Решение № 1331 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500226 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 247 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по молба с вх. № 34560/07.10.2025 год., подадена от адв.

П. В., в качеството си на процесуален представител на А. И. М., с адрес: гр. ***, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 553/19.04.2024 год.

Излагат се доводи, че след влизане в сила на горепосоченото решение е издаден изпълнителен лист, в който се посочва общата формулировка „Етажна собственост“, а не се посочват отделните етажни собственици с оглед притежаваните от тях идеални части.

Твърди се, че в конкретния случай при постановяване на решението, съдът не е отразил правилно формираната воля касаеща определяне длъжниците по изпълнителното основание, което би довело до неефективно изпълнение срещу реалните длъжници. Моли съда да бъде отразено в дизпозитива на решението, че се осъждат етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се с адрес: гр. ***., представлявано от Г.И.Г., според притежаваните от тях идеални части да заплатят на А. И. М. сумата 3 435.00 лв., направени разноски в производството.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК по делото не е депозиран отговор от насрещната страна Етажна собственост на собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр. ***.

Съдът намира молбата за процесуално допустима. Молителят е легитимирана страна в спора, имаща правен интерес от направеното искане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Пловдивския Окръжен Съд, след преценка на данните по делото, намира, че молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение е неоснователна по следните съображения:

1

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Противоречието между мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена воля на съда в мотивите на акта.

При противоречие между двете, предпочитание следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния акт воля.

В настоящия случай волята на съда е била да отмени изцяло Решение № 4656/20.11.2023 год., постановено по гр.д. № 4912/2023 год. по описа на Районен съд – Пловдив, IX–ти гр.с., в обжалваната част, като постановява: Прогласява нищожността на Решения от 08.08.2020 год. и от 31.10.2020 год. взети от Общото събрание на Етажната собственост на собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти в сграда находяща се в ***, с представляващ Г.И.Г. и осъжда Етажната собственост на собственици и ползватели на самостоятелни обекти в сграда с адрес ***, представлявана от Г.И.Г. да заплати на А. И.

М., ЕГН: ********** от гр. Пловдив сумата 3 435.00 лв./ три хиляди четиристотин тридесет и пет лева/, направени разноски в производството.

Съгласно законовата разпоредба в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС, респ. в производство по прогласяване на нищожност на решения на Общото събрание на Етажната собственост, страна в производството е Етажната собственост, която се представлява от управителя по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, а не всеки собственик на самостоятелен обект в сградата. В конкретния случая в производството по делото собствениците на самостоятелни обекти в сградата не са конституирани, доколкото последното не е било необходимо и не е представлявало условие за редовност както на исковата молба в първоинстанционното производство, досежно и на депозираната въззивна жалба в настоящото. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Касателно във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 от ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, същото произтича от избора по чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о. и Определение № 59 от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г.о. В Определение № 508 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2791/2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационната инстанция приема, че при предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици и не е необходимо изрично посочване на имената им. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако ищецът е считал, че следва в производството по делото да участват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, той е следвало още при сезирането на съда с предявяване на исковата молба през 2020 г. да посочи три имена и адрес за призоваване, а не да изисква от съда едва след влизане в сила на постановеното по делото решение страната с процесуална легитимация да бъде променена, 2 досежно че в случая представляващия собствеността притежава надлежна представителна власт да представлява същата. Нещо повече – в молбата е направено искане разноските да се разпределят съобразно притежаваните от всеки собственик идеални части, като респ. в дизпозитива на постановеното съдебно решение етажната собственост да бъде изключена като правоимаща страна и да се постанови нещо различно от постановеното по делото.

Посоченото е неоснователно.

В случая, съдът правилно е присъдил направените разноски по делото, осъждайки страната в настоящото производство – етажната собственост, поради което не е налице противоречие между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и отразената такава в диспозитива на същото в твърдения от молителя смисъл.

При така установеното, не е налице допусната очевидна фактическа грешка, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34560/07.10.2025 год., подадена от адв. П.

В., в качеството си на процесуален представител на А. И. М., с адрес: ***, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 553/19.04.2024 год. постановено по в.гр.д.

№226/2024г. по описа на ПОС.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3