕАД, ЕИК: 121396123, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, представлявано от ******* ****** З.А., искове за постановяване на решение, с което да бъде установено, че ответникът е осъществил спрямо нея дискриминация по признак „увреждане“, чрез неосигуряване на достъпна среда и алтернативен начин на обслужване и, с което решение да се разпореди преустановяване на нарушението чрез задължаване на ответника да осигури достъпна среда и алтернативен начин на обслужване в пощенската станция в гр. **********, както и да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 550 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 13.02.2026 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че ищцата имала трайно увреждане с ЕР на ТЕЛК от 71 % ТНР без чужда помощ, като предвид заболяванията била ограничена възможността й за придвижване и самостоятелен достъп до обществени сгради. На два пъти за една година- на 27.03.2025 г и на 28.01.2026 г. била поставена в обективна невъзможност да получи лично пощенска пратка (писмо) от пощенската станция в гр. **********, поради липса на рампа и на алтернативен начин за обслужване на лица с двигателни увреждания при недостъпна архитектурна среда. В тази връзка отправила писмени сигнали до ответника, като в 1 официалните отговори се признавало съществуването на проблема, който бил препратен по компетентност, но въпреки това не били предприети реални действия за решението му. Така ищцата се явявала принудена да преодолява архитектурни препятствия, което било невъзможно с оглед състоянието й или да упълномощава трети лица за получаване на писма, което я поставяло в по- неблагоприятно положение спрямо останалите и я лишавало от равен и самостоятелен достъп до публична услуга. Според чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. била забранена всяка форма на дискриминация по принцип „увреждане“, като съдебната практика приемала, че неосигуряване на достъпна архитектурна среда за лица с увреждания представлявало дискриминация, без да се доказва умисъл. Същата можела да се осъществи и чрез бездействие, когато задължен доставчик на публична услуга не предприема необходимите мерки за установяване на равен достъп. Ответникът бил обвързан от задълженията си по международното и вътрешното право в тази връзка, но бездействието му продължавало. Ищцата търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, социална изолация, стрес, психически дискомфорт, както и лишаване от възможността да упражнява самостоятелно правата си, които вреди били пряка и непосредствена последица от дискриминационното бездействие на ответника. Моли за постановяване на решение, с което да бъде установено, че ответникът е осъществил спрямо нея дискриминация по признак „увреждане“, чрез неосигуряване на достъпна среда и алтернативен начин на обслужване, както и да се разпореди преустановяване на нарушението чрез задължаване на ответника да осигури достъпна среда и алтернативен начин на обслужване в пощенската станция в гр. **********, а също и да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 550 евро, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в процеса. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди се, че въпросната пощенска пратка била получена лично от ищцата на адреса й, на не в пощенската станция. Сградата, в която се помещавала пощенската станция в гр. **********, била на три етажа, като според документ за собственост ответникът бил признат за собственик на части от първи и от втория етажи, като останалите съсобственици били община Раковски и физическото лице С.П.. От страна на контролните органи нямало дадени предписания за липса на достъпна среда в пощенската станция, поради което в случая нямало нарушени или неизпълнение на изисквания. Ответникът бил търговско дружество и не можел да отговаря по подобни искове, защото не бил задължен субект по ЗИХУ и ЗУТ за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда. Клиенти на пощенски услуги в неравностойно положение се обслужвали по домовете, а на място служители им съдействали за преодоляване на неудобствата. Сградите, в които се помещавали пощенските станции, били строени много назад във времето, когато не се предвиждало изграждане на рампи. Предмет на първите два иска било да се установи дали към момента на предявяването им ответникът извършва действия/ бездействия, представляващи дискриминация. На 05.02.2026 г. бил поставен звънец и се закупило устройство за изкачване на стълби за инвалиди, с което нарушението било отстранено, като 2 за това имало поставени на видно място стикер и указания. Доброволното отстраняване на нарушението следвало да се вземе предвид при определяне на размера на вредите, които се претендирали във висок размер, несъобразен с принципите на справедливост. Моли за отхвърляне на исковете, като също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора и представя допълнително писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С Експертно решение № 92890/122 от 28.06.2023 г. на ТЕЛК V състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД, на ищцата е определена 71 % ТНР без чужда помощ, за срок от три години.

Представена е писмена кореспонденция между ищцата и ответника- писма, имейли, във връзка с искане на ищцата да получи лично пратка от пощата, което не можела да направи защото е лице с увреждания и нямала достъп до сградата.

Видно от констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ 14.11.2005 г. на Нотариус ****** *****, рег. № ***, ответникът е признат за собственик на следния недвижим имот: част от масивна триетажна жилищна сграда, построена през 1976 г. в УПИ VII, кв. 514 по плана на гр. **********- относно първи и втори етаж, с площи, съответно от 168, 72 кв.м. и от 285, 49 кв.м.

С приемо- предавателен протокол от 05.02.2026 г. е доставено устройство за изкачване на стълби с опора за главата DW-11D, в която връзка е представен и снимков материал.

Според решение № 216/ 22.07.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, е установено, че „Български пощи“ ЕАД е предприело необходимите действия и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до обекта си в село **********, където е било монтирано мобилно устройство за изкачване на стълби от хора с увреждания, предназначено за употреба с инвалидна количка.

Приети са и извадка от програмата на ответника за доставка на пратки и опис на пощенски раздавач за конкретна пратка до ищцата, лично получена по месторабота.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищцата (протокол за разпит от с.з. от 05.05.2026 г.).

Св. Т.П.Б.- приятелка на ищцата, посочва, че здравословното състояние на последната не било добро- имала проблеми с придвижването, можела да ходи само с бастун. В голямата поща в гр. ********** имало около 15 стълби, някои от които разрушени, без предвидена възможност за изкачване на инвалиди или трудно подвижни хора. На ищцата се налагало лично да получава пратки в пощата, но не можела да стигне до там, за което писмено сигнализирала администрацията им за проблема. Била унизена от тяхното отношение, нямала самочувствие, винаги трябвало да ангажира чужда помощ, не й влизали в положение. Не знае дали към момента вече имало монтирано приспособление на изкачване по стълбите. Пощенски служителите не били идвали лично на адреса на ищцата да й 3 връчват пратки, само частни куриери били ходели при нея.

Обяснения дава и самата ищца, която в първото с.з. заявява, че не оспорва, че в голямата поща в гр. ********** били поставили вече приспособление за хора с увреждания, но специално нея то не я ползвало, защото същото било по- подходящо за лица с инвалидни колички. Тя се опитала да се придвижи с него, но самостоятелно не успяла- трябвало й допълнителна помощ от човек, който да бута количката. Имало поставен звънец, като при натискането му слизал служител от пощата да помага при изкачването.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор, че ищцата е лице с трайни увреждания, удостоверени с ЕР на ТЕЛК, като й е ограничена възможността за самостоятелно придвижване, поради което следва да й бъде осигурена достъпна среда.

Съгласно чл. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания, тази интеграция се осъществява с различни мерки, една от които е достъпна архитектурна среда. Без осигуряването на достъп до обществените сгради, предоставящи услуги за населението, подобна интеграция на хора с увреждания е невъзможна.

Основен принцип, възприет в ЗЗДискр., е ефективната защита срещу дискриминация, като законът забранява всяка пряка и непряка такава, която е основана на различни признаци- пол, раса, етнос, религия и т.н., както и „увреждане“ (чл. 4 ал. 1, предложение 15то). Според чл. 5 изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, също се смята за дискриминация.

Съгласно параграф 1 т. 2 от ДР на Наредба № 4/ 01.07.2009 г. „достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии, сгради и съоръжения, която всеки човек с намалена подвижност, може да ползва свободно и самостоятелно. Според чл. 35 ал. 1 от тази Наредба достъпна архитектурна среда се осигурява във всички сгради и съоръжения, а съгласно чл.

40 ал. 1 елементите по достъпния маршрут за преодоляване на денивелацията на терена около достъпен вход на сграда се проектират и изпълняват при спазване на изискванията на Наредбата. Съгласно чл. 14 преодоляването на различни височини в следствие на разликата между нивата на терена може да се осъществява и чрез подемни платформи (посочени в т.

3), като действащата в момента Наредба № РД-02-20-2/ 26.01.2021 г. предвижда аналогична регламентация.

Няма спор по делото, че в пощенската станция в гр. ********** е било монтирано специално устройство за изкачване на стълби за инвалиди, като е поставен и сигнален звънец. От една страна това приспособление е било поставено непосредствено преди образуване на делото, т.е. след като ищцата неколкократно е изпращала писмени сигнали до ответника да бъдат взети съответни мерки за осигуряване на достъп до пощенската станция на лица като нея, поради което нарушението действително е съществувало, защото преди това въобще не е имало подобно устройство. От друга страна обаче, което е и по- важното в случая, въпросната платформа може да бъде единствено използвана със съдействието на 4 трето лице- пощенски служител или случаен човек, но не и отделно от лицето с увреждания, за което е предназначена, без то да разчита на чуждата помощ при придвижването си, а с това не се изпълнява законовото изискване за самостоятелен и равнопоставен достъп. Тук винаги ще има зависимост от някой друг, което поставя инвалидизираните лица в понеблагоприятно положение спрямо останалите потребители на предлаганата публична услуга. Така не се постига реална равнопоставеност, доколкото достъпната среда означава предоставена възможност за самостоятелно, свободно и независимо ползване на услугата, без опосредяването й от чужда помощ или зависимост от волята на други лица. В този смисъл ответникът продължава да поддържа недостъпна среда за хората с увреждания и по този начин е налице неравноправното им третиране по признак „увреждане“ в сравнение с други лица при сходна ситуация, поради което е налице твърдяната дискриминация.