Решение № 12912 от 02.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12912 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110177059 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Предявен е от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788 положителен установителен иск по реда на чл. 422 с правно основание чл. 411 КЗ за установяване на вземане в размер на 547,25 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2024 год. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 26184/21.08.2024 год. по ч. гр. д. № 43919/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП, по вина на водача на МПС „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ, в резултат на което са нанесени щети на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0320230855006652 и срок на валидност от 29.03.2023 г. до 28.03.2024 г., л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който двамата водачи-участници в ПТП се съгласили, че вината за настъпване на същото била на водача на МПС „Пежо боксер“ с рег. № РВ7068ТТ, чиято гражданската отговорност на автомобилистите била застрахована при ответното дружество. Посочва, че за нанесените щети при ищцовото дружество била образувана щета № 211599055, по която след извършен опис за повредите по л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН било определено застрахователно обезщетение в размер на 532,25 лева, което с платежно нареждане № 201В1О02402401QL/24.01.2024 г. било изплатено на сервиза, извършил ремонта („Тойота Таксим“ ЕООД) на увреденото МПС. С регресна покана с изх. № 310003748/08.05.2024 г. поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 547,25 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски. Въпреки получената от ответника на 09.05.2024 г. покана последният не заплатил претендираното регресното обезщетение, предвид което ищецът моли съда да уважи иска за посочената сума, ведно със законната лихва.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор извън срока по чл. 131 от 1

ГПК, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Счита, че не е давал повод за завеждане на делото и моли съда да прекрати производството като неоснователно. Сочи, че двустранния констативен протокол не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба I-3-41 за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, Комисия за финансов надзор и Информационен център към Гаранционен фонд. В тази връзка оспорва ищцовото твърдение да е налице съгласие на водачите-участници в процесното ПТП по отношение на вината за неговото настъпване.

Оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. При условията на евентуалност счита, че размерът на вредите на МПС „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Оспорва и иска за законна лихва върху главницата. Претендира съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 06.11.2023 г. се установява, че на посочената дата около 12:10 часа, в гр. Пловдив, на паркинг на фирма Вили Елбе – местност „Ралица“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН, управляван от С. М., и лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ, управляван от Андреас Карабанков. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Тойота Корола“ е посочено надран и огънат заден десен калник, а за л.а.

„Пежо Боксер“ – остатък от боя на другото превозно средство. Протоколът е подписан от двамата водачи, като Андреас Карабанков е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не 2 е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания свидетел С. Б. М.. От тях се установява, че свидетелят оставил колата си паркирана на паркинга пред своята месторабота. Споделя, че, когато си тръгвал, забелязал, че някакъв човек пишел бележка, с която го информирал, да му се обади, тъй като му е одрал колата. Потвърждава, че другият човек признал вината си, включително и при подписване на съставения помежду им двустранен протокол за ПТП.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С. М., тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления. Те са също така ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ, който при маневра, не осигурява безопасна странична дистанция, вследствие на което настъпва съприкосновение с паркиралия л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН. Вещото лице посочва, че към момента на ПТП л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН е било в спряло състояние, а другото МПС - „Пежо Боксер“ с рег. № РВ7068ТТ е предизвикало съприкосновение между двете превозни средства при тръгване/отваряне на вратата. Експертът сочи, че уврежданията на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН, за които изрично отбелязва, че се намират в пряка връзка с осъщественото на 06.11.2023 г. ПТП в гр. Пловдив, се свеждат до материални вреди по задния десен калник на автомобила. Накрая, извежда, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 532,25 лв. Обяснява и в какво се изразява разхода на ищеца за т.нар. ликвидационни разноски, а именно: опис на щетите от експерт; изготвяне на снимков материал; изчисляване на стойността на уврежданията и разходи за съхранение на преписка по щета.

От представените по делото писмени доказателс тва – протокол за извършен оглед на МПС № 11442-16993709957/07.11.2023 г., опис-заключение по претенция № 211599055/07.11.2023 г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 532,25 лв., изплатено с платежно нареждане от 24.01.2024 г. на автосервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 3

КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на В К С , решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № РВ1499ТН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 532,25 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредените детайли, боядисване и труд.