Решение № 262 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501058 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №88/13.02.2024г. по гр.д.№1264/2022г. по описа на РС-А.,IV гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.63 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5453,48лв.,представляващи неотчетени служебни аванси в периода 2016-2018г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда-22.06.2022г. до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и ответника е бил сключен договор за управление на търговско дружество като ответника е следвало да осъществява управление на стопанската дейност на дружеството и по-специално на неговия клон в гр.А. срещу определено възнаграждение.

В първоинстанционното производство ищецът е претндирал сумата в размер на 1

8798,17лв. като дадени,но неотчетени служебни аванси за периода 2016г.-2018г.,като исковата му претенция е била уважена до размера на 5453,48лв.Същият е бил назначен на длъжността ***** на клона на 24.12.2015г.,а договорът за управление е прекратен с него на 05.07.2019г.Представени са доказателства за преведени служебни аванси с преводни нареждания по сметката на ответника с цел покриване на текущи разходи за дейността на дружеството в съотвтения клон,които се твърди да не са върнати,тъй като не са представени никакви разходо-оправдателни документи за тяхната консумация. По делото в първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от която става ясно,че за периода на управление на ответника общата сума на преведените служебни аванси е в размер на 13 169,64лв.,а общата сума на осчетоводените аванси е в размер на 13 898,99лв.,като разликата от 729,35лв. е предоставен аванс на 31.12.2016г.,който не е преведен по сметка,а е предоставен чрез прихващане от друг разчет.Вещото лице е констатирало,че в дружеството няма установена система за вътрешен контрол за отпускане,осчетоводяване и отчитане на авансите,както и че няма фиксирани срокове за отчитане на авансите.Вещото лице сочи също така в заключението си,че предоставените служебни аванси са в размер на 13898,99лв.,а са възстановени само 8445,51лв.,но има суми от отчетите,които не са били отразени за тях разходооправдателни документи за съответния период,а към края на 2016г. и през 2017г. не са били осчетоводени разходните фактури,описани в отчетите.

В първоинстанционното производство е разпитан и св.С.,който е работил в клона в гр.А. заедно с ответника и същия в показанията си сочи,че ответника е водил много добре счетоводството на клона и е събирал всички разходооправдателни документи като фактури и др.документи и всеки месец ги е изпращал в С. в управлението на дружеството,а така също и в табличен вид.Останалите суми ежемесечно от отпуснатите аванси не се връщали в дружеството,а оставали в клона и се компенсирали с другите разходи за следващия месец.

Пред настоящата инстанция е назначена също ССчЕ,от чието заключение става ясно,че отчетността в счетоводството на дружеството не е водена коректно и не може да се определи кои от авансите са отчетени и кои не са,както и кои от авансите са конкретизирани спрямо представените фактури и кои не са,тъй като не са отразени в дневниците.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли изцяло исковата претенция поради следното:

От така събраните доказателства по делото не става ясно как е формирана претендираната искова претенция,тъй като воданото счетоводство не е коректно и не става ясно на каква база и по какъв начин се е формирала същата.Освен това следва да се коментира и въпроса с погасителната давност на вземанията,тъй като ответника се е позовал на същата.Съгласно ТР №3/2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през 2 предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.При това положение следва да се приеме,че погасителната давност за вземанията за всяко едно от претендираните от ищеца е с тригодишен давностен период и същия към момента на завеждане на делото е бил изтекъл,поради което се е погасило и правото на вземане.Следователно исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в размер на 4904,07лв. за двете инстанции,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №88/13.02.2024г. по гр.д.№1264/2022г. по описа на РС-А.,IV гр.с-в,с което е осъден Н. Р. Р. с ЕГН-********** от гр.А.,ул.“***** да заплати на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** сумата от 5453,48лв.,представляваща неотчетени служебни аванси в периода 2016г.-2018г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото-22.06.2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** против Н. Р. Р. с ЕГН-********** от гр.А.,ул.“***** за заплащане на сумата от 5453,48лв.,представляваща неотчетени служебни аванси в периода 2016г.-2018г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото22.06.2022г.

ОСЪЖДА „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** да заплати на Н. Р. Р. с ЕГН-********** от гр.А.,ул.“***** направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 4904,07лв./четири хиляди деветстотин и четири лв. и седем ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3