Определение № 507 от 16.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Варна, 15.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20243001000271 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК, образувано по частна жалба на „Виг Агро 2017“ ООД със седалище с.Захари С.о, община Шабла, срещу определение № 41 от 25.04.2024г. по търг.дело № 50/23г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от него установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК срещу „Ориент – 2000“ ООД със седалище с.Самуил, община Самуил, с който да бъде признато за установено, че договор за аренда на земеделска земя от 07.07.2016г. с нотариално удостоверяване на подписите между „Ориент 2000“ ЕООД и ЕТ „Сава Алексиев – Ориент СТЕ“, рег.№ 4464 от 07.07.2016г. на нотариус с рег. № 312, вписан в СВ Исперих вх.рег. № 2121 от 08.07.2016г., т.2, акт № 189, е прекратен поради сливане на качествата на кредитор и длъжник по него и поради прекратяване и заличаване на арендатора от ТРРЮЛНЦ, като недопустим поради липса на правен интерес.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно.

Оспорва извода за отсъствие на правен интерес от водене на установителния иск от страна на „Виг Агро 2017“ ООД, като твърди че съдът не е анализирал в съвкупност целия доказателствен материал по делото.

1

Твърди че видно от посочените от съда документи е налице правна несигурност, дължаща се на поведението на ответника „Ориент – 2000“ ООД по заявяване на имоти за ползване и през стопанската 2023г. – 2024г. с правно основание договора за аренда на земеделски земи с рег.№ 4464 от 07.07.2023г.

Твърди че „Ориент – 2000“ ООД не е заявило пред ОД „Земеделие“ гр.Разград, че признава правата на „Виг Агро 2017“ ООД, нито че признава, че същият договор за аренда на земеделски земи е прекратен. Излага, че признанията на ответника в отговора на исковата молба че признава иска и че не оспорва правата на ищеца, не могат да преодолеят създадената права несигурност и единствения възможен път за защита за него е този по предявяване на иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и последващо произнасяне на съда с решение. Твърди че съдът е следвало да съобрази и недобросъвестното поведение на насрещната страна при знание за конкретни факти преди подаване на заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ.

Оспорва приетото от първата инстанция, че дружеството ищец няма интерес от водене на установителния иск тъй като може да защити правата си в рамките на охранителното производство чрез заявяване за вписване на прекратяването на договора. Позовава се на практиката на касационната инстанция и твърди че правен интерес от водене на установителен иск винаги е налице, когато поведението на насрещната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за така несигурност е достатъчно титуляра на правоотношението да е направил „разумна субективна преценка“. Твърди че не е необходимо интересът да е непосредствен, а е достатъчен и евентуален интерес. Сочи че се приема в съдебната практика, че наличието на възможност за провеждане на охранително производство не изключва допустимостта на търсена искова защита на субективни права чрез предявяване на установителен иск.

Твърди че наличието на правна несигурност за него е достатъчно да обоснове наличието на правен интерес от търсената от него искова защита.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.

Насрещната страна „Ориент - 2000“ ООД със седалище с.Самуил, община Самуил, в депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор, в 2 който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 50/23г. по описа на ОС – Разград е образувано по предявен от „Виг Агро 2017“ ООД срещу „Ориент - 2000“ ООД установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че договор за аренда на земеделски земи № 179 от 07.07.2016г. с нотариално удостоверяване на подписите между „Ориент 2000“ ООД и ЕТ „Сава Алексиев – Ориент СТЕ“, рег.№ 4464 от 07.07.2016г. на нотариус с рег. № 312, вписан в СВ Исперих вх.рег. № 2121 от 08.07.2016г., т.2, акт № 189, е прекратен поради сливане на качествата на кредитор и длъжник по него и поради прекратяване и заличаване на арендатора от ТРРЮЛНЦ. С обжалваното определение на първоинстанционния съд производството по предявения иск е прекратено като недопустимо.

Не е било спорно пред първата инстанция, че ищецът „Виг Агро 2017“ ООД се легитимира като собственик на земеделските земи, предмет на договора за аренда от 07.07.2016г., като ги е придобил от „Ориент – 2000“ ООД през 2019г. по силата на два договора за покупко-продажба и за замяна.

Не е било спорно пред първата инстанция и твърдяното в исковата молба че между страните по арендния договор на 08.10.2022г. е сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който едноличният търговец – арендатор е прехвърлил търговското си предприятие на арендодателя по договора „Ориент – 2000“ ООД, както и че едноличният търговец е заличен от търговския регистър.

На основание чл.27 ал.1 т.5 от ЗАЗ заличаването на едноличния търговец – арендатор е основание за прекратяване на договора за аренда и на основание чл.27 ал.2 от ЗАЗ това прекратяване следва да бъде вписано в Службата по вписвания и да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие, като легитимиран за това е собственикът на земеделските земи, в случая настоящият частен жалбоподател.

Съставът на въззивния съд намира, че възможността прекратяването на договора за аренда да бъде вписано по реда на охранителното производство не 3 е процесуална пречка за водене на установителен иск. Но за неговата допустимост във всички случаи следва да е налице правен интерес за ищеца от водене на делото, а именно следва правото или правоотношението да е заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Последователна е практиката на касационния съд, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно.

В настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че това не е налице. Действително ответното дружество „Ориент – 2000“ ООД за стопанската 2023г. – 2024г. е заявило за ползване и включване пред Областна дирекция Земеделие собствените на ищеца земеделски земи, на основание договора за аренда от 17.07.2016г. Но в резултат на подадено от възражение „Ориент – 2000“ ООД е подал декларация на 16.08.2023г. че оттегля заявените имоти по договора за аренда № 179 от 07.07.2016г., след което е оттеглено и подаденото от „Виг Агро 2017г.“ възражение. /л.475 – л.476 от първоинстанционното дело/. При така развилите се в производството пред Областна дирекция „Земеделие“ гр.Разград отношения във връзка с дублиране на заявени земи на основание договор за аренда от 17.07.2016т. въззивният съд намира, че правата на ищеца по отношение на земеделските земи не са застрашени или нарушени от поведението на ответното дружество.

Прекратяването на договора за аренда е признато от ответното дружество и в отговора на исковата молба. Поради което и за него липсва правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо на прекратяването на договора за аренда и производството по делото следва да бъде прекратено, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 25.04.2024г. по търг.дело № 50/23г. по описа на Разградски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5