Решение № 18962 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18962 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В. като разгледа докладваното от П. С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110111466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД (в качеството му на частен правоприемник, придобил търговското предприятие на клона на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ) срещу П. К. А., ЕГН:**********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на следните вземА.я: 456.78 лева – главница по Договор за потребителски кредит ........., сключен на 02.03.2020г.; възнаградителна лихва - 0.00 лева от 01.05.2020 г. до 01.10.2020 г., мораторна лихва - 13.38 лева от 01.06.2020 г. до 16.07.2021 г., които суми са били предмет на издадена по чл. 410 ГПК Заповед за изпъление на парично задължение по ч.гр.д. № 45849/2021г. по описа на СРС, 143-ти състав.

Ищецът твърди, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ........., сключен на 02.03.2020г., БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД отпуснал заем на П. К. А. в размер на 521.46 лева. Дружеството изплатило сумите по заемите директно на търговеца, от който длъжникът закупувал стоките, като по този начин изпълнило задължението си по договора и фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставлявало плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя. Посоченото създало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 97.07 лева, според индивидуално уговорен между стрА.те погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Длъжникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.05.2020 година, към която дата били заплатени 0 броя погасителни вноски. На основА.е чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни 1 погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху неизплатената главницата по заема.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Фактът на предсрочна изискуемост според ищеца настъпил на 01.06.2020 г. – датата на втората пропусната месечна вноска. От посочената дата вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, предвид което на 15.10.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът изрично бил обявен за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез адв. А. В. от САК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между стрА.те, наличието на получена сума по договора за кредит, както и дължимост на сумата по процесния договор.

Оспорва обстоятелството ищецът да е изправна страна по договора, както и надлежно да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е представен Договор за потребителски кредит ........., сключен на 02.03.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ от една страна, в качеството на кредитодател, и П. К. А. от друга страна, в качеството на кредитополучател. Параметрите на договора са следните: Предмет на финансиране - Телевизор LG 32lk6100, Обща цена на стоките - 499,00 лв., Застраховка „Сигурност на плащА.ята“ - 22,46 лв., Размер на кредита (главница) - 521,46 лв., Брой погасителни вноски – 6, Месечна погасителна вноска - 97,07 лв., Обща стойност на плащА.ята - 582,42 лв., Лихвен процент (фиксиран) - 30,32%, Годишен процент на разходите (ГПР) - 34,91%, Дата на 1-ва погасителна вноска 01.05.2020 г., Дата на последна погасителна вноска - 01.10.2020 г., Такса ангажимент - 0,00 лв.

Погасителният план към договора съдържа 6 месечни погасителни вноски от по 97,07 лв. всяка, с падежи от 01.05.2020 г. до 01.10.2020 г., като общата стойност на плащА.ята е 582,42 лв.

Кредитът е отпуснат за закупуване на телевизор LG 32lk6100 от „Технополис България“ ЕАД на обща цена 499,00 лв., което се установява от представената по делото фактура на „Технополис България“ ЕАД. Съгласно чл. 1 от договора за кредит, изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави кредита е съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя на дължимото и платимо вземане на търговския партньор от кредитополучателя. С оглед на гореизложеното, сумата по кредита е преведена директно от кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ на упълномощения търговски партньор „Технополис България“ ЕАД, по банкова сметка в „Ситибанк Европа АД, клон България“, IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 0091 20, BIC/SWIFT: CITI BGSF, в размер на 499,00 лв., представляваща продажната цена на телевизора. Разликата между размера на кредита 521,46 лв. и преведената на търговеца сума от 499,00 лв. е в размер на 22,46 лв. представлява застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащА.ята“ с Групова полица № 5/2008. Следователно процесният кредит е усвоен на 02.03.2020 г. в размер на 521,46 лв., от която сума 499,00 лв. са преведени по банкова сметка на „Технополис България“ ЕАД в 2

„Ситибанк Европа АД, клон България“ (IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 0091 20), а 22,46 лв. представляват застрахователна премия.

От служебно извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписвА.ята се установява, че на 06.06.2023 г. е вписано обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ и „Юробанк България“ АД е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие. По силата на договора търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ се придобива от „Юробанк България“ АД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена и приета по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че кредитополучателят П. К. А. не е заплатил нито една от 6те погасителни вноски в рамките на договорения срок (01.05.2020 г. - 01.10.2020 г.). На 02.04.2021 г. е извършено едно плащане в размер на 86,92 €, равностойни на 170,00 лв., с което са погасени: - договорна лихва в пълен размер: 60,94 лв., равностойни на 31,16 €; главница в размер на 64,68 лв., равностойни на 33,07 €; - мораторна лихва в размер на 44,38 лв., равностойни на 22,69 €. След извършеното плащане, остатъчната главница е: 521,46 лв. 64,68 лв. = 456,78 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основА.е чл.240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между стрА.те по делото договор за потребителски кредит със съдържА.ето, посочено в исковата молба; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване горните предпоставки,в тежест на ответника е да докаже, че е платил.

По направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност, в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Въз основа на събрА.те по делото доказателства несъмнено се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, в качеството на кредитор, и П.

К. А., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави в заем на кредитополучателя уговорената парична сума.

Процесният договор за кредит попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими не само специалните изисквА.я към съдържА.ето на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основА.я, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1. При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основА.я, опорочаващи сделката.

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, 3 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит.

Договорът за банков кредит е сключен в писмена форма, съдържА.ето му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит – размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.

Посочен е ГЛП в размер на 30,32%, и доколкото размерът на лихвата не надвишава трикратния размер на законната лихва, при условие, че договорът за кредит не е обезпечен, то съдът приема клаузата за възнаградителна лихва за действителна. Не се установява и да са прилагА. различни лихвени проценти, с оглед посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При изчисление с помощта на кредитен калкулатор съдът приема, че посоченият в процесния договор ГПР – 34,91 % е коректен.

Налице е и яснота относно начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и използването на допълнителни допускА.я за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти. В общите условия се съдържа и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащА.я – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.