Решение № 1084 от 18.12.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5035/2022
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 18.12.2023
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- §1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1084 гр. С., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530105035 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. твърди в поправената си искова молба, че я предявявал пред С. районен съд на основание чл. 108 ГПК - по района, където било възникнало правоотношението и чрез съответното областно поделение на ответното дружество - специализирано звено Областно пътно управление С.. На 14.04.2021 г., около 22:30 ч., по време на движение по А., в посока от Б. към С., на пътен възел Ч. - С., при навлизане в най-дясна пътна лента, която била предназначена за напускане на магистралата и включване към път ІІ-66, GPS координати -, скорост на автомобила около 60 км/ч, К., в качеството му на водач на л.а.
„Ф.", с рег. № -, преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя дупка на пътното платно, която се намирала на автомагистралата, на км 184+700м, в найдясна пътна лента, която била предназначена за напускане на магистралата и включване към път ІІ-66. В резултат на настъпилото събитие били нанесени имуществени щети по автомобила. Освен водачът на автомобила, в последния пътувал и свидетелят В., ЕГН ********** и адрес -. Механизмът на настъпване на ПТП бил описан в уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 20.04.2021 г. и приложение 1 от 20.10.2021 г. от К.. Към дата на настъпване на произшествието, л.а. „Ф.", с рег. № -, имал сключена имуществена застраховка „Каско +" с ищеца, полица № 440120151018715, която била валидна от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. Във връзка с настъпилите щети по лекия автомобил, който бил собственост на К., при ищеца била образувана ликвидационна преписка № 44011512102601. Вследствие настъпилото ПТП, по автомобила били установени следните щети: спукана предна дясна гума В. - за подмяна. По силата на сключения договор за застраховка „Каско +" и в съответствие с установените, като вид и 1 степен, щети, на 12.05.2021 г. ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 202.42 лева на собственика на автомобила. Отделно, тъй като след настъпване на ПТП процесният лек автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, ищецът заплатил на У. сумата от 315.36 лева за репатриране на автомобила от местопроизшествието до сервиза в С., където бил извършен ремонта. По силата на чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "Каско+", ищецът встъпвал в правата на застрахования, против причинителя на вредата, до размера на изплатеното обезщетение. Тъй като ПТП било реализирано на участък от път, който бил стопанисван от ответника, следвало да се има предвид, че съгласно §1, т. 1 ДР на Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, „стопанин на пътя" бил собственикът или администрацията, която го управлявала. В случая, по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, управител на пътя била ответната агенция, чрез нейното специализирано областно звено.
Следователно. Тя била и стопанин на същия. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП, управлението на пътищата включвало организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, било видно от §1, т. 14 от ДР на ЗП, че поддържането на пътищата било „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...". Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДвП, лицата, които стопанисвали пътищата, организирали и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Ответната агенция, чрез своето ТП - ОПУ С., била поканена с писмо изх. № 092-8691/09.07.2021 г. да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента то не било възстановено. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско+", на основание чл. 410 ал. 1 КЗ, във вр. чл. 30 ЗП и чл. 49, във вр. с чл.
45 ЗЗД, се пораждал правния интерес на ищеца за предявяване на този иск против стопанина на пътя – ответната агенция, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 202.42 лева, 315.36 лева за заплатено обезщетение за репатриране и 15 лева за ликвидационни разноски съгласно чл. 410 ал. 1 КЗ. Общият размер на задължението на ответника било 532.78 лева. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за ищецът възниквало правото да претендира от ответника и лихва за забава в размер на 67.49 лева, която била изчислена за периода от 03.08.2021 г. до 25.10.2022 г. Предвид изложеното за ищецът се пораждал правен интерес от предявяването на искането, заложено в чл. 127 ал. 4 ГПК, като начин за плащане посочвал „по банков път", по посочената в исковата му молба банкова сметка. Искането е да се осъди ответника, да заплати на ищеца, по посочената банкова сметка, сумата от общо 532.78 лева за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011512102601, за причинени имуществени вреди на застрахованото по горепосочената имуществена застраховка трето лице К., вследствие на горепосоченото ПТП на 14.04.2021 г., с 67.49 лева мораторна лихва от 03.08.2021 г. до 01.11.2022 г., и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът А. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като 2 неоснователни, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в писмена защита.
Третото лице А. – помагач на страната на привлеклия го ответник по делото, заема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в представени по делото писмено становище и писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 26.05.2020 г., с представената по делото застрахователна полица № 440120151018715, между ищеца, като застраховател, и разпитаният по делото свидетел Д., като застрахован собственик на л.а. „Ф.”, с рег. № -, видно от представеното по делото свидетелство за регистрацията му (л. 20), е бил сключен, при представените общи условия, договор за имуществена застраховка „каско +” на същия автомобил, за срок от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. (л. 13-19). От самата полица и представените с договора сметки, преценени съвкупно с т. 23 от заключението на назначената по делото комплексна съдебна икономико автотехническа експертиза (ЗКСИАТЕ), което съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява още, че при сключването на този договор, застрахованият е платил на ищеца уговорена в него застрахователна премия от 1434.25 лева, разсрочено, на четири вноски, платени в брой на посочените в същата точка от ЗКСИАТЕ дати (л. 13, 19 и 101).
На 20.04.2021 г., в срока на действие на тази застраховка, третото лице В., като пълномощник на застрахованият свидетел Д., без по делото да е представено такова пълномощно, подал от негово име до ищеца представеното по делото уведомление за щета 44011512102601 (л. 11). В същото заявил, че на 14.04.2021 г., в 22:30 часа, застрахованият К., като водач на застрахованото при ищеца горепосочено МПС „Ф.”, с рег. № -, на пътен възел Ч. – С./приблизителни координати от G . м-: -, а в „описанието на събитието“ в т. 4 посочено като: „Пътен възел Ч. – попада в дупка и пука гума“ (л. 11). В описанието на събитието същото трето лице В. е посочило в уведомлението до ищеца, че - „по време на движение попада в необезопасена дупка на пътното платно и се уврежда предна дясна гума; тъй като автомобилът не е снабден с резервна гума ползва пътна помощ; гумата е сменена с нова, а увредената е демонтирана от джантата; обаждане на 112 и контактен център на Д.; тъй като бях в автомобила с водача посочвам приблизителни координати от G. M-: -“ (л.
11).
Към това уведомление ищецът е представил с исковата си молба по делото и приложение 1, представляващо попълнена от водача на автомобила, свидетелят Д., негова декларация по щетата от 20.04.2021 г. (л. 12). В последната той е декларирал пред ищеца, 3 като водач на застрахования горепосочен лек автомобил, за дата на настъпване на ПТП – „14.04.2021 г.“, за време на настъпването му - „22:10 часа“, за място на настъпването му – „А., посока С., на 5 км преди С.“, а за причини за настъпването му – „дупка в пътното платно; поради намалена видимост заради времето на произшествието нямаше възможност за заобикаляне“ (л. 12). В графата за „подробно описване на ситуацията преди ПТП“ свидетелят Д. посочил в тази си декларация пред ищеца, за „метеорологичната обстановка преди настъпване на събитието – „с валеж дъжд“, за тип на пътното покритие – „асфалт“, за състояние на пътя – „мокър“, за характеристики на пътя преди ПТП и на пространството около пътя – „отбивка за обход поради ремонтни дейности“, за интензивност на трафика на пътя – „слаб“, за скорост на движение на автомобила преди ПТП – „60 км/ч“, за маршрут на движение – „Б. – П.“, за цел на използване на превозното средство преди ПТП – „лични нужди“, за зареждане на гориво в деня на ПТП – „не“, а в графата „сам ли бяхте в автомобила при възникване на ПТП и ако не посочете с кого – имена и телефони за контакт със спътника/ците“, свидетелят Д. посочил – „да“, в графата „кого и как уведомихте първо за възникналото ПТП“ посочил – „Д. на националния телефон“, а в графата „от кой телефонен номер“ посочил – „-“ (който обаче е посочен от подалото уведомлението за щета трето лице В., като негов, а не като телефонен номер на свидетеля Д., за какъвто в уведомлението е посочен друг телефонен номер + - – л. 11 – б.р.), от който номер е посочил след това в същата си декларация, че се е свързал и с КАТ, на тел. 112, както и че ползвал пътна помощ на С., и автомобилът бил транспортиран след ПТП в гр. П. (л. 12).
По уведомлението от 20.04.2021 г., експерт на ищеца изготвил представения по делото опис – заключение по щета 44011512102601/15.04.2021 г. (л. 21). Такава по-ранна дата 15.04.2021 г. на образуване на тази щета, от подаване след това на 20.04.2021 г. до ищеца на уведомлението за същата щета при ПТП от третото горепосочено лице, с приложение 1 към него на свидетеля на Д., е поставена и на представените от ищеца снимки на застрахованото МПС (л. 22-24). В описа-заключение по щетата от 15.04.2021 г. експерта на ищеца вписал, че увредена при ПТП е предна дясна гума В. 5 255/40/19 100V(3119) – 30 %, която е за подмяна (л. 21). Върху този опис, за застрахования, се е подписало, като получило копие от същия, подалото уведомлението до ищеца, като негов пълномощник, трето лице В. (л. 21).
На 12.05.2021 г. представители на ищецът изготвили представения по делото ликвидационен акт (л. 28). С него му предложили, за декларираното увреждане при процесното ПТП на застрахования автомобил, да се изплати на застрахования свидетел Д. сумата от 202.42 лева (л. 28). В този ликвидационен акт е записано, в графата му „основание за регресен иск:” – „Областно пътно управление С.“ (л. 28).
На 12.05.2021 г. ищецът превел на свидетеля Д., по банковата му сметка, сумата от 202.42 лева (л. 29). Това обстоятелство се установява и от т. 24 на ЗКСИАЕ (л. 111).
На 25.05.2021 г., У. издало на ищеца представената по делото фактура, с която му фактурирало за плащане пътна помощ по договор на обща стойност 6544.44 лева (л. 30). От описа към тази фактура и т. 25 на ЗКСИАЕ е видно, че на ищецът е фактурирана за плащане със същата фактура и пътна помощ от 315.36 лева по процесната полица 44012015018715 и 4 щета 44011512102601, за процесния застрахован при ищеца л.а., с рег. № -, която е формирана от 4 лева първоначална такса, 40.80 лева празен пробег от 24 км, 14 лева за товарене/разтоварване, 204 лева за пълен пробег от 85 км, или общо 262.80 лева, както и 52.56 лева ДДС (л. 31-32 и 111). Сумата по тази фактура ищецът платил по банковата сметка на У. на 25.05.2021 г. (л. 111). От т. 15 на ЗКСИАЕ е видно още, че размерът на обичайните ликвидационни разноски, които начисляват застрахователите при образуване, обработване и приключване на щети, е 15-20 лева (л. 109).