Решение № 898 от 13.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. гр. Хасково, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102984 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК от П. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.****, съдебен адрес: гр.****, адв. П. П. от АК - ****, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.

1784, район Младост, бул."Цариградско шосе" № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. – управител за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 840/2024г. по описа на РС- София, а именно сумата от **** лв. представляваща недължимо платена сума за неустойка /без основание/ по договор за паричен заем № ****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25лв. за държавна такса.

С протоколно определение № 1529/15.10.2025г.по делото на оснавание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез неговото намаляване от **** лева на **** лева, като на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, производството в частта за разликата над **** лева е прекратено.

1

Ищцата твърди, че на ****г. в град **** страните сключили Договор за паричен заем № ****, по силата на който заемодателят „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, предоставил на заемополучателя заем в размер на лв.*** Параметрите на отпуснатия заем били посочени в чл. 3 от договора: 1. Размер на заемната сума : **** лева; 2. Размерът на погасителна вноска : **** лв. и **** лв.; 3. Ден на плащане : ****; 4. Вид вноска : ****; 5. ГПР : * %; 6.

Б***рой вноски : ****; 7. Фиксиран лихвен процент : **** %; 8. Дата на първо плащане : ****г.; 9. Обезпечение : Поръчител или банкова гаранция; 10.

Дата на последно плащане: ****г.; 11. Такса за усвояване : ****; 12. Обща сума за плащане : ****лева.

Въпреки, че в чл. 3, т. 12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на ****, ищцата установила, че сумата, която трябва да заплати за погасяване на задълженията си по този договор е в размер на ****. Това било така, защото трябвало да заплати и сумата от **** за неизпълнение на задължението й по чл.8 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечения, описани в чл.6 от процесния договор и отговарящи на условията, посочени в чл.23 от ОУ към договора.

Твърди се, че размерът на неустойката във всяка от погасителните вноски бил посочен в колона 6 от погасителния план - **** вноски по ****лв. и **** вноски по ****лв.

Тази неустойка била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Нищожна била и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като чл.8 от договора бил неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Основното задължение на заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Това съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението на предоставения заем.

С клаузата на чл. 8 от процесния договор обаче се предвиждала неустойка за неизпълнение, но не на главно задължение на заемателя, а именно да върне заемната сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение за кредитора.

Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да 2 гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заемната сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение заемодателят има право да прецени дали въобще да сключи договора за заем като тази преценка би следвало да предхожда сключването на договора.

Фактът, че договорът за кредит се сключва без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение потвърждавал тезата, че сумата формално наречена неустойка е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г. на ОСТК така уговорената неустойка излизала извън предадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното като начинът, по който е уговорена сочел, че заемателят всякога ще дължи неустойка и то в прекомерен размер спрямо заемната сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение, а именно да върне на падежа главница ведно с възнаградителната лихва. Следователно дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми защитавало кредитора срещу неизпълнението и подготвяло неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение с оглед правилото на чл.133 от 33Д. Ето защо уговорката между страните за плащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, била нищожна, в противоречие с добрите нрави. В т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата 3 сума дължима от потребителя изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.

По изложените съображения доколкото били нарушени чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 от ЗПК.

По изложените съображения доколкото били нарушени чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 от ЗПК. Последиците от тази недействителност били посочени в чл.23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на задължителната практика на СЕС следвало да се извърши служебна проверка за действителността на кредитното правоотношение и да се прецени дали не са осъществени и други хипотези на недействителност, които не са въведени от ищцата в предмета на правния спор.

В изпълнение на договор за потребителски кредит № ****г. ищцата заплатила на ответника сумата от ****. Поради недействителността на договора за заем, възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която получила по него в размер на ****, а не на лихва и други разходи.

Следователно разликата между заплатената сума от **** до дължимата от **** /в размер на ****/ била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, пред.1-во от ЗЗД.

Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 840/ 2024г. по описа на Районен съд София. Срещу заповедта било подадено в срок възражение от длъжника, поради което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, че съществува вземането на П. Я. Д., ЕГН:**********, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по 4 ч. гр. дело № 840/2024г. по описа на РС- София, а именно сумата от **** лева (след допуснато изменение на размера на иска, чрез неговото намаляване с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на ****) представляваща недължимо платена сума за неустойка /без основание/ по договор за паричен заем № ****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25лв. за държавна такса.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в найпълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на 5 различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно било, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Нямало как в случая да се твърди и противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, смята, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.