Решение № 17507 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17507 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110106286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 214165/27.07.2023 г., подадена от „С...“ АД за изменение на Решение № 12465/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 6286/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в частта за разноските.

Молителят сочи, че ищецът не е доказал действително заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което иска съдът да измени решението в частта за разноските и да не присъжда на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 ГПК. Молителят твърди също, че съдът неправилно е изчислил и присъдил разноски за ответника на основание чл.

78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Посочва, че следва да му бъде присъдена сумата от 627.35 лв. за адвокатско възнаграждение и 59.40 лв. за депозит за вещо лице, а в условията на евентуалност – 427.68 лв. за адвокатско възнаграждение и 39.60 лв. за депозит за вещо лице. Моли съда да измени решението в тази част.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Г. П. К., е депозирал становище по молбата на ответника. Твърди, че съдът правилно е присъдил разноските и моли същият да не изменя решението.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане 1 на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата на „С....“ АД е частично основателна по следните съображения:

По делото са представени доказателства за извършване на разноски от ищеца в производството както следва:

За адвокатско възнаграждение – 710 лв. (л. 1А).

По делото са представени доказателства за извършване на разноски от ответника в производството както следва:

За адвокатско възнаграждение – 4 224.59 лв. (л. 75-81).

За депозит за вещо лице – 400 лв. (л. 90-91).

С решението напълно са уважени предявените искове от ищеца Г. П. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е уважен частично за сумата от 6 321.62 лв., като за 2 381.78 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с вземане на ответника, а за горницата до 9 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

По делото на лист 1А е представен договор за правна помощ № 988143.

Същият е сключен с ищеца и е с предмет защита по гр.д. по чл. 344 КТ. Съдът счита за неоснователно възражението на молителя, че не става ясно за кое точно дело е сключен договорът. Последният е сключен преди депозиране на исковата молба, поради което няма как в него да фигурира номера на делото.

По отношение на възражението на молителя, че не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

По договор за правна защита и съдействие № 988143 е договорено възнаграждение от 710 лв. По отношение на начина на плащане в договора е вписано на два реда сумата от 710 лв. цифром – на редовете за платено „в брой“ и „по сметка“. С отговора на настоящата молба ищецът изрично е посочил, че сумата е платена в брой. Анализирайки подробно документа, съдът стига до заключението, че сумата е платена в брой и договорът за правна защита и съдействие има значение за доказателство за платената в брой сума. Възражението на молителя е неоснователно.

По искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съдът приема следното:

При присъждане на сумата от 14.68 лв. за разноски съобразно отхвърлената част от исковете съдът е съобразил направеното от ищеца в последното съдебно заседание възражение за прекомерност, но е изчислил неправилно дължимите суми. Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на делото. Предвид постановките на т. 16 от ТР по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, 2

ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение за иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ с определен материален интерес се изчислява по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – не по-малко от минималната работна заплата за страната, която за 2023 г. е в размер на 780 лв. Съдът определя възнаграждение в размер на 800 лв. за иска за обезщетение. Сторени са и разноски за депозит за вещо лице в размер на 400 лв., от които съдът определя половината да е по отношение на иска по чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. Общо разноските по този иск за ответника възлизат на 1000 лв.

Вземайки предвид отхвърлената част от същия, дължимото на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възлиза на 297.60 лв. Решението следва да се измени в тази част.

По гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 12465/13.07.2023 г. постановено по гр. д.

6286/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 76 с-в, в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на ответника „С...“ АД, ЕИК 206155179, гр. ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в производството по ч.гр.д. № 6286/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, от 14.68 лв. на 297.60 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 214165/27.07.2023 г., подадена от „С...“ АД в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3