Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 453 от 21.01.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 43/2026
Вид
Разпореждане № 453
Подписан
21.01.2026
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 21.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 43 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, чрез юрк. Б. Т., против длъжника И. К. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, общ. ***, обл. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 409.03 EUR главница по Договор за потребителски кредит № ***сключен на 30.10.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и И. К. К., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2026 г. до изплащане на вземането; 231.09 EUR мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата по Договора за кредит за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г.; 21.17 EUR договорна лихва по договора за кредит за периода от 30.10.2020 г. до 20.01.2021 г.;

126.02 EUR – друго – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2026 г.; 14.77 EUR мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г., както и сторените разноски – 13,64 EUR държавна такса и 76,69 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, договор за поръчителство, договор за предоставяне на поръчителство, общи условия за предоставяне на кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 1 2 6 , 0 2 EUR, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство съдът следва да отбележи следното: видно от обстоятелствената част на депозираното заявление е, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря 1 солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор.

Възнаграждението обаче е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на поръчителя има право на цялата му печалба. Тоест, крайният финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител.

Освен това изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Или, анализът на разпоредбите на процесния договор води до извода, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

На следващо място, от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване, става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

В съвкупност тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита (това е скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва). С него обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %). Именно чрез позволени от закона средства (създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика м у за задължения на клиенти на този собственик се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК.

Предвид изложеното се налага изводът, че макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ - поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. Така, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е 2 видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

Поради горното на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата, предвиждаща възнаграждение на поръчителя е нищожна и такова не се дължи, както и сумата от 14.77 EUR мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г. като акцесорна такава.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 EUR лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 11,25 EUR – държавна такса и 3 3 , 7 2 EUR – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която И. К. К., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, общ. ***, обл. ***ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 сумите, както следва: 409.03 EUR главница по Договор за потребителски кредит № ***сключен на 30.10.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и И. К. К., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2026 г. до изплащане на вземането; 231.09 EUR мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата по Договора за кредит за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г.; 21.17 EUR договорна лихва по договора за кредит за периода от 30.10.2020 г. до 20.01.2021 г., както и сторените разноски – 11,25 EUR държавна такса и 33,72 EUR юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 126.02 EUR – друго – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2026 г.; 14.77 EUR мораторна лихва в размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на 3 съобщението пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4