Определение № 37 от 26.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Разград, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р. С. Р., подадена чрез пълномощник, против определение № 558/10.12.2025г., постановено по гр.д. № 610/2025г. по описа на РС Кубрат, с което съдебното производство е спряно до приключване на производството по гр.д. № 1546/2025г. по описа на същия съд. В жалбата е изложено възражение за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдение, че липсва връзка на преюдициалност между двете дела.

Постъпил е писмен отговор от А. А. М., подаден чрез пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, след преценка на становищата на страните и след запознаване със събръните доказателства, констатира следното: в настоящото съдебно производство е предявен положителен установителен иск от Р. Р. за приемане на установено по отнешине на А. М., че ищецът е собственик на 1/2ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ********, заедно с построените в него две жилищни и две стопански сгради, като се е позовал в обстоятелствената част на исковата молба на наследство от родителите си и давностно владение. Направено е искане за отмяна на издадения в полза на А. М. констативен нотариален акт до 1/2ид.ч. от описания имот. В с.з. ищецът е направил уточнение на правното основание на иска, като е заявил, че претенцията му е с правно основание само наследствено правоприемство от неговите родители. По това изявление районният съд не се е произнесъл, а е докладвал иска като предявен на двете правни основания.

В хода на процеса ответникът А. М. е направила искане за спирането му, като е представила препис от заведена в РС Кубрат искова молба, по която е образувано гр.д. № 1546/2025г. по описа на същия съд. Видно от нейното съдържание, С. С. и А. С.а – деца на А. М., са предявили положителен установителен иск за приемане на установено по 1 отношение на А. М. и Р. Р., че двамата ищци са собственици при равни права на същия недвижим имот и построените в него сгради, на основание наследство от техния баща Севгин Р. и осъществено от тях давностно владение. Направено е искане за отмяна на издадения в полза на А. М. констативен нотариален акт в цялост.

С обжалваното определение районният съд е спрял производството по гр.д. № 610/2025г. на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК, като е приел, че решението по гр.д. № 1546/2025г. ще има значение за правилното решаване на настоящия спор.

При така установените процесуални действия пред съда по двете съдебни производства, съдът направи следните правни изводи:

В нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата, подлежи на спиране обусловеното дело до приключване на обуславящото дело с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т. 1 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В трайно установената практика на ВКС е прието, че когато ищецът по иск за собственост се позовава на наследяване, същият следва задължително да изложи твърдения за фактите, въз основа на които правото на собственост е възникнало в патримониума на наследодателя. В случая ищецът е спазил това изискване, като е изложил твърдение вобстоятелствената част на ИМ, че неговият баща е придобил имота по силата на покупкопродажба. Твърдял е още, че в детството си е живял в имота, след което го е напуснал, но когато се е връщал, е отсядал там. В петитум не е заявил въз основа на какво основание да бъде признат за собственик на 1/2ид.ч. от имота – по наследство или давностно владение или и двете, но в проведеното първо с.з. е уточнил правното основание на исковата молба, като е посочил, че претендира своето право само на основание наследство от своите родители. Това изявление е убягнало от вниманието на районния съд, който в последващия доклад по чл.146 ГПК е посочил, че ищецът основава правото си на наследство и придобивна давност. Вместо това съдът е следвало да укаже на ищеца да представи поправена искова молба по реда на чл.129 в.в. с чл.127 ал.1 т.5 ГПК, в петитум на която да посочи уточненото правно основание – наследяване от своите родители, тъй като в депозираната искова молба такова уточнение липсва. Изявлението в с.з. не е достатъчно за поправянето на нередовността на исковата молба. Самият факт, че съдът е спрял съдебното производство при нередовна искова молба, без изяснено правно основание на иска, е достатъчен за отмяната на обжалваното определение като незаконосъобразно.

2

Ако се вземе предвид уточненото от ищеца основание в с.з. – наследствено правоприемство от неговите родители, се налагат следните изводи: искът на Р. Р. е за признаване на право на собственост върху 1/2ид.ч. от имота по отношение на А. М., на основание наследствено правоприемство от неговите родители С.М.К.. Искът на С. С. и А.

С.а е за признаване на собствеността им върху целия имот по отношение на А. М. и Р. Р., на основание наследство от техния баща Севгин Р. и осъществено от тях давностно владение.

Правните основания на исковете в двете съдебни производства са различни, поради което не може да се направи извод за обусловеност на настоящото дело от изхода на гр.д. № 1546/25г.

– изходът от решаването на въпросите по второто дело дали С. С. и А. С.а са придобили по наследство от своя баща Севгин Р. и по придобивна давност имота, не поставя в зависимост решаването на въпроса дали Р. Р. е придобил правото на собственост въз основа на наследство от своите родители С.М.К. на 1/2ид.ч. от имота.

Установява се впрочем обратна зависимост – от решаването на настоящото дело ще зависи допустимостта на иска по гр.д. № 1546/25г. по отношение на Р. Р.. При предявяването на установителен иск от първостепенно значение е да се установи правният интерес, който се изразява в посочване в ИМ на действия на ответника, оспорващи правото на ищеца. В представената искова молба по по-късно заведеното дело подобни действия на Р. Р. по оспорване правото на ищците не са изложени – напротив, твърди се, че същият не е оспорвал техните права. Докато за А. М. може да се изведе такъв интерес – същата се е снабдила с КНА за собственост, за Р. М. не може да се приеме подобен извод – същият, освен че не е обективирал свои права, оспорващи тези на С. С. и А. С.а, в исковата молба по настоящото производство изрично е изложил твърдение, че след смъртта на неговия брат, наследници на неговата 1/2ид.ч. са децата му С. С. и А. С.а.

По изложените съображения въззивният съд счита, че по настоящото дело не са налице предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, поради което производството по делото е спряно неправилно с обжалваното определение. Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на РС Кубрат за продължаване на процесуалните действия с даване на указание за представяне на поправена искова молба, съобразно изявлението на процесуалния представител на ищеца в с.з. на 12.11.2025г.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 558/10.12.2025г., постановено по гр.д. № 610/2025г. по описа на РС Кубрат и връща делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия съобрано дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4