Решение № 1145 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330112154 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. А. В., чрез пълномощник – адв. Г. М., против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 355 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 900 лева за срок от 7 месеца, при годишен лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на 48,23 %, при обща дължима сума в размер на 1052,18 лева.

В чл. 6.1 от договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение в полза на заемодателя измежду безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на кумулативно поставени условия. Съобразно чл. 6.2 от договора при непредоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 704,82 лева. Посочва се, че ищецът е изплатил цялата дължима сума по кредита. От правна страна са изложени съображения, че сключеният договор за заем е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не се съдържала информация за начина на изчисляване на годишния процент на разходите и дължимата сума. Според ищеца уговорената неустойка водела до допълнителен доход за ответника, доколкото не била 1 включена в ГПР, с което се нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изтъква се, че не са спазени изискванията за договорно съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като с оглед всички наведени твърдения се претендира недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Претендира се, че на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност по кредита, който е обявен за недействителен. Посочва се, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 1255 лева, поради което процесната сума от 355 лева се явява получена от ответника при начална липса на основание. Предвид изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявената претенция. Твърди се, че договорът не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички законоустановени изисквания за форма и съдържание. Поддържа се, че неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите по правоотношение и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че сключил два договора за кредит с уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. При това положение и предвид действителността на кредитното правоотношение, неоснователно се претендирало от ищеца връщане на платени по договора за заем суми. В тази насока не се оспорва получаване от страна на кредитора на процесната сума.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски .

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател, и Л. А. В., като заемател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 900 лева за срок от 7 месеца.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 48,23 %.

В чл. 6.1 от договора е предвидено задължение на заемателя в тридневен срок от сключването му да представи едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, което да отговаря на условията на чл. 33, ал.

1 от Общите условия. Съобразно чл. 6.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 704,82 2 лева.

По делото са представени разписки за извършени плащания от ищеца в полза на ответното дружество на сумата в общ размер от 1255 лева, аккто следва: на 03.10.2022 г. – 251 лева; на 02.11.2022 г. – 251 лева; на 03.12.2022 г.

– 251 лева; на 03.01.2023 г. – 251 лева; на 07.04.2023 г. – 251 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричена начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 900 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, които следва да бъдат разгледани съвместно с твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, доколкото са неразривно свързани. Съгласно чл. 6.2 от договора при непредоставяне в срок от страна на заемателя на обезпечение в полза на заемодателя, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 704,82 лева. Разпоредбата на чл. 6.1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на посочени в Общите условия изисквания. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора 3 възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.

Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение /обозначено като неустойка/ за предоставения финансов ресурс.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, в каквато насока се съдържа изрично признание в отговора на исковата молба. Стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 6.2 от договора, изначално разсрочва вземането за неустойка при липса на обезпечение. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на 4 допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.