Решение № 5783 от 13.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5783 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. КарабашЕ. при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. КарабашЕ. Въззивно гражданско дело № 20221100509430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А1 Б.“ ЕАД с ЕИК: *******, срещу Решение от 01.06.2022 г., постановено по гр.д. № 31557/2021 г. по описа на СРС, ГО, 154-ти състав, с което „А1 Б.“ ЕАД с осъдено да преустанови на основание чл. 109 ЗС неоснователните си действия, изразяващи се в държане на 30 кв.м., представляващи част от покривното пространство на сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, като премахне изградената без съгласие на етажните собственици базова станция и свързаните с нея елементи, инсталации и съоръжения, в т.ч. и климатична и пожароизвестителна системи, сигнално-охранителна система и всички дурги необходими съоражения и оборудване, за което е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-348/13.04.2009 г. на ДНСК. Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника – етажна собственост в гр.

София, *******“, ул. „*******, вх. А.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като претенцията е трябвало да бъде заявена и от двата входа – А и Б. Ищецът не е доказал промяна в предназнаението на покрива, а изградената базова станция е изцяло законосъобразно постороена. Не са релевирани доказателствени искания. Иска се обезсилване на първоинстанционния акт като недопустим, а алтернативно решението 1 на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията на ищците да бъде отхвърлена в цялост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул.

„**************, подаден чрез адв. Е. М.-П., с твърдения за несонователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за правилността на първостепенния акт и се моли същият да бъде потвърден в цялост.

Становище от страна на третото лице – помагач на страната на ответника не е постъпило.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.06.2022 г., като въззивната жалба е подадена на 15.06.2022 г., следователно същата е в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

С обжалваното решение е уважен предявеният от въззиваемата страна /ищец в производството пред СРС/, иск по чл. 109 ЗС, следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са подадени обективно и субективно съединени осъдителни искове правно основание чл. 109 ЗС, подадена от етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „Б“, в която се посочва, че между „Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 Б.“ ЕАД) и етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „А“ е сключен договор за наем за срок от 10 години, по силата на който на „А1 Б.“ ЕА е предоставено правото да ползва срещу наемна цена площ от 30 кв.м. в югоизточната част на покрива на вх. А, както и да монтира и използва комуникационни съоражения. В исковата молба се твърди, че покривът е обща част и за сключването на процесния договор за наем е било необходими съгласието и на двата входа на бл. 14. Изтъква се и обстоятелството, че изградените съоражения върху покрива са били извършени в противоречие с изискванията на ЗУТ. Иска се ответното дружество да бъде осъдено да преустанови 2 неоснователните си действия, изразяващи се в държане на 30 кв.м. от покривната част, да прекрати държането върху тази част и да премахне изградените съоражения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Посочва се, че искът е бил предявен единствено от вх.Б, но не и от вх. А, което обуславя недопустимост на предявените искове. Сочи се, че процесният договор е сключен с надлежния собственик, като акцентира, че построените съоражения съответстват изцяло на нормативните изисквания, поради което и се моли за отхвърленя на претенцията като неоснователна.

По делото е приложен договор за наем от 12.04.2007 г., сключен между етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „А“ – в качеството на наемодател и „Мобилтел“ ЕАД с БУЛСТАТ: ******* – в качеството на наемател, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя правото да ползва площ от 30 кв.м. в югоизточната част на покрива и поставя необходимото за функциониране на съораженията оборудване срещу заплащането на наемна цена в размер от 230.00 евро месечно за срок от 10 години, подписан и от двете страни.

Представени по делото са и протокол от 11.04.2007 г. от общо събрание на етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „А“, с което е взето решение да се предостави на „Мобилтел“ ЕАД ползването на покривно пространство от 30 кв.м. и сключването на договор за наем, както и нотариално заверена декларация от В.Б.В. – управител на етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „А“, с която се удостоверява, че подписите на всички присъстващи етажни собственици са положени лично пред него.

Към доказателствения материал са приобщени разрешение за строеж № 702/26.09.2007 г., с което се разрешава на етажна собственост в гр. София, ж.к.

*******“, ул. „*******, вх. „А“ да монтира базова станция върху част от покрива, разрешение за ползване № СТ-05-348/13.04.2009 г., с което е разрешено ползването на строеж „Базова приемо-предавателна станция „Одрин-SOF 0547“ на „Мобилтел“ ЕАД, както и седем броя справки по кадастралната карта, касаещи етажна собственост в гр.

София, ж.к. *******“, ул. „*******.

По делото е представен протокол № 5/05.02.2020 г. от проведено общо събрание на етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „Б“, с което е взето решение в т.1 за домоуправител да бъде назначена Д. Д. и с което е взето решение съгласно т. 5 да се стартира процедура за обезщетение, вследствие на поставени антени във вх. А.

Приложена по делото е и нотариална покана от етажна собственост в гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „Б“ до „А1 Б.“ ЕАД, получена от „Ач Б.“ ЕАД на 13.11.2020 г.

3

Като част от доказателствения материал са приобщени и гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.Д.Ц.. В показанията си последният сочи, че не е съгласен върху покрива да има такива съоражения, понеже имало облъчвания. Сочи, че достъпът до покрива е възможен, но не може да се стигне до съораженията, понеже около тях има ограда. Свидетелят споделя, че никой не е поискал съгласието на собствениците от вх.Б за сключване на договор за наем с ответника и за поставянето на антени.

По делото е представено и прието, неоспорено от страните, заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е констатирано, че сградата, находяща се в гр.

София, ж.к. *******“, ул. „******* се състои от 3 броя секции, отделени с дистанционна фуга помежду си, като достъпът до покривите на всяка една от секциите се осъществява през всеки от двата входа в нея, посредством метално стълбище.

Вещото лице сочи, че вх. А и вх. Б са обособени в отделна секция от сградата и са с общ покрив, като съгласно извършената проверка, сборът от процентите ид.ч., притежавани от самостоятелните обекти, разположени във вх.А и във вх.Б от сградата, е 100 %, т.е. двата входа от блока представляват една секция.

При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС.

Нормата на чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

Уважаването на предявения иск по е предпоставено от положителното установяване на следните факти: 1/ че ищецът е собственик на вещта или е носител на ограничено вещно право върху нея; 2/ че е извършено неоснователно действие върху вещта; 3/ че неоснователното действие пречи, ограничава или смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, макар да не накърнява владението.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, намираща се в гр.

София, ж.к. *******“, ул. „*******, вх. „Б“. Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на предявения иск. Предявяването на негаторен иск е правна възможност, която всеки от собствениците на обект в сграда в режим на ЕС може да упражни, за да преустанови противоправното въздействие по отношение общите части на сградата. Целта на предявяването на иска е да се преустановят действия, бездействия или комбинация от двете, чрез които един от собствениците пречи на останалите собственици да ползват общите части на сградата в режим на ЕС 4 по предназначението им /в този смисъл Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о./. Предявяването на иск е действие на управление, поради което не се изисква съгласието на другите собственици за предявяването на иска.

Освен това всеки съсобственик може да защитава от посегателства цялата вещ, без за това да му е необходимо съдействието или съгласието на останалите съсобственици /в този смисъл Решение № 179 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 219/2009 г., I г. о./ По доводите във въззивната жалба, че покривното пространство е прилежаща част само към вх. А и че не са налице пречки за собствениците да си упражняват правото на собственост, съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общите тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, както и всичко друго, което по естеството си служи за общо ползване. Тези части от сградата представляват елементи от нейната конструкция, чиято функционална свързаност прави възможно съществуването на сградата като единно цяло и обслужват всички или няколко от самостоятелните обекти в сградата. Тази тяхна характеристика обосновава необходимостта от поддържането им в добро състояние с усилията и средствата на всички лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата, както и необходимостта от осигуряване на възможност за реално ползване и осигуряване на достъп до тях за всички етажни собственици.

За да може нормално да ползва собствения си самостоятелен обект всеки етажен собственик, т.е. всяко лице, което притежава правото на собственост върху самостоятелен обект от сградата, следва да има възможност да ползва реално общите части, които по естеството си обслужват неговия обект, както и възможност за свободен достъп до тези общи части, вкл. с оглед необходимостта от извършването на ремонти с цел поддържането им в добро състояние. Всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежава и съответната идеална част от тези общи части, които обслужват всички обекти в сградата. В случая от кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че достъпът до покрива се осъществява както от вх. А, така и от вх. Б. От свидетелските показания на Н.Д.Ц. следва да се достигне до извода, че етажните собственици имат възможност да се качат на покрива, имат свободен и неограничен достъп до последния, но не могат да достигнат до съораженията на въззивника, тъй като същите били оградени. Според 5 настоящия съдебен състав в конкретния случай не се констатират пречки, препятстващи възможността на всеки един от съсобствениците във вх. Б да ползват покрива и да достигат до него. В показанията си свидетелят Ц. твърди, че от съораженията на въззивника имало облъчвания. Доказателства, свързани с излъчвания или облъчвания от процесните съоражения, в настоящото производство не са събрани.