Решение № 47 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601389 по описа за 2022 година С Присъда № 137, постановена на 30.09.2022 г. по НОХД № 2136/2022 г., Районен съд – Бургас e признал подсъдимия Р. З. З. за виновен в това, че на 31.07.2021 г. в с. В., Община Камено, Област Бургас, чрез нанасяне на удар с тротоарна плочка в областта на десен горен крайник, причинил средна телесна повреда на Й. Л. К., изразяваща се в разместено счупване на базата на пета метакарпална кост, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок след два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години.

С присъдата БРС е възложил на подсъдимия сторените разноски в досъдебното и съдебното производства, съответно 117 лева и 20 лева. Осъдил е подсъдимия да заплати на частния обвинител Й. Л. К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Постановил е веществените доказателства – 2 броя фотоснимки, да останат по 1 делото в срока на неговото съхранение, след което да бъдат унищожени с унищожаване на същото.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимият Р. З.

З., който чрез защитника я е обжалвал в установения в чл. 319, ал. 1 от НПК за това срок. Счита я за незаконосъобразна и неправилна, поради което иска въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл.

336, ал. 1, т. 3 от НПК, като я отмени и го оправдае по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на БОП изразява становище, че присъдата на БРС е постановена след прецизен доказателствен анализ, като същата е законосъобразна и правилна. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Частният обвинител Й. Л. К. и повереникът му-адвокат намират обжалваната присъда за правилна, обоснована от доказателствения материал и явно справедлива, поради което молят за нейното потвърждаване.

Въззивникът-подсъдим З. участва лично и с редовно упълномощен защитник. Възразяват срещу изводите на първоинстанционния съд за доказаност на авторството и механизма на извършеното деяние, като акцентират върху противоречие между свидетелските показания и заключението на съдебномедицинската експертиза. В тази връзка настояват за прецизен анализ на посочените показания, при който би се стигнало до различния извод за неустановеност на механизъм на деянието в резултат на действия на подсъдимия. Молят съда да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид подадената жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, прие следното:

Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:

На 31.08.2021 г. вечерта пострадалият свидетел Й. Л. К. и свидетелите Р.Х.З. и С.И.Л. били на гости в дома на свидетелите И.П.Х. и Д.Г.Д. в с. В., 2

Община Камено, Област Бургас. Всички свидетели седели на маса, намираща в двора на имота на Д. и Х.. Св. Х. е майка на св. З., а последната и подсъдимият Р. З. З. към посочената дата били съпрузи, но отношенията между тях били влошени и били в процедура на развод. Подс. З. имал подозрения, че съпругата му св. З. има взаимоогношения с постр. св. К. и решил да я провери, поради което отишъл с автомобила си от гр. Бургас до с.

В. и около 22,00 часа застанал до оградата на двора на свидетелите Д. и Х., като започнал да вика: „Ще ви запаля, ще ви избия!“, „Кой е тъпкачът на жена ми?“. От масата станал свидетелят Д. Д. и се насочил към подсъдимия З., поради това, че се притеснил от агресивното м у поведение, с цел да го успокои. След него от масата станали и свидетелите С.Л. и Р.З., като също се приближили към подс. З.. След отваряне на вратата на двора п одсъдимият З. блъснал с ръце свидетеля Д. Д., който паднал на земята. След като видял, че свидетелят Д. Д. пада на земята, към тях се насочил и пострадалият Й. К..

Подс. З. попитал св. К.: „Ти ли си тъпкача на Р.?“, след което взел от земята пред оградата тротоарна плочка и държейки я с две ръце се приближил до него, като понечил да нанесе удар с плочката към главата му. С в. З.а се развикала на подс. З., че ще “утрепе” св. К., в който момент подсъдимият хвърлил плочката към главата на св. К.. Пострадалият К. инстинктивно вдигнал дясната си ръка, за да се предпази, като ударът с плочката попаднал в дясната му ръка, в областта на дланта и малкия пръст. След нанасянето на удара подсъдимият З. веднага избягал. Непосредствено след удара пострадалият Й. К. изпитал остра болка в ударената ръка.

От съдебномедицинска експертиза № 69/2022 г. се установява, че свидетелят Й. К. е получил разместено счупване на базата на пета метакарпална кост, което увреждане е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалия трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок след 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Това увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Авторството на деянието е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите Й. Л. К., И.П.Х., Р.Х.З., Д.Г.Д. и С.И.Л., дадени в хода на съдебното следствие и в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Подсъдимият З. отрича виновно поведение, като обяснява, че св. Д. го е 3 хванал за ръката, а той го е бутнал, за да му пусне ръката, при което Д. паднал на земята, след което св. К. излязъл направо срещу него със засилка и с юмруци. Поддържа, че след като св. Д. се изправил от земята, двамата със св.

К. му нанесли побой с юмруци и ритници на земята. Сочи, че за да се отърве, ритнал св. К. по крака и той паднал, при което успял да избяга. Според подсъдимия, постр. К. е получил увреждането, докато му е нанасял побой с ръцете си. Тези обяснения на подсъдимия не корелират с нито едно доказателство по делото. Соченият от подс. З. механизъм на самонараняване на пострадалия Кров по време на побой и обстоятелствата, които описва в обясненията си, н е кореспондират на установения с ъ с СМЕ механизъм на извършване на престъплението. От заключението на приетата в хода на съдебното следствие пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза е видно, че подобно увреждане – счупване на базата на пета метакарпална кост на дясна ръка, се дължи на действието на или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност. Именно такъв твърд тъп предмет с ограничена повърхност представлява съобщената от пострадалия и свидетелите тротоарна плочка. Що се отнася до възражението на защитника досежно механизма, свързано с това, че пострадалият при прегледа след три дни от инцидента не е имал синина, то следва да се отбележи, че според експертното заключение, при прегледа на постр. К. е имало находки на охлузни рани, драскотини и оток на дясна длан, а при изслушването му в с. з. вещото лице е пояснило, че съществува възможност да се получи синина и след известен период от време. Ето защо, съдът се доверява изцяло на показанията на пострадалия и останалите свидетели-очевидци, и на заключението на приетата СМЕ, от които несъмнено се установява, че пострадалият при самопредпазването на главата си с ръка е бил ударен с тротоарна плочка, в резултат на което е била счупена базата на пета метакарпална кост на дясната му ръка. Привидно създалото се противоречие в показанията на свидетелите дали ударът е директен с плочката с две ръце или е след хвърлянето й, защитникът на подсъдимия е изтълкувал твърде буквално в пледоарията си пред настоящата инстанция. Фактът, че пострадалият е ударен с плочката по ръката, докато се е опитал да се предпази, се извлича както от показанията на всички свидетели, така и от заключението на СМЕ. Противоречието, създало се в показанията, на което е стъпил защитникът в подкрепа на тезата си, че не е ясно дали подсъдимият е ударил пострадалия директно с плочката или 4 хвърляйки я срещу него, БОС намира за несъществено, поради факта, че всички употребени от свидетелите думи описват сходно действие, извършено от подсъдимия спрямо пострадалия, а самият пострадал го е определил последователно като посягане с плочката към главата му, държейки я с две ръце, но след като св. З. се развикала, че ще го “утрепе”, подсъдимият е хвърлил плочката, която ударила пострадалия в дясната ръка, с която той се опитал да се предпази, защото плочката била насочена към главата му, и поточно пресрещнал плочката с външната част на ръката си с малкия пръст, където е и локализацията на увреждането.

Що се отнася до показанията на св. Т. С. К., ангажиран от подсъдимия едва във въззивното производство, същите са производни на обясненията на подсъдимия в частта досежно версията му, че той е пострадалият, и не се кредитират, тъй като не намират опора в показанията на нито един от останалите свидетели. От доказателствата по делото не се установява осъществено непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия. Както вече бе посочено, в тази насока са само обясненията на подсъдимия, които по изложени съображения при анализа на доказателствата не се кредитират от съда. Показанията на св.

К., дадени пред въззивната инстанция, се преценят за недостоверни и в частта им относно заявеното от свидетеля, че е отишъл до дома на св. Х. Н. в селото, за да прибере подсъдимия с автомобила му, като тази оценка на БОС се базира на казаното от самия подсъдим в обясненията му пред районния съд:

“След случката вечерта се прибрах в град Бургас, пътувайки с моя автомобил, както дойдох. Преди да се кача в автомобила бях употребил много малко алкохол.” и “Нищо не можех да хвана с ръцете си. С усилия държах волана, управлявайки на връщане, прибрах се със счупени ръце.” Показанията на св.

К. не се подкрепят и от показанията на св. Х. Н., разпитан в хода на първоинстанционното съдебно следствие по желание на подсъдимия, от чийто дом в с. В. се твърди, че св. К. е взел подсъдимия, за да го прибере в Бургас. Св. Н. е категоричен, че не е видял нищо от и след инцидента, като подсъдимият преди това е ходил в дома му , за да търси св. З. и после не се е връщал там.

По гореизложените съображения въззивната инстанция прие за неоснователни всички съществени възражения на защитата: че в мотивите си решаващият съд е кредитирал показанията на свидетели, за които има 5 основания да се счита, че са предубедени от изхода на делото; че вещото лице по експертизата не изключвало възможността описаната от него фрактура да е получена и по друг начин; че извод ът, че безспорно е установено авторството на деянието и механизмът на получаване на телесната повреда не е извършен на основата на обективен анализ на събраните доказателства. БОС ще отбележи, че като е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК, първоинстанционният съдебен състав е основавал вътрешното си убеждение на собствена проверка на доказателствения материал, извършил е анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите по делото. БРС безспорно е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на извършване, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат. Това, че резултатът от този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В конкретния случай БРС не само е направил достатъчен доказателствен анализ, но е отговорил и на всички основни възражения по делото, като е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение.