Решение № 1951 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110144044 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

03.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 44044/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ВР“ ЕООД срещу „СВ“ АД, като се твърди, че ищецът заплатил на ответника сумата от 35,59 лева по издадена от последния фактура № 0137246300/23.12.2024 г. Излага доводи, че посочената сумата била платена без основание.

Твърди, че не дължи процесната сума, на първо място поради липса на облигационна връзка между страните, доколкото не бил собственик, вещен или облигационен ползвател на недвижимия имот, за който била начислена сумата. Поддържа, че не е потребител на ВиК услуги. Поддържа, че процесната сума била недължима, доколкото до имота не били доставени ВиК услуги, отговарящи на нормативните изисквания и на процесната стойност.

Сочи, че имотът не бил водоснабден, уредите за отчет не били изправни и не били преминали необходимите метрологични проверки. Освен това при отчитането на общия и на 1 индвидиуалните водомери на процесния адрес ответникът не бил спазил нормативните изисквания, поради което липсвало основание за начисляване на процесната сума. Твърди, че не били представени доказателства за извършване на отчети на индивидуалните водомери в процесния имот и на общия водомер през исковия период. Инвокира доводи, че не били ангажирани доказателства за индивидуалното потребление в имота и за разходваната вода съобразно отчет на общия водомер. Обосновава също така, че ответникът бил нарушил клаузата на чл. 21, ал. 1 от собствените си Общи условия. Излага твърдения, че количеството на доставената вода била разпределена между етажните собственици произволно, а стойността й била изчислена неправилно. На следващо място процесната сума била погасена по давност. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираната сума, както и да бъде осъден да заплати сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума не била платена от ищцовото дружество, а от физическо лице, като обстоятелството дали посоченото лице било платило по грешка чужд дълг, или в изпълнение на свое задължение към ищеца, било ирелевантно за производството по настоящото дело. Поддържа, че към исковата молба не били представени доказателства и не били направени доказателствени искания за установяване на обстоятелството, че сумата била платена при начална липса на основание. Иска отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е платил на ответника сумите, чието връщане претендира, 2) липсата на валидно правно основание за получаване на сумата от ответника.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че на 26.02.2025 г. в полза на ответника било извършено плащане на сумата от 35,59 лева.

Следователно правният спор се концентрира върху обстоятелството дали е налице правно основание за заплащане на претендираната сума, съответно дали същата е била пряко заплатена от ищеца на ответника.

При приложение на правилата за преките кондикционни претенции (чл. 55 ЗЗД), под правно основание следва да се разбира наличието на годен юридически факт, който е породил облигационно отношение между страните, чийто централен елемент е разместване на имуществени блага.

Представена и неоспорена е фактура № 0137246300/23.12.2024 г., като ищецът твърди, че е заплатил същата.

От неоспорено платежно нареждане и извлечение от електронно банкиране се изяснява, че сумата по фактура № 0137246300/23.12.2024 г. е заплатена на 26.02.2025 г. от Иван Пенчев Рашков с посочено основание: „фактура № 0137246300/23.12.2024 г. от и за „ВР“ ЕООД ЕИК 12130276“.

Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност намира следното:

От приложението на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, съдът достига до извод, че в случая очевидно лицето, което е имало издадена фактура и я е заплати е сключило валиден договор с ответника е признало, че доставяна ВиК услуга, като в случая доколкото сделката е между търговци то е налице т. нар. субективна търговска сделка, при която правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ е приложимо – доколкото в случая не се изисква форма по-тежка от обикновената писмена – в този смисъл Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.“. Следователно, няма значение дали между страните е налице сключен договор (отделно от обективираното във фактурата), а има значение единствено факта, че същата е заплатена доброволно, като в нея се обективират всички основни елементи на договорното правоотношение – страни, предмет и цена. Тоест, налице е валидно основание между страни, което изключва кондикционния фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място съдът намира, че трябва да се посочи и факта, че така както е предявен иска се касае за пряка кондикция. Тоест, плащане от ищеца на дължимата сума, като именно ищецът е активно материално легитимират да получи вземането, което сочи че е заплатил без правно основание.

В случая се изяснява от събраните по делото писмени доказателствени средства, че сумата е заплатена от трето лице. От граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД следва да се направи извод, че съзнателното изпълнение на чуждо задължение води до погасителен ефект, като въпроса за наличието на правен интерес е без значение, освен в отношенията между третото лице и длъжника с оглед евентуална суброгация, което е без значение за процесния случай.

Релевантно е обстоятелството, че от платежното нареждане и извлечението от електронно банкиране (което не е оспорено) с посочени основание и фактура, се установява, че трето лице съзнателно е заплатило чуждо задължение, което съставлява правно основание за ответника, за да за последният да не възникне задължение по престативната кондикция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за възстановяване на получената сума. Това трето лице, което е престирало на кредитора вместо длъжника, е затова трето лице, защото не е обвързано от дълга, който изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, следва да му се признае и правото да претендира обратно всичко (но само – самото трето лице), с което се е обеднило – то разполага с обратния иск за връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване – в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о. Във връзка с това трябва да се добави, че в общия случай при съзнателно изпълнение на чужд дълг, без между лицата да има други отношения (или поне при липсва и твърдения за такива) във връзка с това от което да произтича правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД, води до това, че платилият чужд дълг има право срещу освободилия се длъжник на иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като ще е налице хипотезата на непрестативна кондикция.

Плащането от третото лице – на кредитора на длъжника, погасява дълга на длъжника към кредитора – така Решение № 773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г., V Г. О. Това обаче води до извод, че активно материално легитимирано евентуално по претенцията е третото (платило) лице, но не и ищеца в процесния случай.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва изцяло да отхвърли претенцията на 3 ищеца.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага единствено ответникът. Като в случая с оглед превалутирането, съдът счита, че следва да на основание чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ да присъди сумите е евро.

Последният е поискал присъждането на деловодни разнозноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ВР“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.

********* срещу „СВ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „************* III“ № ********, за признаване за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че „СВ“ АД, ЕИК: ********* дължи на „ВР“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 35,59 лева, представляващи заплатена без правно основание сума, поради началната липсва на основание по фактура № 0137246300/23.12.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2025 г. по ч. гр. д. № 14017/2025 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ВР“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „СВ“ АД, ЕИК:

*********, сумата то 102,26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4